Радован Караджич – военнопрестъпникът, който "щеше да е добър нацист"

Психиатър по образование, Радован Караджич е олицетворявал през своя живот различни роли - поет, президент, после лечител, но ще остане в летописите на историята като един от виновниците за най-големите военни престъпления, извършени в Европа след Втората световна война, отбелязва АФП.

Караджич бе арестуван през юли 2008 г. в Белград. В момента на неговото арестуване той е неузнаваем: с гъста бяла брада и дълга коса, нарича се Драган Дабич и се представя за специалист по алтернативна медицина.

Чудовище с мания за величие за босненските хървати и мюсюлмани, които го обвиняват за смъртта на десетки хиляди хора, Караджич за сърбите е "герой" от войната в Босна.

Ричард Холбрук, архитект на споразумението от Дейтън, сложило край на войната в Босна, го описваше като "един от най-лошите" хора на света. "Той наистина вярваше в расистките теории. Той щеше да е добър нацист", бе заявил бившият американски дипломат след ареста на Караджич.

За британския генерал Майкъл Роуз, командващ силите на ООН в Босна през 1994 г., Караджич бе "завършен лъжец, параноик по своята същност, непоправим пияница, отдал се на алкохолизма".

Роден на 19 юни 1945 г. в Петница, бедно село в Черна гора, Караджич е бил на пет години, когато среща за първи път своя баща, изпратен в затвора от югославската комунистическа власт заради участие в сръбското монархическо движение на четниците по време на Втората световна война.

На 15 години той пристига в Сараево, където започва да учи медицина през 1964 г., а после специализира психиатрия.

Поет в свободното си време, той пише театрални пиеси и изпълнява сръбска фолклорна музика.

Неговият ментор, психиатърът Исмет Церич, го описва като човек, който има "хиляда различни лица" и страдащ най-вероятно от разстройство на личността.

В началото на 90-те години на миналия век Караджич създава Сръбската демократическа партия на Босна, която днес все още е една от основните политически формации в страната.

Неговият проект за разделение на Босна се ускорява с организирането през март 1992 г. на референдум за независимостта на Босна, който сърбите бойкотират. Това гласуване му предоставя извинение, за да предприеме военните си операции.

Неговите войски се впускат в необуздана кампания за етническо прочистване, която той организира и по време на която над един милион не-сърби са експулсирани от домовете си. Конфликтът отнема живота на близо 100 000 души, а над 20 000 жени са изнасилени.

В края на 1995 г. Караджич е отстранен от мирните преговори в Дейтън от бившия му съюзник - бившия силен човек в Белград Слободан Милошевич. През юли 1996 г. международната общност го задължава да ограничи публичните си появявания.

Караджич избира тогава нелегалността. Според някои информации той се е криел на първо време в православни манастири в района.

Но никой не очакваше, че един от най-издирваните бегълци на планетата, живее в центъра на сръбската столица, предрешен като лечител.

Караджич е обвинен най-вече заради ролята му за обсадата на Сараево, продължила 44 месеца, по време на която бяха убити близо 10 000 цивилни, и заради масовото избиване на близо 8 000 мюсюлмани в Сребреница /Източна Босна/ през юли 1995 г.

Без да се разкайва, той заяви пред съдиите от Международния трибунал в края на 2012 г.: "Направих всичко, което е в човешките възможности, за да избегна войната и да намаля човешкото страдание".
 

/БТА/