Гордана Силяновска - първата жена президент на РСМ, полага клетва

Новоизбраният президент на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова ще положи клетва днес като шестия президент на страната и първата жена на тази функция в страната. Заседанието на парламента на страната беше насрочено за 12:00 ч. местно време вчера в следобедните часове, след като Държавната избирателна комисия обяви и внесе в парламента официалните резултати от президентския вот в страната на 8 май.

Днес изтича 5-годишният мандат на президента Стево Пендаровски, който не успя да спечели втори мандат и ще освободи президентската резиденция Вила „Водно” в Скопие на Гордана Силяновска.

Според конституцията на Северна Македония мандатът на президента е пет години с право на още едно преизбиране.

Според гръцките медии Гърция внимателно ще следи какво име на държавата ще произнесе Силяновска, която в предизборната кампания обяви, че няма да използва "Северна" в наименованието на държавата, което е вписано в договора от Преспа.

Силяновска има свое мнение и по отношение на преговорната рамка на страната за еврочленство, като смята, че тя „може да бъде интерпретирана по различен начин” и обяви, че първите ѝ посещения ще бъдат в региона с цел развитие на регионалното сътрудничество.

Според правомощията си  президентът на страната определя на кого да връчи мандат за съставяне на правителството, което Гордана Силяновска ще трябва да направи до 10 дни след конституиране на новия парламент на Северна Македония. Днешната ѝ клетва ще се случи пред стария парламентарен състав, тъй като президентските и парламентарните избори се проведоха заедно.

След останалите функции на президента на Северна Македония са назначаване и освобождаване с указ на посланиците, президентът приема акредитивни писма и отзовава чуждестранни дипломатически представители, сключва международни договори от името на държавата, връчва отличия и помилва. Президентът подписва и укази за обнародване на законите, има право на отлагателно вето и е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, както и председател на Съвета за сигурност. В Северна Македония няма длъжност вицепрезидент.

Първият президент на независима Република Македония е роденият в Щип Киро Глигоров, който е избран за президент първо от парламента на страната през януари 1991 г.,  когато получава подкрепата на 114 от присъстващите 119 депутати, а вторият му мандат е след първите преки президентски избори в страната.
През неговите мандати, на 8 септември 1991 г., се провежда референдумът за независимостта на държавата, която е единствената от бившите югославски републики, която става независима по мирен начин. На 17 ноември 1991 г. е приета новата конституция, а на 8 април 1993 г. тогавашната Република Македония става 181-вата членка на ООН.

Глигоров оцелява при атентат през октомври 1995 г.,  извършен с кола с взрив, паркирана на улица "Македония" в центъра на Скопие, докато Глигоров се е придвижва със служебен автомобил. Извършителите на атентата не са разкрити.

Роденият в Струмица Борис Трайковски е вторият президент на Република Македония, който встъпи в длъжност на 15 декември 1999 г., а на 26 февруари 2004 г. загива трагично в самолетна катастрофа заедно с осем членове на кабинета си и пилотите на държавния самолет край Мостар, Босна и Херцеговина.
По време на неговия мандат, през 2001 г., в страната се случи въоръжен конфликт, който приключи с подписването на Охридския рамков договор през август същата година.

Бранко Цървенковски е третият президент на Република (Северна) Македония (2004-2009 г.), след като печели президентските избори, докато е премиер на страната. По време на неговия мандат страната става кандидат член на Европейския съюз.

Четвъртият държавен глава е Георге Иванов, който успя да спечели два последователни мандата на поста (2009-2019). Последната година от втория му мандат остана белязана с отказа му да подпише Закона за използването на езиците, Закона за амнистия на обвиняемите в събитията в парламента на Република Северна Македония на 27 април 2017 г. и указа за ратифициране на Договора от Преспа с Гърция, който отвори пътя на страната към НАТО, но държавата трябваше да промени конституционното си име на Република Северна Македония.

Когато петият президент на страната Стево Пендаровски пое поста, президентската резиденция Вила „Водно” беше единствената държавна институция, пред която все още стоеше табела с непромененото име на държавата. /БТА, Маринела Величкова/