Пенсионерска емиграция: Гъркът лишения не търпи, пирува в България!

Всичко, което е далече от морето, е провинция, пише Хемингуей, а Гърция със своята най-дълга брегова линия в света (13 676 км) има претенции да се определи като столицата на Европа. Със сигурност това не е държава, от която бягаш, за да оцелееш. Тук приходите от туризъм са 14,6 млрд. евро – 1/ 4 от брутния вътрешен продукт на Гърция. Неин е нaй-гoлeмият тъpгoвcки флoт в cвeтa, който е пoлoвинaтa от икoнoмикaта й, а тя надхвърля 204 млрд. долара през 2017 г.

Обикновено за промяната на манталитета и начина на живот в дадено общество е необходим период от три поколения. В Гърция това стана в рамките на едно поколение – за 25-30 години, пише Бойка Атанасова, кореспондент на "Труд" в Атина. Трудно е един народ да се преобрази за толкова кратко време, но гърците преминават през тази Голгота.

В тяхната ДНК са закодирани качества, които спомогнаха за това. Една историческа мегаломания, една удивителна приспособимост, едно чувство, че всички са им длъжници и една естествена способност да оцеляват в трудни условия.

За гърка е нормално да тръгва от дъното, да се издига високо, след това отново да пада. Пример за това е днешният 60-годишен грък, който като дете е живял в бедност, на 40 години става богат, докато на 50 отново е беден.

Днешните съвременни пенсионери са представители на поколение, плувало в потоци от пари. Към днешна дата вследствие на кризата приходите намаляха и се мъчат да "оцеляват" чрез "пенсионерска емиграция" основно в България.

През 2015 г. гръцки пенсионер шокира Германия като изплака болката си, че преди е получавал 3600 евро пенсия и я орязали по настояване на кредиторите на 1500 евро.

Гъркът по принцип не работи тежък физически труд и не е свикнал да живее с лишения. Достатъчни са няколко седмици престой в Гърция, за да се забележи този феномен. През 60-те години в Гърция е имало 50-60% земеделци, 20-30% работници, а останалите 20% са били ангажирани в чиновнически служби и търговия. Днес земеделската класа е по-малко от 10% от населението, а промишлеността на страната е буквално затрита. Неприятното е, че страната остарява с бързи темпове.

През 2016 г. според официални данни в Гърция е имало 2 500 000 пенсионери, 3 500 000 работещи и 1 250 000 безработни. Останалите до 11 000 000 са млади хора, повечето от които не желаят да работят (главно жени) и естествено гърци, които са напуснали страната като имигранти. Само през годините на кризата Гърция е изпратила 500 000 имигранти в Европейския Съюз и Америка.

От 3 500 000 трудещи се в Гърция 600-800 000 работят държавна работа, т.е. един на всеки пет души. Всеки трети работи в областта на туризма. От тези, които работят в частния сектор, 1/3 от тях са назначени на работа с така наречените ‘’гъвкави форми на работа“ – заплата и осигуровка за четиричасово работно време.

Работещите в осигурителните институти, както и икономисти ще ви кажат, че за да може системата да бъде устойчива, трябва трима работещи да съответстват на един пенсионер. В Гърция това съотношение е 1 към 1,3.

Средната пенсия трябва да е 50% от средната заплата, защото в противен случай парите, които се събират от осигурителните вноски, не са достатъчни. В Гърция въпреки големите орязвания през последните години средната пенсия се равнява приблизително на средната заплата.

Какво търсят 300 000 българи, 700 000 албанци или 200 000 румънци в една икономика като гръцката? Обяснението е, че гърците не се ангажират с физически труд. Въпреки икономическия си хал сега те продължават да правят това, което са научили през десетилетията на 1990 г. и на 2000 г. Не работят на полетата, във фабриките, в строителството.

Гъркът е научен на постоянна, стабилна и добре платена работа, предлагаща му комфорт и не изискваща отговорност. Ако не намери такава, предпочита да сърба кафе по площадите и да кипи в критика срещу политиците, които същият той е издигнал на власт с вота си. Или да емигрира на друго място, където ще живее, както е свикнал, без лишения и комфортно.

От сто гръцки семейства и стоте желаят детето им да стане лекар, инженер, адвокат или икономист. Смятат за обидна мисълта, че синът или дъщеря им ще стане водопроводчик, електротехник, медицинска сестра или работничка. Тези нископрофилни дейности са за българите и албанците.

През 1990 г. и 2000 г. всички се втурнаха да стават брокери, но борсата им се срина два пъти от 5000-6000 единици на 300-400, изяждайки парите на наивниците, които смятаха, че са намерили нов начин да забогатеят и без труд. Сега мода е образованието за мениджъри на предприятия – в една страна, в която предприятията или се закриват, или емигрират в България и Кипър. Техници, работници или земеделци не стават. Селското стопанство на Гърция щеше да се срине, ако имигрантите ги нямаше.

Гръцкият селски стопанин, вместо да смъмри разглезения си син, който седи в кафенето и не работи по нивите на семейството, предпочита да намалява надницата на имигранта, който му работи, за да не се съсипе реколтата. Как да притисне детето, когато той самият седи в кафенето и се прави на господар пред неосигурените работници, вместо да иде на полето.

Повечето от тези синове ще останат безработни, но и тези, които ще завършат образованието си и ще станат лекари или инженери, ще емигрират в Германия и Англия. в Гърция няма работа за тях.Само в Атина има повече зъболекари, отколкото има в цяла Австрия или Унгария.

Адвокати, които работят в Гърция, са равни по брой на адвокатите в 5 европейски държави: Чехия, Унгария, Швеция, Швейцария и Холандия. И въпреки това гръцкото правораздаване е от най-тромавите в ЕС. Ако някой подаде жалба през 2018 г. в гръцки съд, крайното решение по делото ще излезе след 2024 г!

Този начин на функциониране на държавата и обществото е наследство от времето на лесните пари.

Маслините, портокалите, ягодите, ябълките, зеленчуците в оранжериите, всички продукти, които Гърция изнася в Европа, щяха да остават по полетата и да гният, ако не бяха албанецът, българинът или пакистанецът, за да ги съберат, пакетират и товарят на камионите. Гърците не щат да вършат такава работа. И рибарските лодки щяха да останат на пристанищата, ако не бяха египтяните, които работят по шлеповете.