Търси се...

„Жена на 23 години търси запознанство с мъж“, „50-годишен фермер се нуждае от приятелка в живота“...

Добре дошли в обявите за запознанство. Понякога смешни, друг път тъжни, но с надежда за романтичен край.

Дойче веле ни запознава с някои отблизо.

"Казвам се Сара Грабински, скоро ще навърша 38 години. Запознах се с мъжа си чрез обява, която гласеше "жена на 23 години търси запознанство с мъж." Докато ни разказва историята си, на Сара Грабински й става смешно. Тя разлиства старите списания с обяви от 1994-та година. До нея в градината седи мъжът й Филип. Той е чакал две седмици, докато Сара му се обади. За малко да се срещнат още първата вечер, но Сара не се появява. Има извинение, наложило се е да се грижи за едно дете, а той вече е излязъл от дома си.

Спомените се прехвърлят към него: "Ужасно нервен отидох в кафене Баутурм. Седнах, изпих една бира. После още една и още една. След един час бях вече пиян и се отказах да чакам. Казах си "това не беше нищо."

Така идва решението и той да се включи в тази игра и пуска обява за запознанство.

Името му се появява на страниците на вестника, където го вижда отново Сара. Тя му се обажда за втори път.

"Този път аз отидох половин час по-рано в кафенето и когато Филип влезе през вратата, си казах "това е той." Това е мъжът, с когото искам да бъда." Сара и Филип са женени от 12 години.

Историята е с щастлив финал. Поредица от такива реални сюжети  увлича Виола Риман, която се заема да напише докторска дисертация на тази тема.

"Изборът на партньор е централен въпрос в живота ни, въпреки че мнозина са сами", обяснява Риман. "Ако наблюдавате по-продължително време обявите в различните списания, вестници и в интернет, можете да видите как се променя обществото".

Така, тръгвайки по следите на обявите, се връща назад до далечната 1695 година:

Във Великобритания един английски джентълмен си търси богата жена за брак. Негова е и първата обява за запознанство.

В началото идеята на подобни писания имат една цел – брак и осигуряване на бъдещето. След 200 години възприемането й е различно.

Днес чрез обявите се търсят всички възможни варианти на една връзка понякога толкова откровено, че много редакции на вестници и списания са принудени да изваждат по-свободните обяви.

Едно нещо обаче не се е променило, отбелязва Виола Риман: "Ролите между мъжа и жената. Първо повече са мъжете, които пускат такива обяви, около 60%. После те са тези, които много по-ясно казват какво точно искат, докато се хвалят с доходите или образованието си. Жените пък се определят предимно през степента си на атрактивност."

В днешно време повечето такива обяви са в интернет. Учителят от Бон Александер Гелерт, който една вечер си сърфирал в интернет, споделя: "...не бях достатъчно уморен, за да си легна, но все пак толкова, че да не мога да работя и тогава попаднах на обява, на която реших да отговоря."

Авторката й си търсела мъж за свободна връзка, защото нямала време да се занимава с нищо сериозно.

Оказва се, че това е жена, която Александер е срещал пред 20 години. „Когато следвах в Бон, я бях забелязал и си казал, че е прекрасна, но бях толкова свит и притеснен, че не посмях да я заговоря в библиотеката. И когато я видях сега, веднага й казах "Момент, ние се познаваме, аз Ви познавам."

След толкова изпуснато време и въпреки съхраняването на нейното, двамата имат 6-годишна сериозна връзка.