Историята на дистанционното: Устройството, което промени играта

Дистанционното на телевизора – простичко изобретение, което променя завинаги начина ни на живот и начина, по който гледаме телевизия. А от там... промени и самата телевизия.

Всичко започва в средата на 20 век и много хора биха се припознали в причината, заради която това гениално изобретение се появява на бял свят.

През 50-те години на миналия век в САЩ президентът на "Зенит Електроникс" Юджийн Ф. МакДоналд дава една много важна и предизвикателна задача на своите инженери. Мъжът ненавиждал рекламите и това, че постоянно му се налага да ги гледа. Искал устройство, с което да му позволи или да спира звука, или направо да сменя канала.

Така през 1955 г. се ражда дистанционното, което мнозина днес възприемат като даденост. Устройство, което тотално променя правилата на играта.

Дистанционното било свързано с кабел към телевизора и можело да включва и изключва телевизора, да сменя канала, но не можело да спира звука на досадните реклами.

По-късно се появява и подобрена версия на компанията. Zenith Flash-matic – първото безжично дистанционно. Моделът имал доста футуристичен вид. Приличал на пистолет-фенерче ведно и използва насочена светлина. В четирите края на телевизора били разположени сензори, а с помощта на светлината всеки от тях изпълнявал различна функция – сменя и връща канала, включва и изключва, а този път устройството вече позволявало на потребителите да спират и звука.

Имало, обаче, един дефект. Сензорите в ъглите на телевизора отговаряли не само на светлината от футуристичното дистанционно, което приличало повече на реплика от някой фантастичен филм, а и на друга светлина. Всичко зависело от това къде е поставен телевизорът. Ако случайно лъч светлина от прозореца се насочи към един от сензорите, то устройството може да се изключи или включи само или пък каналът да се смени по средата на филма.

Zenith Flash-matic бил доста скъпа играчка и вдигал цената на телевизора със 100 долара. Само за сравнение, по това време цената на лек автомобил била около 600 долара. Станало ясно, обаче, че дистанционното определено има нужда от подобрения и инженерите отново седнали да проектират.

Светлината била премахната. Трябвало да се измисли нов вариант дистанционното, което да си "общува" с телевизора. Щом не ставало със светлина, може би ще стане със... звук!

Новото дистанционно на Zenith се наричало "Космическа команда" и работило с ултразвуци с определена честота, които карали телевизора да изпълнява различни команди. Всичко това се случвало с помощта на малки копченца, които удряли алуминиеви пластинки вътре в дистанционното.

Дизайнът бил простичък и било много лесно дистанциноното да се използва от всеки. Четири бутончета с надписи, които, разбира се, са на светлинни години от дистанционното, което познаваме днес, но все пак е било революционно изобретение за времето си. Ултразвуковото дистанционно се наложило и се използвало до 80-те години на 20 век.

Имало и куриозни случаи. Въпреки че звуците били с твърде висока честота и не можели да бъдат уловени от човешкото ухо, за животните вкъщи нещата стояли малко по-различно. Животинките откачали веднага щом някой вкъщи натиснел бутона на дистанционното.

Нуждата от по-сложно устройство се появила през 1973 г., след като телевизия BBC започнали да предлагат услугата Ceefax teletext. Повечето комерсиални дистанционни по онова време били с 3 до 4 бутона – следващ и предишен канал, спиране/пускане на звука и изключване. Но тези възможности вече не били достатъчни и не отговаряли на нуждите на телетекста на BBC, който изисквал и цифри от 0 до 9, копче, което да преминава от текст към картина и такива, които да регулират качеството на картината – яркост, контраст, цветова наситеност.

Така инженерите на BBC започнали преговори с няколко производители на телевизори, което довело до появата на първите нови прототипи в периода 1977-1978 г. Така простичкото, вързано с кабел дистанционно от 50-те години на 20 век, влязло в нова ера.

Нуждата от все повече функции започнала все повече да расте. Дизайнери и инженери започнали да търсят нови начини, по които дистанционното да може да си комуникира с телевизора. Решили да използват инфрачервена светлина. Така дистанционното станало "тихо" и животинките вече не откачали заради ултразвуковите вълни.

През 80-те и 90-те години с все по-голямото навлизане на кабелната телевизия и бумът на преносимите допълнителни устройства като видео записвачки, DVD плеъри, игрални концоли, дистанционното станало малко... големичко. На някои от тях броят на бутоните достигал 92. От тях през по-голямата част се използвали само 1/3.

Кабелната телевизия ставала все по-сложна – със стотици канали, а това довело и до по-сложни дистанционни устройства, които трябвало да изпълняват много и различни функции. Постепенно, обаче, нещата почват да се променят и може би потребителите ще се върнат към "златната ера" на дистанционните. Това се дължи от части на това, че все по-малко хора гледат телевизия, а и с напредването на технологиите, нуждата от дистанционно става все по-малка.

Днес можеш да управляваш телевизионният екран от мобилния си телефон. Живеем във време, в което много устройства изпълняват и гласови команди и вече въпросът: "Къде е дистанционното???" и ровенето между възглавниците на дивана постепенно стават отживелица.