Историята на Жасмина Гевезиева за емоционалното хранене

Всеки има своите слабости. Да се изправиш пред тях и да успееш да надделееш е въпрос на воля. Силна воля, каквато притежава гостенка в рубриката на Az-jenata.bg  „Тя, звездата“. Това е Жасмина Гевезиева. Жаси е усмихната млада дама, занимаваща се с маркетинг, обичаща да пътува, амбициозна. Историята, която днес ще ви разкажем, ще накара може би много от вас да се припознаят в нея. Ние също се разпознахме.

Това е история за емоционалното хранене или хиперфагията. Хранителна зависимост, за която много хора не предполагат, че владее живота им или нямат смелостта да споделят, да признаят пред себе си, че имат този проблем. Войната с хранителната зависимост може би е най-сериозната битка и победа на Жаси. Споделя че, освен спортът, музиката и дълбокото дишане, което практикува ѝ помагат да противодейства на емоциите, които биха я подвели да преяде.

Преди дни Жаси доказа, че е и най-силната жена в България, явявайки се на Републиканско първенство по силов трибой в категория до 52 килограма, на което спечели четири златни медала. Какво има да ви разкаже за личната си победа над хиперфагията, вижте в следващите редове. Вярваме, че те ще вдъхновят много от вас да се замислят дали обичат достатъчно тялото си и как биха могли да се грижат по-добре за него.

Кога и как започна всичко с преяждането?

Сериозните епизоди започнаха в училище, на 16 години, след като пазех много строга диета, изключваща големи групи храни. Нямах цикъл няколко месеца, което наложи захранване с дробчета и други, богати на минерали храни. Самото захранване, съчетано с хормоналните проблеми отключи първия голям епизод, който продължи един месец и имам „бяло петно“ за него. Помня само, че от 43 кг станах 54 кг за един месец.

Кога разбра, че имаш проблем и как настъпи промяната?

Наричах циклите на преяждане „омазване“. Бяха досадни, потискащи и отвратителни, най-вече заради подуванията и постоянните флуктуации в теглото, но мислех, че всеки има такива моменти и е сравнително нормално. Ами, не е така. Винаги съм се интересувала от спорт и правилно хранене и по време на един блог пост за гъвкава диета отпреди 2 години попаднах на думата „хиперфагия“. Странна е, не я бях чувала. Google-нах я, прочетох за състоянието и бях поразена от видяното. Абсолютно същите симптоми, без изключение.

Бях идеалният пример за човек с това състояние. Оттам нататък започнах да се интересувам конкретно за заболяването, срещах се с треньори, психолози, психотерапевти, все повече се откривах пред обкръжението си, че имам проблем. Изключително разочарована останах от „вещите“ лица по темата, треньорите буквално не знаеха какво да ме правят като изпадна в криза, случвало се е и да ме потискат още повече с коментари.

На психолога при когото ходех пък трябваше да обяснявам какво е хиперфагия и безсмислено протакваше сеансите. Промяната настъпи окончателно в началото на тази година, благодарение на научнообосновани техники, които съм изучавала и прилагам за поведенческа промяна, гъвкава диета и подкрепата на сегашния ми треньор д-р Владислав Андонов и приятеля ми.

Колко време ти бе необходимо, за да постигнеш здравословно тегло?

Винаги съм обичала спорта и съм била активна, така че дори при наличието на епизоди през последната година, не съм спирала да тренирам. По този начин изглеждах мазна в много случаи, да, но качвах сила, което ми помагаше да изглеждам по-добре и оформена, въпреки излишните килограми. Бързо влизам във форма, проблемът е и че бързо излизам, заради епизодите. Вярвам, че този цикъл вече приключи.

Останалата част от интервюто може да прочетете в Az-jenata.bg