Айнщайн обсъждал с жена си многобройните си изневери

Писма, писани от Алберт Айнщайн до семейството му, хвърлиха светлина върху личния живот на учения, включително и редицата му извънбрачни връзки, съобщи ВВС.

Роденият в Германия гений е пътувал много и е писал стотици писма до близките си. Сега написаното е разкрито от Еврейския университет в Ерусалим, който е пазил ценните страници в продължение на години.

Доведената дъщеря на Айнщайн – Марго, посочила в завещанието си, че писмата не бива да виждат бял свят 20 години, след като тя почине.

Ученият е имал десетки любовници, за две от които дори се жени, заяви Барбара Уолф от университета.

Кореспонденцията се простира върху 3500 страници и включва писма до първата и втората му съпруга, както и децата му. Епистоларната ценност е от периода 1912-1950 г.

Ученият е писал почти всеки ден до втората си жена Елза и дъщеря й Марго точно в този период. Айнщайн свободно е обсъждал своите любовни авантюри, казвайки, че жените го заливат с „нежелано от него“ внимание.

В писмо от 1931 година, писано до Марго, ученият се оплаква от една от почитателките си – представителка на хайлайфа в Берлин: „Г-жа М. /Етел Михановски/ ме последва до Англия и преследването й излиза от контрол“.

„От всички госпожи, всъщност съм привързан само към г-жа Л., която е абсолютно безобидна и почтена“.

В друго писмо до Марго, той я моли да предаде „едно малко писъмце на Маргарита /известна като руската шпионка и негова любовница“, за да не хранят любопитните погледи с клюки“.

В писмата се обсъждат и много други теми:

Парите от Нобеловата награда:

Въпреки информацията, че Айнщайн е превел цялата сума в Швейцария, писмата разкриват, че той е инвестирал голяма част от тях в САЩ, където се е установил след напускането на нацистка Германия. Впоследствие той ги губи по времето на Голямата депресия.

Синът му:

Айнщайн трудно е приел факта, че синът му Едуард е болен от шизофрения и често е казвал, че е щяло да бъде по-добре, ако той /Едуард/ въобще не се е раждал.

Доведената му дъщеря:

В писмо до Елиза от 1924 г, Айнщайн пише: „Обичам Марго така, както бих обичал собствената си дъщеря, може би дори повече, защото кой знае какво келеме щеше да е, ако й бях биологичен баща“.