Ако ЕС няма интерес към Балканите, Китай има!

Макар и не тайно, но тихо и кротко Китай стана важен инвеститор на Балканите. Това не бива да поражда излишна паника, но ако ЕС не се интересува от региона, ще го остави в ръцете на други, пише Михаел Мартенс във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, цитиран от Дойче веле.

Балканите не се ползват с добро име сред останалите европейци – в асоциациите на мнозина те са свързани с етнически конфликти, корупция, бедност и всякакви други злини. Често пъти това са клишета, които не отговарят на действителността в Югоизточна Европа.

Но и не всяка отрицателна представа за Балканите е злобна карикатура. Не е клише обаче, че в много държави от региона независимостта на медиите е в твърде окаяно състояние – без значение кое правителство е на власт и какви възможности има да манипулира общественото мнение.

Беглият поглед върху картата показва и още един факт: Балканите са конгломерат от малки държавици, най-голямата сред които - Гърция - с едва 11 милиона жители, си остава твърде малка в европейски мащаб. Да не говорим за останалите държави. Приетата наскоро в НАТО Черна гора например е с население, което не е и една пета от това на Берлин.

Но големината, разбира се, не е истинският проблем на балканските държави. Финландия, Люксембург или Естония също са малки, без това да ги превръща в проблемни деца на ЕС.

Балканските държави обаче, от които само няколко членуват в ЕС, са не само малки, но и икономически слаби. Тяхното незначително политическо и икономическо значение, както и географското им положение между Русия, Турция и богатия европейски Северозапад ги прави податливи на манипулации. Много се е говорило за игричките на Русия в региона или за „завръщането“ на Турция на Балканите.

Само икономическо влияние или и политическо?

Актуално изследване насочва вниманието ни към една страна, която досега често пъти е оставала незабелязана: макар и не тайно, но тихо и кротко Китай постепенно се превърна в сериозен инвеститор в Югоизточна Европа. Живеещият в Атина германски икономист Йенс Бастиан в продължение на много месеци е събирал и систематизирал данните за икономическия ангажимент на китайските компании на Балканите. Изследването е поръчано от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Да се надяваме, че и в Брюксел внимателно ще се вгледат в резултатите от неговото току-що публикувано изследване.

Защото, макар и да посочва, че няма място за паника, Йенс Бастиан ясно показва бързо нарастващото икономическо влияние на Китай в региона и задава въпроса за политическите измерения на това влияние.

Авторът на изследването например предупреждава, че отпусканите от китайски банки кредити могат да вкарат балканските страни в нарастваща политическа зависимост от Пекин.

От години Китай инвестира в страните от региона, най-вече в транспортна инфраструктура - пристанища, пътища и железопътни линии. Най-яркият пример е пристанището в Пирея, което изживя истински бум, след като през 2009 г. китайската компания „Cosco Pacific" стана концесионер на контейнерния терминал за срок от 35 години.

Междинната равносметка е впечатляваща: преди 8 години пристанището на Пирея едва-едва влизаше в групата на двайсетте най-големи пристанища за товари в Европа, а днес то е в първата десетка. Откриването на още един терминал догодина ще го придвижи и още по-напред. Вече не е никак илюзорно Пирея скоро да се нареди сред първите 5 пристанища в Европа. Това създава спешно необходимите работни места в Гърция. Едва ли има друга по-успешна инвестиция в Гърция за последните десет години.

Китайските кредити са добре дошли

Но китайците са активни също и на север от Гърция – най-вече в Сърбия. С китайски пари там в момента се модернизира железопътната линия между Белград и Будапеща, която скоро ще стане високоскоростна отсечка. Унгария и Сърбия обсъждаха този проект цели 10 години, но той беше задвижен едва след като китайска банка отпусна средствата за него.

Китайските банки са готови да финансират големи проекти при условие, че кредитополучателят е съгласен да ангажира и някоя китайска фирма и да позволи и китайски работници да участват в тяхното изпълнение.

Пример за това е завършеният  през 2014 година мост над Дунава в Белград. Строежът струваше 260 милиона евро, които Сърбия взе под формата на кредит от една китайска банка, а китайски работници извършиха строително-монтажните дейности. Така Белград се сдоби с едно съоръжение, от което имаше нужда за облекчаване на пътния трафик в столицата, но основните икономически ползи от проекта извлече Китай.

В изследването на ЕБВР се казва, че синдикатите, сдруженията на работодателите и регулационните органи в съответните държави още отсега апелират за това китайските инвестиции в региона да бъдат много по-внимателно наблюдавани. Твърди се също, че средносрочните перспективи за развитие на балканските държави са застрашени от гигантската им зависимост от държавните инвестиции на Китай.

ЕС е длъжен да показва повече интерес

Рискуват ли Балканите да се превърнат в китайска колония пред вратите на ЕС? Не, това би било пресилено. И с право в изследването се казва, че няма нужда от  разпалване на истерия.

Европейският съюз и съседните държави от региона си остават най-важните партньори на Балканите. Китайските инвестиции и кредити са само едно добре дошло и често пъти смислено допълнение – например в Пирея.

Но настъплението на китайците на Балканите показва и нещо друго: ако ЕС не се интересува от региона, ще го изостави в ръцете на други.

При това никъде другаде по света ЕС не е възприеман толкова сериозно, колкото между Сараево, Тирана, Белград и Скопие. Ако някъде в света ЕС разполага със силно външнополитическо влияние, което да му позволи да променя нещо - това е именно на Балканите. ЕС само трябва да го пожелае.