Турската опозиция е разединена, но иска обединение срещу Ердоган

На пръв поглед моментът не би могъл да бъде по-добър за опитите на разединената турска опозиция да сложи край на продължаващата две десетилетия власт на президента Реджеп Тайип Ердоган на изборите, които трябва да се проведат до юни.

Инфлацията се покачва, одобрението за Ердоган спада, а гневът се надига заради използването на съдилищата от неговата ислямска партия за преследване на инакомислещите и отстраняване на политическите съперници.

Но не разполагащите с достатъчно време шест съюзнически опозиционни партии се карат за всичко - от политиката и стратегията до това кой кандидат да издигнат срещу 68-годишния лидер.

"Турската опозиция изглежда много дезорганизирана", заяви пред АФП западен дипломат при условие за анонимност.

Кемал Киричи от базирания във Вашингтон институт "Брукингс" се съгласи с него, предава БГНЕС.

Кампанията на опозицията "изглежда абстрактна и далечна" за избирателите, особено в страна, където медиите са силно контролирани от правителството, написа той миналия месец.

Печеливша формула

Формулата за успех на Ердоган се основава на способността му да сплоти достатъчно елементи от многоликото турско общество - светски или религиозни, етнически турци или кюрди, националисти или либерали - за да продължи да печели на изборите. Подемът на икономиката през първото десетилетие на управлението му помогна. Но гневът срещу мащабните репресии, последвали неуспешния преврат през 2016 г., както и последвалата икономическа криза, саботират пътя на Ердоган.

Опозицията остави настрана различията си и се обедини в една единствена задача - да отстрани съюзниците на Ердоган на общинските избори през 2019 г. Те спечелиха кметските надпревари в трите главни града на Турция - Истанбул, Анкара и Измир - разбивайки аурата на политическа непобедимост на Ердоган. Сега те се надяват да направят всичко това отново.

"Групата на шестимата е обединена от едно нещо: опозиция на Ердоган", казва Аарон Стайн, ветеран от САЩ, анализатор на външната политика, говорейки за шестимата опозиционни лидери.

Лични съперничества

Незавидната съдба на популярния кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, един от най-признатите в международен план съперници на Ердоган, подчертава тежкото положение на опозицията. Миналия месец съдът му забрани да участва в политиката заради клевета по дело, свързано с победата му през 2019 г., която първоначално беше анулирана. Имамоглу може да продължи да изпълнява функциите си на кмет, докато процесът на обжалване се проточи в съдилищата. Но отделна проверка на Министерството на вътрешните работи срещу неговия офис по обвинения в "тероризъм" заплашва да го отстрани по-рано. Двата случая правят кандидатурата на Имамоглу изключително рискова за опозицията, въпреки че според социологическите проучвания той ще победи Ердоган в пряка надпревара.

Стейн заяви, че съдебните битки на Имамоглу илюстрират "колко далеч е готов да стигне Ердоган, за да не загуби". Но те разкриват и вътрешните съперничества в опозицията.

Присъдата на съда застигна Кемал Кълъчдароглу, ръководител на основната опозиционна партия CHP на Имамоглу, в Берлин, където той се опитваше да събере западна подкрепа за собствената си кандидатура.

Педантичен и по-малко телегеничен от кмета, Кълъчдароглу се бори да получи подкрепата на останалите петима лидери, някои от които предпочитат Имамоглу за кандидат.

Най-изявената от тях, ръководителката на националистическата партия Iyi (Добро) Мерал Акшенер, използва пълноценно отсъствието на Кълъчдароглу. Тя се обяви в Истанбул в солидарност към кмета, прегърна го на сцената и вдигна ръката му в знак на победа по време на импровизиран протестен митинг.

В крайна сметка Кълъчдароглу съкрати престоя си в Берлин и се върна навреме за втория митинг, на който лидерите на опозицията за първи път се появиха заедно на сцената.

Изгубено послание

Присъдата на Имамоглу "за кратко време даде енергия на опозицията", казва Берк Есен, доцент в истанбулския университет "Сабанчъ".

Но това не е продължило дълго, добавя Есен.

Подкрепата на Акшенер за истанбулския кмет разгневи Кълъчдароглу, който в крайна сметка насрочи вечеря с лидерката на партията две седмици по-късно, за да се опита да я привлече отново на своя страна. Нейният стремеж към кандидатурата на Имамоглу изглежда е в застой.

"Но опозицията загуби ценно време, като отложи обявяването на общ кандидат", казва Есен.

Носят се слухове, че Ердоган може да назначи изборите за края на април или началото на май, което ще даде на опозицията още по-малко време за подготовка.

Кълъчдароглу казва, че шестте партии ще обявят общия си кандидат, след като бъде определена датата на изборите. Енис Бербероглу, депутат от партията CHP, представляващ Истанбул, изрази несигурност, че това ще даде на опозицията достатъчно време да разпространи посланието си.

"За съжаление, само малка част от това, което казваме, достига до обществеността", каза той, визирайки задушаването на медиите от страна на правителството. "Можем да достигнем до тях по няколко канала, но това е всичко", каза той пред АФП.