Босна на ръба на конфликт, търпението на хърватите свършва

В дълбоко разединена Босна хърватите отправят нови призиви за радикални изборни реформи и заплахи за потенциален бойкот на предстоящите избори, което поражда опасения, че бедната балканска държава я очаква нов период на нестабилност.

В южния босненски град Мостар - смятан от общността за сърцето на хърватите - ехото на църковните камбани съпровожда ислямски призив за молитва по живописния каменен мост на разделения град, свързващ хърватските квартали с мюсюлманския квартал. На пръв поглед звуците на хармония обаче са в противоречие с нарастващото недоволство на босненските хървати католици от недостатъците на избирателната система, които според тях са подкопали правото им да избират своя лидер.

Мостар е опустошен по време на войната в Босна в началото на 90-те години на ХХ в., която разделя страната по етнически признак.

Десетилетия по-късно сътресенията сред босненските хървати вследствие на заплахите за отделяне от страна на сръбския лидер на страната засилват опасенията, че Босна отново е на ръба на конфликт.

"Или ще решим проблема, като се отделим по мирен път, или ще направим държавата комфортна за всички", казва пред АФП в Мостар Петър Видич, 48-годишен бивш хърватски войник.

Тристранното президентство на Босна

Бруталната война в Босна приключи с мирни споразумения през 1995 г., според които страната беше разделена на две - едната половина се управляваше от етнически сърби, а другата - от мюсюлманско-хърватска федерация. Тристранното президентство на балканската държава се осъществява на ротационен принцип от по един представител на всяка общност: мюсюлмани, сърби и хървати.

Но мюсюлманското население на федерацията - известно като бошняци - съставлява около 70% от 2,2 милиона жители на страната. Това им дава огромно числено превъзходство в избирателните секции и де факто контрол върху това кой може да бъде избран да ръководи хърватите на президентско ниво.

"В президентството има двама мюсюлмани и един сърбин", гласи често срещан рефрен в политическите среди на босненските хървати.

Но за много хървати в Босна въпросът не е тривиален. След години на недоволство много от босненските хървати предлагат бойкот на предстоящите общи избори през октомври.

"Не е логично"

По време на конференция в Мостар през февруари хърватските партии в Босна се събраха, за да планират следващите си стъпки, като призоваха за спешни реформи. Те обаче не се спряха на обявяването на пълен бойкот.

"Не са изпълнени формалните условия за организиране на избори, докато не бъде променен избирателният закон, за да се гарантира, че и трите етнически групи са легитимно представени", заяви Драган Чович, ръководител на най-голямата хърватска партия в Босна. Илия Цвитанович, друг босненски хърватски политик, зае още по-твърда позиция.

"Ако някой си мисли, че може да лиши хърватския народ от легитимност, да го потисне, тогава ще трябва да отговаря за това", каза Цвитанович пред репортери.

Хърватските партии искат механизъм, който да позволи на общността да назначава свои представители в президентството и горната камара на парламента - ход, на който яростно се противопоставя управляващата във федерацията бошняшка партия.

Сегашният хърватски президент на Босна Желко Комшич, който на практика е подкрепян от бошняшките избиратели, също заклейми идеята, като я нарече "избирателен закон, основан на апартейда".

За много от босненските хървати обаче реформите са необходими, за да се предотвратят по-нататъшни разделения или евентуално отцепване на и без това дълбоко разединената страна.

"Да, всички трябва да имаме еднакви права", казва Сима Пехар, 78-годишна хърватска пенсионерка. "Защо някой, който не е избран от хърватите, трябва да представлява хърватите? Това не е логично."

"Всички напускат"

Критиците на неотдавнашния стремеж към реформи обаче твърдят, че той ще обслужва единствено интересите на политическия елит в една, според тях, нефункционираща страна, която продължава да е в застой дори след края на войната. Те казват, че дори в мирно време Мостар отдавна се управлява от хардлайнери и от двете страни.

"Нищо няма да се промени за гражданите на Босна и Херцеговина с евентуални реформи на изборните правила", заяви анализаторът Ивана Марич пред регионалната телевизия N1. "Това е просто още една история, която да занимава умовете на хората и да им пречи да мислят за конкретни неща."

Мостар все още може да се похвали с кинематографичната красота на прочутия си мост, построен от османците през XVI в., разрушен от хърватските милиционерски сили през 1993 г. и възстановен през 2004 г.

Но хората все още масово бягат от града, което е част от общонационално явление.

"Всички напускат Босна - хървати, бошняци и сърби", казва пенсионерката Пехар. "Икономиката е катастрофална. Тези, които ни управляват, заплашват с война, а хората бягат".

В същото време подкрепяните от Запада преговори за възможни реформи са в застой, което поражда опасения за бойкот, нови вълнения и евентуален натиск за разпускане на мюсюлманско-хърватската федерация на Босна.

"Убеден съм, че кризата ще продължи, ако не бъде променен избирателния закон", заяви анализаторът Зоран Крешич. "Това е лошо за цяла Босна и за нейното евроатлантическо бъдеще и за съжаление ще се отрази на хората". /БГНЕС

Рушмир Смажилходжич и Дейвид Стаут, Франс прес