Дронове срещу петрол: Украйна удря по най-слабата точка на Русия

Противовъздушната отбрана откри огън, когато украински дрон прелетя ниско над руски нефтен обект на брега на Финския залив. Минути по-късно експлозия разтърси пристанището Уст-Луга, издигайки гъст стълб черен дим във въздуха. Атаката в неделя беше само една от вълната украински удари срещу руския експортен център от 22 март насам. Украйна иска да попречи на Москва да се възползва от скока в световните цени на енергията, който е следствие от войната в Близкия изток и частичното отменяне на американските санкции срещу руския петрол, пише The Times.

Украински дронове бомбардираха балтийското пристанище Приморск — което, заедно с Уст-Луга, обслужва около 40 процента от руския износ на суров нефт по море — и друга нефтопреработвателна рафинерия в град Кириши, южно от Санкт Петербург.

Уст-Луга е била ударена пет пъти за девет дни. Засегнати са и руските петролни доставки в пристанището Новоросийск на Черно море.

Генерал-майор Евген Хмара, шеф на украинската служба за сигурност СБУ, заяви, че атаките срещу Уст-Луга са част от систематична кампания, целяща да затрудни финансирането на войната в Украйна от страна на президента Путин. „Нефтените съоръжения са част от руския военно-промишлен комплекс“, каза Хмара. „Русия ще плати висока цена за агресията си.“

Тази тактика е подкопала не само способността на Путин да финансира войната, но и доверието в неговото лидерство сред някои от лоялните поддръжници на руската армия.

Докато войната се отразява и у дома, дали руските лоялисти се обръщат срещу Путин?

Руският износ на петрол е спаднал с 1,75 милиона барела на ден до 2,32 милиона на ден миналата седмица в резултат на ударите, съобщи Bloomberg във вторник. Доставките на петрол от Балтийския регион бяха най-ниските откакто Путин нареди на танковете да навлязат в Украйна през 2022 г., а седмичните приходи на Москва от петрол спаднаха от 2,44 млрд. долара на 1,44 млрд. долара.

В съчетание с щетите по нефтопровода „Дружба“ през Украйна, нанесени от руска атака през януари, и конфискациите на танкери от „сенчестия флот“ на Кремъл, украинските удари с дронове са намалили капацитета на Русия за износ на петрол с 40 процента, според Ройтерс. Агенцията определи това намаление като „най-тежкото прекъсване на доставките на петрол в съвременната история на Русия“.

Андрий Коваленко, висш служител в украинския съвет за национална сигурност, заяви във вторник, че щетите за руския износ на петрол са били дори по-големи – 45%.

Борис Аронщайн, руски петролен анализатор, заяви пред Current Time, уебсайта, финансиран от Конгреса на САЩ:

„Това е най-сериозната заплаха за износа на руски петрол и петролни продукти от началото на войната.“

Освен че намаляват способността на Кремъл да се възползва от покачването на световните цени на петрола, безмилостните украински удари също така подкопават руския морал. Влиятелни блогъри, подкрепящи войната, критикуват неспособността на Москва да защити петролните съоръжения, а един от тях заяви, че този провал е показателен за липсата на ясна стратегия у Путин за постигане на победа в Украйна.

Александър Сладков, чийто канал в Telegram има над 700 000 абонати, написа след ударите по Уст-Луга:

„Отново ни ритнаха в топките с ботуш с шипове. Зад кулисите се говори много за нашия евентуално хитър план. Но някои се съмняват: какъв хитър план е това, при който нашите [нефтови съоръжения] биват размазвани като мухи с мухобойка. Ако имаме план, трябва по някакъв начин да поддържаме доверието на обществото в него.“

Миналата седмица както Естония, така и Латвия заявиха, че украински дронове са се разбили на тяхна територия, след като са се отклонили от курса си по време на атаки срещу руския Балтийски регион. Един се удари в комина на електроцентрала в Аувере, Естония, а друг експлодира в района на Краслава в Латвия. Не са съобщени ранени или значителни щети. Финландия също съобщи, че дронове, единият от които е потвърден като украински, са паднали на нейна територия.

Няма доказателства, че украински дронове са били изстреляни от някоя от тези държави, въпреки обвиненията, че съюзниците на Киев са го позволили.

Въпреки това Кремъл предупреди във вторник, че ако балтийските държави позволяват на Украйна да използва въздушното им пространство за атаки срещу Русия, ще предприеме „подходящи“ мерки.

Естония, Латвия и Финландия са членове на НАТО. Джон Лаф, ръководител на отдела за външна политика в аналитичния център „New Eurasia Strategy Center“, заяви, че е малко вероятно Москва да има желание за въоръжен конфликт със западния военен алианс, който би могъл да запълни пропастта между Европа и Съединените щати.

„Защо да рискуват да консолидират още повече европейците и може би да накарат американците да стигнат до различно заключение относно бъдещето на НАТО?“, каза той. „Не мисля, че руснаците са привързани към идеята, че НАТО е напълно унищожено, колкото и понякога да изглежда така. Те виждат Тръмп като изключително непредсказуем, дори извън контрол.“

Въпреки нарастващите икономически проблеми на Русия, Путин не показва никакви признаци, че е готов да сложи край на войната в Украйна. Миналата седмица той свика няколко олигарси на закрита среща и ги помоли за „доброволни“ дарения за националния бюджет.

Сулейман Керимов, милиардер, златен магнат и сенатор, се съгласи да дари 100 милиарда рубли (922 милиона паунда), според The Bell, уебсайт на опозицията в изгнание.

Олег Дерипаска, магнат в металургията, също се съгласи да даде своя принос, съобщи Financial Times. Дерипаска заяви тази седмица, че руснаците трябва да работят по 12 часа на ден и да имат само един почивен ден седмично, за да подпомогнат икономиката. „В трудни времена знаем как да се обединим и да работим по-усилено“, написа в социалните медии Дерипаска, чието състояние се оценява от Forbes на 7,5 милиарда долара.

Кремъл заяви, че макар Путин да е приветствал даренията, те „не са били по негова инициатива“.

Съобщава се също, че той е казал на олигарсите, че Русия ще продължи да воюва, докато не превземе целия източен украински регион Донбас.

Въпреки това Михаил Зигар, руски опозиционен журналист с добри връзки, заяви, че преди американско-израелската атака срещу Иран е имало неясни признаци, че Путин обмисля да приключи войната в Украйна. Той е променил мнението си, каза Зигар, след като покачването на цените на петрола е дало тласък на руската икономика, а конфликтът между Вашингтон и европейските му съюзници е дал на Кремъл политическо предимство. „Никога няма да разберем какво би могло да се случи“, написа той в „Ню Йорк Таймс“.

Зеленски заяви в понеделник, след четиридневно посещение в Близкия изток, че Киев е бил помолен от неназовани съюзнически държави да намали атаките си срещу руски нефтени и газови съоръжения в отговор на глобалната енергийна криза, предизвикана от американо-израелската война срещу Иран.

Той заяви, че Украйна ще направи това само ако Москва се съгласи да спре ударите си срещу енергийната инфраструктура на страната му. Руските бомбардировки на енергийната мрежа оставиха милиони украинци без отопление и електроенергия тази зима, една от най-студените от много години насам.

„Ние сме отворени за обсъждане на всякакъв вид примирие – пълно примирие, примирие в енергийната сфера, примирие за продоволствена сигурност“, заяви Зеленски. Той предложи също така великденско примирие. Кремъл заяви във вторник, че не е видял никакви „ясно формулирани“ предложения от Киев.