В Северна Македония гласуват за местни избори

През днешния ден в съседна Република Северна Македония ще се проведат местни избори.

Право на глас имат 1 824 864 души. В надпреварата за кметове участват 301 кандидати, а за общински съветници - 10 600 души, съобщава БГНЕС.

В битката за кметското място в столицата Скопие участват 12 кандидата, като където има втори тур, той ще се състои на 31 октомври.

Битката в македонския блок се води между управляващия Социалдемократически съюз /СДСМ/ на премиера Зоран Заев и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ на Христиан Мицкоски.

По време на предизборната кампания Заев многократно повтаряше, че "заедно са сложили край на "режима", минали са през тежки изпитания и са възстановили институциите". Според него "правителството е подало ръка на съседите си, страната е станала член на НАТО и има очертан европейски път и бе осъществено успешно преброяване на населението".

По време на предизборната кампания лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ отправяше тежки обвинения за "корупцията и мафиотизирането на държавата от страна на Зоран Заев и неговото обкръжение". "Тези избори ще се решат от тихото мнозинство. От гражданите, чийто глас не се чува нито в медиите, нито по площадите, а това е гласът на разочарованите и отчаяните", твърди Мицкоски. Според него „на 17 октомври РСМ ще гласува за ново бъдеще".

В албанския блок коалиционният партньор на СДСМ Демократическият съюз за интеграция на Али Ахмети се очертава като най-вероятният победител сред албанците.

Али Ахмети и този път заложи на "албанската карта". На тези избори той каза, че "един ден страната ще има албанец за президент". В този дух досегашният кмет на град Тетово и кандидат за нов мандат Теута Арифи го нарече „първия албански град", а вицепремиерът Артан Груби определи Тетово като столица на албанците. Според него "няма нещо, което Тетово ще поиска и правителството в Скопие няма да даде".

Отношенията с България и този път бяха често тема на предизборната кампания. Докато Заев в негов стил "обещава и вярва в бързо намиране на решение на споровете между двете страни", за лидера на опозицията сегашният спор бе повод за яростна антибългарска кампания и обвинения срещу София. Той в началото на предизборната кампания дори призова за едностранен отказ от Договора за приятелство, сключен на 1 август 2017.

И този път най-активен в омразата срещу България бе бившият външен министър и сегашен вицепремиер Никола Димитров, който заяви, че "България не може да се нарича приятелска държава".