Мигранти в Идомени захващат бизнес, за да оцелеят

На фона на ограда от бодлива тел, охранявана от македонската полиция, 35-годишната имигрантка от Ирак Саима Ходеп точи тесто със стара стоманена тръба от водопровод пред палатката си, за да приготви безквасен хляб за клиентите си, пише Лефтерис Пападимас от Ройтерс.

Саима е една от малкото мигранти, които с труд изкарват прехраната си от гръцката страна на границата с Македония, където около 10 000 души са направили най-големия бежански лагер в Европа и както изглежда, ще се задържат за по-дълго. Броят на предприемчивите като нея обаче нараства.

Тя продава около 100 хляба на ден в лагера Идомени, в който няма течаща вода, но пък има 8 бръснари.

"Родителите ми нямаха избор, когато ни свършиха парите преди няколко седмици. Трябваше да направят нещо, за да припечелват," каза Савен, 17-годишната дъщеря на Саима.

Временният лагер, който е дом предимно на сирийци, иракчани и афганистанци, изникна преди четири месеца. Тогава огромен брой мигранти се изнасяха към Северна Европа с надеждата да получат убежище в страни като Германия, но затварянето на границите на балканските страни остави хиляди в Гърция.

Те отказаха да се преместят въпреки сълзотворния газ, използван от македонската полиция, и призивите на гръцките власти да отидат в организирани лагери по-навътре в страната.

Днес в лагера Идомени има три импровизирани джамии, детска градина и училище, както и най-малко четирима майстори на фалафел, които допълват храната, осигурявана от неправителствени организации.

Липса на условия

Палатките на мигрантите са разпръснати хаотично, сбутани на поляна край село Идомени. Най-необходимите условия за живот са ограничени. Има химически тоалетни, но те вонят и често преливат.

Гръцкият министър за миграцията Янис Музалас каза миналата седмица, че условията в лагера са "унижение, което трябва да бъде прекратено."

Гърция обаче за разлика от Франция, която разруши част от неофициалния лагер, известен като "Джунглата" край Кале, предпочита по-деликатен подход с мигрантите в Идомени. "Ще засилим диалога," посочи Музалас пред агенция АНА.

Райед Анбтауи, 44-годишен от Алепо, е в Идомени от три месеца, разделен от семейството си, което вече е стигнало в Германия.

През последните 10 дни той прави фалафели, за да оцелее. Приготвя ги в малка колиба от одеяла. "Свършиха ми парите и трябваше да направя нещо," коментира той пред Ройтерс.

Ридван Кико, който е на 29 години и е палестинец, живял в Дамаск, каза, че е принуден да продава плодове и зеленчуци, които купува от гръцките роми, за да оцелява и да има лекарства за майка си, която е диабетичка, нуждаеща се от инсулин. "Животът тук е толкова ужасен, нямаме чиста вода, нямаме пари, храната не е хубава и не стига за всички," каза той.

Зараждащото се предприемачество вероятно се дължи на осъзнаването, че границата ще остане затворена, посочи Марко Буоно, който ръководи полевия офис на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Идомени. Магазините се появиха в края на март . . . Има хора с умения, които искат да бъдат полезни на общността и на семействата си, като същевременно печелят пари, каза той.

Въпреки многократните призиви на гръцките власти повечето бежанци отказват да се преместят. Кико, който е преподавал математика и физика в Дамаск, казва, че ще остане, докато не тръгне за Германия. Докато Идомени съществува, Европа ще бъде ангажирана, отбеляза той. "Ако напуснем Идомени, светът ще ни забрави," допълни Кико.
 

/БТА/