Скоро прочетох поредното изследване, което посочва датчаните като най-щастливата нация.
Близо 95% от анкетираните заявили, че живеят прекрасно и се чувстват щастливи...
Българите бяхме в дъното на таблицата по удовлетвореност и този резултат не ме изненада, но завидях на първите.
Ясно е, че не можем всички да сме датчани, респективно – щастливи, но пък се замислих това ли е ключът към щастието – да си поданик на Кралство Дания?
Разбира се, че не, но пък никой друг народ не показва в тези изследвания самочувствието на щастливия човек. Искаше ми се да можем да обърнем таблицата с главата надолу.
Няма да се впускам в размисли какво означава да си щастлив, защото щастието е изключително относително понятие и твърде индивидуално усещане.
Харесва ми обаче фактът, че цяла една нация казва категорично, че е щастлива, защото това означава съвкупност от много удоволствия.
Вече две години живея сред най-щастливите хора и започвам да разбирам защо е така. Безспорно един от основните фактори е социално-икономическото състояние на едно общество.
Стандартът в Люксембург е доста по-висок, отколкото в Дания, но това явно не е достатъчно, за да изстреля поданиците на малкото херцогство сред най- щастливите в Европа.
В Дания бедни хора (в буквалния смисъл на бедност) няма. Държавата като институция е твърде грижовна майка за малко над 5-те милиона свои деца.
Тук се казва, че ако работиш, не си беден. А работа има дори толкова, че се изпитва глад за работна ръка в не една сфера на икономиката.
Датчаните плащат наистина с удоволствие почти половината от заплатите си под формата на данъци и такси, но за тях това е „свещената традиция на благоденстващото общество“.
Възмездието са безплатното образование, здравеопазване и социални грижи, безупречна инфраструктура, неподкупна администрация и грижовно пазена околна среда.
Датчанинът знае защо плаща високи данъци и е готов да спори дълго за ползата от това. В замяна получава уреден живот, което е доста сериозна предпоставка за щастие.
„щастието е в малките неща“
За жителите на северната държава това е като lifestyle. И тук най-често задаваният въпрос, като срещнеш приятел или познат, е „Как си?“. За разлика от България обаче, най-честият отговор е „Чудесно“.
Завиждам на способността им да изпитват удоволствие от най-малкото и да намират начин да си осигурят такива моменти. Датчанинът е щастлив, защото е прекарал час пред езерото и е наблюдавал плуващите птици.
Той е щастлив, когато отпива бавно и с наслада от бирата си или от чаша вино, въпреки че е сам на масата; дори разходката в квартала или карането на колело след вечеря се оказва причина за разтегнатите ъгълчета на устата.
Дори в блуждаещите погледи на пътниците в автобусите и градските влакчета можеш да видиш щастие. По принцип датчанинът не показва чувствата си и е зареден от сутринта с „дежурната“ усмивка, но пък мисля, че това е определено добра терапия срещу мърморенето.
Климатът е научил тези хора да са щастливи дори само заради това, че днес можеш да видиш слънцето. И те използват всеки такъв ден без претенции за мястото, за да се порадват на слънчевия ден.
Дори когато дойдат дългите мрачни месеци, те пак знаят как да използват светлината и уюта на свещите, за да си набавят дозата щастие.
Почивните дни за тях са свещени и се почива наистина. Независимо дали са изкарали уикенда със семейството си сред природата или са лудували до сутринта в центъра на града, преживяването им носи щастие.
Те знаят как да работят и как да почиват. Датчаните спортуват много. Тук тичането и колоезденето са начин на живот, независимо от климатичните условия. Това ги прави щастливи...и типични датчани.
Те обичат да са социално ангажирани, затова и почти всеки от тях е член на някакъв клуб, организация или общност. Изпитват удовлетворение да се занимават с нещо различно от работата, да контактуват с хора близки по идеи и вкусове...да създават нови контакти.
Поданиците на кралица Маргарете имат изключително семпъл начин на живот. Техните ценности далеч не са къщата, колата, марковите дрехи или каква да е следващата екзотична екскурзия.
Не че не живеят в къщи, не карат коли, не са облечени или не пътуват. Просто няма надпреварване, защото никой не го интересува какво е материалното състояние на колегата или съседа.
То е и почти невъзможно да го видиш отстрани и това на на пръв поглед равенство между тях дава усещането за сигурност и щастие.
Освен това датчаните имат т. нар. "ienteloun" – да кажем един вид морален кодекс, който се изучава в училище и в който се казва, че „никой друг не е повече от теб и ти не показвай, че си с нещо над другите“.
Разбира се, че тук не говорим за професионални качества. Говорим за това да не се чувстваш потиснат от материалното състояние на другите, а си щастлив с това, което имаш.
„яваш-яваш
И още нещо, типично за манталитета на датчаните – жителите на тази страна са изключитено спокойни хора, което им оставя много време за щастие.
Тук навсякъде цари спокойствие – дори в кипящия от живот Копенхаген – усеща се дори в час пик, в магазините след края на работния ден, по централните улици, в заведенията.
Датчанинът не бърза!
Това, което не може да се направи днес, може да се направи следващия месец. Това е толкова нормално, колкото и да те завали дъжд в Дания.
В същото време е толкова загнездена в съзнанието им философия, че кара дори най-бързащия човек да вдигне рамене и в знак на съгласие да се усмихне. А спокойствието е безспорен фактор за щастие.
Вместо заключение, след всичко изброено - разбирам защо датчаните са щастливи. И пак се връщам на желанието ми да обърна таблицата от изследването с главата надолу.
Давам си сметка обаче, че на нас не само държавата ни е крива за нещастието.
Нашият манталитет и култура са доста по-различни от тези на най-щастливите хора и това ме ядосва повече...но пък съм сигурна, че ако човек иска, може да промени нещо във и около себе си, за да каже поне, че вчера е имал щастлив ден.
Ей така, без особена причина.

Разпродажби при чиповете повлякоха надолу S&P 500 в началото на седмицата
83% от потребителите са използвали куриерски услуги за онлайн покупките си през миналата година
Кадър на деня за 24 август
Тръмп ескалира спора с Канада със захлаха за удвояване на митата върху колите
САЩ искат да узаконят перманентно таксата от над 100 хил. долара за работнически визи H-1B
Какво ще избере Кевин Уорш – намаляване на лихвите с подкрепа на икономиката или банковата система
3 зодии отново вкусват щастието на 25 август 2026 г.
Бавното отдалечаване: Знаци, че любим човек се дистанцира
Издирват Стоян Колев след бягство от домашен арест
Никола Цолов с първи тест във Формула 1
Късна емисия
Нетаняху: Иран се опита да убие един от синовете ми
Защо Ландо все още може да мечтае за нова титла
Спортът по телевизията днес, 25 август
Екип на Въздушния може да удари 100 милиона долара на търг
Челси удари Фулъм в трилър, въпреки безумията на вратаря си
Мачовете по телевизията днес, 25 август
Мален избухна с хеттрик, след хеттрик от асистенции на Дибала
Таро карта за 25 август, вторник – Десетка пентакли обърната
Гадание по кръга на Нострадамус
Дневен хороскоп за 25 август, вторник
Театър „София“ открива 60-ия си юбилеен сезон
Женски хороскоп за септември 2026
Кои са едни от най-добрите съставки за кожата след плаж
Травмата в детството може да промени способността за изпитване на удоволствие
Ако искате да сте здрави на възраст, хранете се на по-малки интервали
Повишени амилаза и липаза без панкреатит – кога причината е синдромът на Гуло?
Пуснаха първата генна терапия за рядко нарушение на обмяната на гликогена
Сърбеж по скалпа и срещат ли се въшки все още?
НЗОК: Здравните вноски няма да се отразяват автоматично от 26 до 31 август
418 часа в български води: „Грийнпийс“ разкри мащаба на руския сенчест флот
Лекарският съюз: Професионалната отговорност не допуска компромис с имунизациите
Икономисти: След сравнително високата дефлация през юни цените отново тръгват нагоре
И с парно, и на ток сметките ще са по-високи тази зима
Експерт предупреждава за финансова криза: Признаците са невъзможни за пренебрегване
Дунав пресъхва, а Европа не действа