"България и Гърция като бивша Югославия от 90-те"

България, Гърция и Турция – трите страни членки на НАТО, са изправени пред сериозни вътрешни конфликти, като техният изход може да има дестабилизиращ ефект, който да се отрази на съседните страни. През изминалите 20 години негативният балкански стереотип на етнически конфликти и дезинтеграция на държавите изплува на повърхността при разпадането на бивша Югославия. От северните и западните части на Балканския полуостров обаче сега епицентърът на конфликтите се измести в неговите източни и южни части. По този начин главните конфликтни точки вече не включват бивша Югославия, оценява известният анализатор Януш Бугайски, пише вестник „Нова Македония“ под заглавие „Гърция и България като бивша Югославия от 90-те години“.

Вестникът публикува снимка, текстът под която гласи: „Центърът на София неотдавна приличаше на военна зона заради сблъсъците на демонстранти и полицията“.

„Докато сблъсъците в България и в Гърция са предизвикани от икономически проблеми и корупция на държавно ниво, в Турция конфликтът е свързан с несигурното положение на държавата в по-широк европейски контекст“, изтъкна Бугайски в анализ за интернет изданието на катарската телевизия „Ал Джазира“.

Според Бугайски в България е възможно междуетническо напрежение. „Равнището на официалната корупция е толкова високо, че според критиците престъпните мрежи държат държавата като свой пленник. Неотдавна социалистическата администрация разгневи обществото, назначавайки съмнителен медиен магнат за шеф на държавната сигурност“, каза Бугайски.

Според анализатора България е заплашена от сериозен обществен конфликт, който се разпалва от тежката икономическа ситуация и опасността от междуетнически безредици. Коалиционното правителството начело със социалистите включва и турското Движение за права и свободи, смятано от мнозина за корумпирана организация.

„Ако бесът на обществото се превърне в национализъм, то голямото турско малцинство в България може да се окаже в позицията на жертвен агнец“, предупреждава Бугайски.

Той припомни, че и самата Турция е изправена пред болезнено решение за определяне на политическата посока и обвързване в международен план. В този контекст неотдавнашното възмущение на обществото демаскира дълбокия разкол между либералните привърженици на светската държава и ислямистите, засилвайки съмненията за шансовете на страната за членство в ЕС.

„Постепенното движение към авторитаризъм и засилена ислямизация може да отчуждят Турция от западните й съседи и още по-силно да я въвлекат в напрежението в Близкия изток. Премиерът Ердоган направи няколко критични стъпки към превръщането на Турция в ислямска държава, в която са преплетени политиката и религията. Управляващата партия разшири контрола си върху ключовите обществени институции и намали влиянието на армията като защитник на светския характер на държавата, арестувайки стотици висши военни“, каза Бугайски.

Във връзка със ситуацията в Гърция Бугайски припомни, че политическите лидери на двете най-големи клиентелистки групи – социалистите и тези от Нова демокрация, дълги години са криели размера на държавния дълг на Гърция. Когато през 2008 г. финансовият балон се спука, стана ясно, че гръцката икономика е в лошо състояние. Бугайски допълни, че вместо да обяви фалит, да напусне еврозоната и да живее в рамките на собствените си фискални възможности, Атина реши да потърси помощ от богатите членки на ЕС.

„Гърция избра най-лошото от двата свята – все по-голям дълг, за който са нужни по-строги мерки за икономии, в комбинация с нерешителния подход на държавата към развитието. Без всеобхватно преструктуриране на икономиката, намаляване на непродуктивния обществен сектор, отнемане на мощта на квазикомунистическите синдикати и стимулиране на частния сектор, Гърция не може да бъде конкурентна на глобалния пазар. Без никаква надежда за икономическо оздравяване Гърция ще продължи да е заплашена от популизъм и национализъм“, посочи Бугайски.