"Водоравно" – хоризонтът, където фотографията среща поезията

За проекта разказват артистите Ивелин Методиев и Кристина Крумова
Обновена: 16 юли 2020 12:24 | 15 юли 2020 20:53, Нели Христова
0
"Водоравно" – хоризонтът, където фотографията среща поезията
Снимка: Ивелин Методиев

Да ни представят хоризонта по един нов начин - с тази артистична задача се заемат фотографът Ивелин Методиев и поетесата Кристина Крумова в изложбата си "Водоравно". В експерименталните си кадри, Методиев събира пространства от противоположни краища на земното кълбо чрез наслагване на множество хоризонти, Крумова успява да засили магията със своите хипнотични поеми. За различното време и пространство разказват двамата артисти пред Dnes.bg.

Къде фотографията среща поезията?

Ивелин: На брега на морето.

Кристина: На ръба на хоризонта.

Как се роди проектът "Водоравно"?

И.: Водоравно е серия от изображения, представляващи документацията на един дългогодишен експеримент с времето и пространството. Той се породи в резултат на една бавна дестилация на пейзажната композиция до пълното и редуциране в една единствена линия - хоризонта.

К.: Раждането и създаването на "Водоравно" е дълъг процес, в който аз не съм участвала от самото начало. Но няма да забравя колко бях впечатлена, когато Иво сподели с мен идеята си. Когато чух философията, която стои зад нея. Бях изумена, както визуално, така и концептуално. Помислих си: "Това е чиста поезия". Може би това беше моментът на срещата, ако мога да се върна към първия въпрос.

Как "Водоравно" разчупи категоричността на хоризонта и рамките, които си налагаме като общество?

И.: В тази серия изображения най-баналния и разпознаваем фотографски сюжет, морският пейзаж, е променен до неузнаваемост. Това е постигнато изцяло чрез манипулация на снимачния процес, без последващи намеси. "Водоравно" е едно доказателство че и към най-преекспонирания субект може да бъде намерена нова гледна точка.

К.:Щастлива съм, че като всяко истинско изкуство, проектът няма едничко и то ясно и категорично послание. "Водоравно" не крещи в лицето ти, „Водоравно“ шепне в ухото ти с безброй гласове. Изкуството не разчупва рамки. При късмет разчупва нас, а рамките ги чупим ние.

Разкажете ни малко повече за техниката, използвана при създаването на творбите.

Ивелин: В същността си фотографията е средство за запечатване на моменти. Обичайно, фотографският филм бива експониран еднократно за част от секундата. Тук тази концепция е деконструирана и преосмислена. Моментът на създаване на латентното изображение е разтеглен до години. В един кадър са поместени пространства от противоположни краища на земното кълбо чрез наслагване на множество хоризонти.

Заснемането е едва първата стъпка. След като бъде експониран, всеки кадър трябва да бъде проявен преди да бъде ръчно копиран на светлочувствителна хартия. Това са времеемки процеси с множество променливи. Температура, време, концентрация на разтворите, интензитет на светлината - всички те оказват влияние върху резултата и могат да имат катастрофално въздействие. Кадър, експониран на различни континенти, по който е работено с години, може да бъде провален от трепване на ръката в тъмната стаичка. Всеки негатив е оригинал в един екземпляр, единствен източник за създаване на финалните фотографии. Не съществуват резервни копия.

Лесно ли се намират правилните думи, които да преоткрият новият хоризонт за нас? 

Кристина: Съвсем не е лесно. Наложи се да прекарам няколко тежки дни, зяпайки хоризонта с бира в ръка, в един бар на плажа. Изключително напрегната работа.

Хоризонтът се открива с всяко мигване, най-вече в чуждите зеници. „Водоравно“ е резулататът от моето мигване и зениците на Иво.

Не е лесно да пишеш по фотографии и да го направиш добре. По един или друг начин, фотографията ти задава тема, ограничава мисълта ти, дори и абстрактната фотография на Иво. Но точно затова се съгласих да бъда част от този проект, защото неговите идеи и начинът, по който ги изразява, провокират желание за свързано творчество, без да се налага да се насилвам. Винаги съм смятала, че най-добрите неща се случват естествено, а нашето партньорство е точно такова.

Колко дълъг е периодът, който обхващат изображенията?

Ивелин: Първите изображения от текущо представената серия са заснети през 2017 година, но процеса по създаването им започна с експерименти няколко години преди това. Някои изображения биват създадени в рамките на няколко минути, докато за други процеса отнема две, три или повече години.

Какво са времето и пространството за вас?

И.: Най-необятният пейзаж.

К.: Времето и пространството сме ние самите. Останалото е черна дупка отвъд хоризонта.

Изложбата "Водоравно" ще бъде открита на 16.07 в галерия Synthesis.
 


0
Още от Кино
Всички грешки са човешки с "Акушерката"
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари