Еврозоната приветства сделката с Гърция и МВФ

Еврозоната даде на Гърция най-твърдото досега предложение за облекчаване на дълга със сделка, която финансовите министри определиха като пробив и която спечели обещание от МВФ най-сетне да се включи в спасителния план за Гърция, съобщи Ройтерс.

След преговори, които продължиха до малките часове на днешния ден, министрите от Еврогрупата дадоха зелена светлина за деблокирането на 10,3 млрд евро нови средства за Гърция (подлежащо на някои финални технически условия) като признание за болезнените фискални реформи, прокарани от правителството на премиера Алексис Ципрас.

Но по-голямата крачка напред е сделката, с която еврозоната се съгласи да предложи на Атина облекчаване на дълга през 2018 г., ако това е необходимо за изпълнение на договорените критерии по нейните плащания. Това бе достатъчно, за да осигури съгласие от МВФ отново да се присъедини към еврозоната във финансирането на помощта за Гърция.

“Постигнахме важен пробив, който ни позволява да влезем в нова фаза във финансовата програма за помощ за Гърция”, каза на заключителната пресконференция председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, цитиран от Ройтерс.

“Това далеч надхвърля всичко, което доскоро си мислех, че е възможно, взаимното доверие се връща в преговорите”, каза той.

“Мисля, че има известно основание за оптимизъм, че това може да е началото на превръщането на порочния кръг "рецесия-мерки-рецесия" в ситуация, при която инвеститорите имат чиста писта да инвестират в Гърция”, коментира гръцкият финансов министър Евклидис Цакалотос пред репортери след срещата в Брюксел.

МВФ отдавна настояваше европейските правителства да предприемат стъпки за облекчаване на част от дълга на Атина, за да направят публичните й финанси по-устойчиви. Отказът на Германия и някои други да го направят доведе до месеци на препирни с МВФ, докато Гърция беше нещо като зрител на преговорите, припомня Ройтерс.

Макар че европейците днес не предложиха незабавно облекчаване на дълга и не дадоха безусловно обещание за намаляване на плащанията, които Гърция им дължи, те все пак формулираха критериите за това - брутните финансови нужди на Атина трябва да се поддържат под 15% от БВП в средносрочен план и под 20 на сто в дългосорочен.

Еврогрупата договори пакет от мерки за дълга, които ще бъдат осъществени постепенно, съобразно с необходимостта от изпълнение на договорените целеви показатели за брутните финансови нужди, заявиха министрите в декларацията си.

Твърдолинейният словашки министър Петер Казимир заяви след среднощното заседание: "Раждането беше тежко. Предполагам, че постигнатото е най-доброто възможно".

(БТА)