Скоро прочетох поредното изследване, което посочва датчаните като най-щастливата нация.
Близо 95% от анкетираните заявили, че живеят прекрасно и се чувстват щастливи...
Българите бяхме в дъното на таблицата по удовлетвореност и този резултат не ме изненада, но завидях на първите.
Ясно е, че не можем всички да сме датчани, респективно – щастливи, но пък се замислих това ли е ключът към щастието – да си поданик на Кралство Дания?
Разбира се, че не, но пък никой друг народ не показва в тези изследвания самочувствието на щастливия човек. Искаше ми се да можем да обърнем таблицата с главата надолу.
Няма да се впускам в размисли какво означава да си щастлив, защото щастието е изключително относително понятие и твърде индивидуално усещане.
Харесва ми обаче фактът, че цяла една нация казва категорично, че е щастлива, защото това означава съвкупност от много удоволствия.
Вече две години живея сред най-щастливите хора и започвам да разбирам защо е така. Безспорно един от основните фактори е социално-икономическото състояние на едно общество.
Стандартът в Люксембург е доста по-висок, отколкото в Дания, но това явно не е достатъчно, за да изстреля поданиците на малкото херцогство сред най- щастливите в Европа.
В Дания бедни хора (в буквалния смисъл на бедност) няма. Държавата като институция е твърде грижовна майка за малко над 5-те милиона свои деца.
Тук се казва, че ако работиш, не си беден. А работа има дори толкова, че се изпитва глад за работна ръка в не една сфера на икономиката.
Датчаните плащат наистина с удоволствие почти половината от заплатите си под формата на данъци и такси, но за тях това е „свещената традиция на благоденстващото общество“.
Възмездието са безплатното образование, здравеопазване и социални грижи, безупречна инфраструктура, неподкупна администрация и грижовно пазена околна среда.
Датчанинът знае защо плаща високи данъци и е готов да спори дълго за ползата от това. В замяна получава уреден живот, което е доста сериозна предпоставка за щастие.
„щастието е в малките неща“
За жителите на северната държава това е като lifestyle. И тук най-често задаваният въпрос, като срещнеш приятел или познат, е „Как си?“. За разлика от България обаче, най-честият отговор е „Чудесно“.
Завиждам на способността им да изпитват удоволствие от най-малкото и да намират начин да си осигурят такива моменти. Датчанинът е щастлив, защото е прекарал час пред езерото и е наблюдавал плуващите птици.
Той е щастлив, когато отпива бавно и с наслада от бирата си или от чаша вино, въпреки че е сам на масата; дори разходката в квартала или карането на колело след вечеря се оказва причина за разтегнатите ъгълчета на устата.
Дори в блуждаещите погледи на пътниците в автобусите и градските влакчета можеш да видиш щастие. По принцип датчанинът не показва чувствата си и е зареден от сутринта с „дежурната“ усмивка, но пък мисля, че това е определено добра терапия срещу мърморенето.
Климатът е научил тези хора да са щастливи дори само заради това, че днес можеш да видиш слънцето. И те използват всеки такъв ден без претенции за мястото, за да се порадват на слънчевия ден.
Дори когато дойдат дългите мрачни месеци, те пак знаят как да използват светлината и уюта на свещите, за да си набавят дозата щастие.
Почивните дни за тях са свещени и се почива наистина. Независимо дали са изкарали уикенда със семейството си сред природата или са лудували до сутринта в центъра на града, преживяването им носи щастие.
Те знаят как да работят и как да почиват. Датчаните спортуват много. Тук тичането и колоезденето са начин на живот, независимо от климатичните условия. Това ги прави щастливи...и типични датчани.
Те обичат да са социално ангажирани, затова и почти всеки от тях е член на някакъв клуб, организация или общност. Изпитват удовлетворение да се занимават с нещо различно от работата, да контактуват с хора близки по идеи и вкусове...да създават нови контакти.
Поданиците на кралица Маргарете имат изключително семпъл начин на живот. Техните ценности далеч не са къщата, колата, марковите дрехи или каква да е следващата екзотична екскурзия.
Не че не живеят в къщи, не карат коли, не са облечени или не пътуват. Просто няма надпреварване, защото никой не го интересува какво е материалното състояние на колегата или съседа.
То е и почти невъзможно да го видиш отстрани и това на на пръв поглед равенство между тях дава усещането за сигурност и щастие.
Освен това датчаните имат т. нар. "ienteloun" – да кажем един вид морален кодекс, който се изучава в училище и в който се казва, че „никой друг не е повече от теб и ти не показвай, че си с нещо над другите“.
Разбира се, че тук не говорим за професионални качества. Говорим за това да не се чувстваш потиснат от материалното състояние на другите, а си щастлив с това, което имаш.
„яваш-яваш
И още нещо, типично за манталитета на датчаните – жителите на тази страна са изключитено спокойни хора, което им оставя много време за щастие.
Тук навсякъде цари спокойствие – дори в кипящия от живот Копенхаген – усеща се дори в час пик, в магазините след края на работния ден, по централните улици, в заведенията.
Датчанинът не бърза!
Това, което не може да се направи днес, може да се направи следващия месец. Това е толкова нормално, колкото и да те завали дъжд в Дания.
В същото време е толкова загнездена в съзнанието им философия, че кара дори най-бързащия човек да вдигне рамене и в знак на съгласие да се усмихне. А спокойствието е безспорен фактор за щастие.
Вместо заключение, след всичко изброено - разбирам защо датчаните са щастливи. И пак се връщам на желанието ми да обърна таблицата от изследването с главата надолу.
Давам си сметка обаче, че на нас не само държавата ни е крива за нещастието.
Нашият манталитет и култура са доста по-различни от тези на най-щастливите хора и това ме ядосва повече...но пък съм сигурна, че ако човек иска, може да промени нещо във и около себе си, за да каже поне, че вчера е имал щастлив ден.
Ей така, без особена причина.

Последиците от войната в Иран свиват печалбата на Wizz Air с около 50 млн. евро
Защо става все по-трудно за Китай да държи Северна Корея под контрол?
Прагът на глобално затопяне от 1,5 градуса по Целзий може да бъде преминат още през 2030 г.
Банките в България са сред отличниците в ESG отчитането
Парламентът окончателно забрани необоснования ръст на цените
Либералите отхвърлиха номинацията на Еуджен Томак за премиер на Румъния
За 4 китайски зодии всичко се нарежда на 12 юни 2026
Ефремова: Изплатени са над 160 хил. евро на пострадалите от наводнения в страната
Бързо футболно мезе: Печени чушки с кисело мляко и орехи
Магнитна буря връхлита Земята на 12 юни
Силни бури в САЩ: Масови спирания на тока и хаос по летищата в Чикаго
Обедна емисия
Юве ще се подсилва от Реал Мадрид
Изритан от Реал Мадрид: Арбелоа поема лондончани?
Федерацията по шахмат отвърна на Нургюл: Тя получи преференциални условия!
Нормално: България пак не бие и пропада в ранглистата на ФИФА
Спъва Барса! Моуриньо води световна звезда в Реал Мадрид
Без игра: Серина Уилямс отпадна заради партньорка
Сицилиански сладки Rame di Napoli
6 билки и подправки, които са много богати на витамин C
6 зодии с много късмет до края на юни
300 ученици ще гледат на живо тенис събитието на годината благодарение на Postbank и РУО – София-град
10 лесни и вкусни рецепти за футболни мезета
Лято в маникюра (+Снимки)
ВМС тренира противодействие на морски и въздушни дронове край Варна (СНИМКИ)
Парк-музей "Владислав Варненчик" се превръща в място за забавления, творчество и игри за Деня на бащата
Черно море с първо лятно попълнение
Събират дарения за пострадалото от наводненията сливенско село Тича във Варна
Поредна тежка катастрофа на "кръстовището на смъртта" във Варна (СНИМКИ)
Изложба показва уникални архивни експонати за историята на Варна като курортен град
Вулкан в Антарктида изхвърля злато всеки ден
Фосили на 5 млн. години: Откриха най-голямото китово гробище в Индийския океан
НАСА представи лунни модули за ключовата мисия „Артемида III“
Климатичните промени застрашават милиони домове в Лондон, Есекс и Кент
Ледникът на Страшния съд се топи все по-бързо
Откриха ген, устойчив на антибиотици, в Средиземно море