Милуол срещу Уест Хям: от врагове и убийства до изнежени инфлуенсъри и туристи днес

Снимка: Getty Images

8 / 16

Футболната общественост на Острова, а и не само, тръпне заради един мач във второто ниво на Англия. Милуол срещу Уест Хям. Съперничество, при което футболът е само част от историята. 

Мачът е известен като "Дербито на докерите", роден от работническата история на лондонските докове. И превърнал се в едно от най-известните и най-проблемни дербита в английския футбол.

Историята започва още в края на XIX век

Милуол е основан през 1885 г. от работници на консервната компания J.T. Morton. През 1895 г. се появява Thames Ironworks FC — клубът, който през 1900 г. се преобразува в Уест Хям Юнайтед.

В началото двата клуба не са просто футболни отбори. Те са представители на две близки работнически общности в Източен Лондон, свързани с корабостроенето и доковете. Дерби е имало и сред работниците, които били на 3 мили едни от други - борба за една и съща работа и поръчки.

Първите мачове между двата отбора са още през 1890-те. През септември 1897 г. Thames Ironworks побеждава Милуол с 2:0 в приятелски мач, а първият официален сблъсък е на 9 декември 1899 г. за FA Cup - Милуол печели с 2:1.

Кога всъщност се заражда омразата между привържениците?

Футболното съперничество съществува практически от самото начало. Още през 1906 г. има сериозни безредици около мач между двата отбора - играчи са изгонени, има тежки сблъсъци на терена, а публиката също влиза в ръкопашен бой.

Но голямото задълбочаване на враждата се свързва с 1926 г. и Общата стачка във Великобритания. Тогава докерите, сред които има много привърженици на Милуол, не подкрепят стачката по начина, по който го правят много работници от други части на Източен Лондон. Това оставя трайна горчивина между двете общности.

Хулиганската епоха

През 60-те, 70-те и 80-те години английският футбол преминава през ерата на организираните хулигански групировки. При Уест Хям най-известната е Inter City Firm (ICF), а при съпрениците от Милуол - Millwall Bushwackers.

Това вече не е просто конфликт между две публики на стадиона. Част от хулиганските групировки започват да организират сблъсъци около мачовете, по гарите, в пъбове и по улиците.

Има и смъртни случаи, свързани с насилието около съперничеството. 

През 1972 г. привърженик на Милуол загива след падане от влак на New Cross при сбиване с фенове на Уест Хям. През 1976 г. друг фен на Милуол умира след инцидент, свързан с насилието около съперничеството, а през 1986 г. е убит привърженик на Уест Хем.

Този период влиза в митологията на английското футболно хулиганство. Интересното е, че двата клуба не играят толкова често, тъй като през голяма част от историята си са в различни дивизии.

"Green Street" и митологията

Съперничеството между феновете на Милуол и Уест Хям се превръща в символ на британското футболно хулиганство и е запечатано в няколко филма, най-известният от които е "Green Street". Филмът не е документална история на реалните групировки, но използва именно ултрас културата около Уест Хям и Милуол като основа за своята история. Така враждата излиза извън Лондон и става известна по целия свят.

Историята на Inter City Firm и Millwall Bushwackers обяснява защо сблъсъкът между двата клуба придобива толкова мрачна репутация.

Организираното футболно насилие в Англия започва да се развива много преди появата на двете известни фирми. При Милуол проблемите с публиката са документирани още в началото на XX век. Изследванията върху английския футболен хулиганизъм посочват, че зад Милуол седи особено буйна публика още преди 60-те години. Самото съперничество с Уест Хям пък е старо - сблъсък между привърженици от двете страни е регистриран още през 1906 г.

При Уест Хям организираните групи започват да се оформят през 60-те, които ще поставят началото на ICF.

През сезон 1977/78 няколко по-стари групи се обединяват и се ражда Inter City Firm. Сред предшествениците ѝ са Mile End Boys и Essex East London Firm.

Името идва от InterCity влаковете. Вместо да пътува с организираните "футболни" влакове, които полицията лесно може да наблюдава, членовете на ICF използват редовните InterCity влакове. Така могат да се смесят с останалите пътници и да бъдат по-трудни за идентифициране. Те са сред първите известни представители на т.нар. casual culture - вместо шалове и клубни цветове се предпочитат обикновени, често скъпи ежедневни дрехи. Идеята е да не изглеждат като футболни запалянковци, докато пътуват.

След сбиване групировката оставя бележка с посланието: "Congratulations, you have just met the ICF". Това се превръща в своеобразен подпис на групировката и по-късно дава заглавието на книгата на Кас Пенънт за ICF.

При Милуол развитието е подобно, но започва по-рано. Една от най-важните ранни групировки е F-Troop, около която се оформя по-късно Millwall Bushwackers. През 70-те и 80-те Bushwackers придобиват една от най-лошите репутации сред английските футболни фирми, само да затвърдят известното преди появата им - Милуол е клуб с изключително агресивна публика.

Bushwackers си създава репутацията на "най-страшната" фирма, макар според изследователи на хулиганството на Острова това да е преувеличено. Не е преувеличено, че фирмата е в центъра на множество известни случаи на футболно насилие.

През 70-те футболното хулиганство е в разцвета си, а всеки клуб вече си има организирани групи. През 80-те години идва златният век на ICF и Bushwackers. И двете групи имат репутация далеч извън собствените си квартали и имат конфликти с почти всички фирми на другите клубове.

През 1985 г. излиза филмът "Hooligan". ICF вече е толкова известна, че става тема на телевизионен документален филм. Това допринася за превръщането на ICF в почти митологично име.

През 1986 г. привърженик на Уест Хям е убит при инцидент, свързан с футболно насилие. Футболното хулиганство вече има смъртоносни последствия, а насилието престава да бъде възприемано като "бой между запалянковци" и все повече се третира като сериозна организирана престъпност.

1989 г. е повратна за английския футбол. След трагедията на "Хилсбъро" и последвалите промени в организацията на стадионите, сигурността и полицейската работа английският футбол започва постепенно да изгражда съвсем различна система.

Видеонаблюдението се разширява, стадионите се променят, въвеждат се забрани за посещение, клубовете започват да работят по-системно с полицията, casual културата губи част от предимството си. През 90-те това постепенно прави дейността на организираните фирми много по-трудна.

През 2009 г. е последният голям проблемен мач - на 25 август се срещат познатите герои от Уест Хям и Милуол. Преди срещата привърженик на Милуол е намушкан. След това около стадиона избухват сериозни безредици. По време на мача привърженици нахлуват на терена, полицията има сериозни затруднения да контролира ситуацията.

Мачът през 2026 г.: всичко е различно

Историческите групи от 70-те и 80-те не съществуват днес в същия вид, структура и мащаб. ICF е най-активна през 70-те, 80-те и началото на 90-те. Това не означава, че футболното насилие изчезва. Означава, че класическата firm culture от 70-те и 80-те вече не може да функционира по същия начин.

С времето около ICF и Bushwackers се създава огромна субкултурна митология. Има един интересен парадокс. Колкото повече държавата започва да контролира хулиганите, толкова повече легендите за старите фирми започват да се разпространяват чрез книги, филми, списания и интернет.

Мачът на 19 септември едва ли ще влезе в криминалните хроники. 

На трибуните ги няма голяма част от хулиганите, а повечето седалки са заети от инфлуенсъри, които не гледат мача, а да не изпуснат нещо да запишат на телефона си. Те са и основните хора преди мача, които търсят популярност на гърба на някогашните организирани групи, за да получат някой и друг лайк. 

Феновете от бурното минало са заменени от изнежени момчета с телефони и туристи в Лондон, които искат да станат част от това велико съперничество. Но вече по други правила, в които ICF и Bushwackers служат само като легенда. И ще гледаме дълго в социалните мрежи как феновете на двата отбора си разменят "обидни" песни пред камерите на стотици телефони. Футболното хулиганство го няма, но и футболът като цяло не е същият. На Острова той се превърна в мащабен бизнес, но и нужната лъскава притурка на някаква смесица между чужденци и инфлуенсъри на стадиона. За камерите коравите лица на англичаните вече са нещо като "полезно изкопаемо" на трибуните, там вече е по-вероятно да видим един до друг не враждуващи групировки, а "враждуващи" хора от Индия и Пакистан.