БГ филми в надпревара за наградата на СФФ

Ето кои са претендентите за "София - град на киното"
2 фев 2017 18:00, Петя Славова
2
БГ филми в надпревара за наградата на СФФ
Снимка: София Филм Фест

12 филма ще се състезават за Голямата награда "София – Град на киното” на София Филм Фест, като се вижда, че сред селекцията има засилено българско присъствие.

"Моето щастливо семейство” („My Happy Family”, Германия-Грузия-Франция) е вторият филм на режисьорите Нана Евктимишвили и Симон Грос след впечатляващия им дебют „В разцвет“ („In Bloom”).

Това е история, заснета изцяло от ръка, която се случва в патриархално общество - три поколения от едно обикновено грузинско семейство съжителстват дълги години под един покрив. Но  всички са шокирани, когато 52-годишната Манана решава да напусне къщата на родителите си и да заживее сама. Без семейство и съпруг, нейното пътуване към неизвестното започва въпреки предразсъдъците на околните...

"Един прост, донякъде светски сцанарий, който в ръцете на двама талантливи режисьори и страхотен актьорски състав, оживява подобно на малка, гръцка трагикомедия” („The Hollywood Reporter”).

"Реквием за г-жа Й.” ("Requiem for Mrs. J.”, Сърбия-България-Македония) по думите на режисьора Боян Вулетич е "черна комедия за жена, която иска да се самоубие, но заради корупцията и бюрокрацията в Сърбия, не може да направи дори това. Филмът също така е семейна драма, изпълнена с много емоция и любов. В известен смисъл, докато в даден момент не стигнем до смъртта, не можем да започнем да живеем отначало.”
На кинофестивала в Карлови Вари проектът спечели наградата в селекцията "Works in Progress”. Български копродуцент на филма е Павлина Желева ("Геополи”).

"Стига си ми гледал в чинията” ("Quit Staring at My Plate”, Хърватия-Дания) е дебютът на младата хърватска режисьорка Хана Юшич.

"До известна степен това е приказка за една млада жена, живяла заедно с безразличната си майка, умствено изостаналия си по-голям брат и тираничния си баща, който цял живот е управлявал всичко у дома, – пише The Hollywood Reporter.  - Когато авторитарният глава на семейството получава инсулт, 24-годишната дъщеря (дебют на актрисата Миа Петричевич) излиза от черупката си, за да се приспособи към новата роля на единствената, която отговаря и се грижи за прехраната на семейството.

Въпреки че историята е заснета с много потенциал и възможности, Хана Юшич не спира да търси правилният тон и посока за нейната кинотворба, смесвайки добре набелязани сцени с по-карикатуристичното представяне на семейните взаимоотношения.”

С "Лошо влияние” ("Bad Influence”, Чили) режисьорката Клаудиа Хуайкимила хвърля светлина върху проблемите на индианския народ Мапуче, част от който е и самата тя, като се опитва да представи историята отвън. Дебютът й в пълнометражното кино изследва живота и невероятното приятелство на двама тийнейджъри – единият е непокорен младеж, а другият е Мапуче, който не може да бъде приет от народа си, защото е различен.

"Когато започнете да съдите тийнейджърите от „Лошо влияние”, - споделя пред „Variety” Хуайкимила. – Затваряте много врати и възможности, които могат да им помогнат да променят обстоятелствата, в които се намират. Мапуче често са възприемани и представяни, даже и от медиите, като терористи, което кара местните да се страхуват и да отхвърлят собственото си наследство. Като представител на народа Мапуче често съм се сблъсквала с това.

Вярвам, че именно изолирането и чувството на безсилие и неудовлетвореност, насъбрани през годините, имат своите последствия. Точно това недоволство ръководи действията на тийнейджърите и хората Мапуче, които виждат родителите си и правителството на Чили да затварят недоволната младеж в поправителни центрове. Във филма исках да се поставя едновременно на мястото и на обезпокоения тийнейджър, и на Мапуче и да видя как те търсят своето място в света, когато обществото ги е отритнало.”

"Последното семейство” ("The Last Family”, Полша) на режисьора Ян Матушински проследява историята на известното арт-семейство Бекшински. Филмът ги "следва” повече от 30 години, през успехи и неуспехи, опити за самоубийство и поредица от смъртни случаи, докато те се опитват да направят възможно най-доброто за всеки един член на семейството, въпреки някои наистина неблагоприятни обстоятелства.

"Последното семейство” е честен  опит за документален портрет с голяма доза художествени елементи. „Ян Матушински е направил безспорно тъжен филм, но семейната любов и горчивият хумор му пречат да бъде депресиращ”, пише критиката. „Последното семейство” е забележителна история!”, възкликват медиите.

"Отвъд тишината” ("Beneath the Silence”, Израел) на режисьорите Ерез Мизрахи и Сахар Шавит разказва за това как един войник, участвал в шестдневната война в Израел през 1973 година, трябва да живее с посттравматичния стрес. Младата му жена и 10-годишният им син страдат заради неговото дистанцирано мълчание и опитват всичко, за да го върнат към нормалния живот.

"Филмът не е автобиографичен, но е много личен. Разказ за белезите от всичко онова, което сме преживели в нашето детство”, споделят Ерез Мизрахи и Сахар Шавит.

Сред останалите филми в конкурса за българския "Безбог" на Ралица Петрова, "И после светлина” ("Light Thereafter”) – България-Белгия на режисьор Константин Божанов, "Къща без покрив" ("Haus Ohne Dach”) – Германия-Ирак-Катар на режисьора Солин Юсеф, "Сняг" ("Snow”) – Турция на Емре Ердогду, "Христо"  ("Hristo”) – България-Италия, режисьори Григор Лефтеров и Тодор Мацанов и "Moon Dogs" – Великобритания на Филип Джон.
 


2
Още от
Напиши коментар Коментари
2
2
 
5
 
! Отговори
маде ин Булгари преди 1 година
Филмите хубави ли са, или са български?
1
2
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Немога да разбера,защо се харчат пари за филми които никой не гледа.В нашите филми освен цуни-гуни друго няма!Артистите са едни изкуствени ,немогат да се слеят с ролите които играят,тъпо та чак отврат.