Молитва: Сълзите на Сребреница да не потекат отново... Никъде!

"Мислех, че ще умра бързо, без страдания. Докато мислех как майка ми няма никога да узнае къде съм умрял, започнаха да стрелят в гърбовете ни. Не знам дали съм загубил съзнание, помня, че лежах на земята с кървяща дупка в стомаха, треперещ. Куршумът беше минал през стомаха ми, дясната ми ръка беше надупчена. Стрелбата продължи и аз можех само да гледам падащите тела на хората около мен..."

Спомените са на Неджад Адвич, оцелял след клането на босненските мюсюлмани в Сребреница. По това време той е само на 17 години. След няколко дни на скитане в полумъртво състояние, лутайки се в горите, под парещото лятно слънце, Наджад успява да достигне до територия под контрола на босненските власти. Момчето е спасено, за разлика от другите 8 000 мъже и деца, които потъват завинаги в масовите гробове под пръстта на Сребреница.

Днес, на 11 юли, светът и най-вече Европа поглежда в кривото огледало на кървата гражданска война в Босна и Херцеговина и си спомнят за най-голямото масово клане на невинни след Втората световна война насам. 24 години по-късно никой не говори за справедливост, останала е само болката от трагедията и страхът от ново разпалване на огъня. Балканите светят в червено. Отново.

Клането в Сребреница е военно престъпление, класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. Контектстът е ясен - босненските сърби използват хоаса на гражданската война и подкрепяни от официалното сръбско правителство извършват етническо прочистване с цел ликвидиране на мюсюлманското малцинство.

Настъплението започва още на 6 юли. Напук на всички договори за разоръжване, босненските сърби започват атака.  Войната тече вече трета година, но местното население е по-скоро спокойно. Малко преди това в района вече са пристигнали умиротворителните "сини каски" на ООН, които имат задачата да предпазят хората. По това време никой не осъзнава решителността на силите на Радован Караджич, никой не обръща внимание на лекото въоръжение на силите на международната организация. Позволено им е да ползват сила само за самозащита, не могат да стрелят по нападателите.

"Сигурността на персонала на ООН предхожда изпълнението на поставената задача". Това е записано в директивата на отговорния за Босна британски командир от ЮНПРОФОР Рупърт Смит.

Фактите около присъствието на международния контингент очевидно са известни на Караджич. Така рано сутринта на 11 юли, още по-тъмно, в прикритието на нощта сръбските части вече обкръжават анклава около Сребреница. Само за 5 дни - от 6 до 11, корпусът "Дрина" превзема града, под погледите на "сините каски".

По-късно съдът в Хага ще признае тяхната вина, особено на холандския батальон, при който почти 3 000 жители търсят спасение. Те са предадени на сърбите. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 части.

Едната колона от 10-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Другата част - от около 25 000 души, остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалените къщи и армията на босненските сърби. Тази втора група - "мъчениците на Сребреница", са подложени на двудневен, жесток, варварски терор. Избирателните екзекуции държат хората вкочанени от страх, труповете нахвърляни на отделни купчини поддържат ужаса непрестанен. Босненските сърби не знаят пощада - заколват няколко деца в тълпата, изнасилват жените. Тези, които гледат - полудяват. Към края на ужаса, вечерта на втория ден, няколко души се самообесват в отчаян опит да прекратят гледките пред себе си.

В неочакван пристъп на "съвест" сърбите отделят жените от мъжете. Всички момчета над 13 години остават в Сребреница, другите са натоварени в закрити камиони и са отведени към т.нар. "мюсюлмански зони". Голяма част от момчетата и мъжете, останали в сърцето на терора, са убити на място. Друга част също са качени на камиони. Там - в тъмното, наблъскани един до друг като сардини, вероятно са мислили, че им се е разминало, че камионите ги карат към спасението и въпреки унижението, все пак ще живеят. Те са свалени в Братунац и на свой ред са избити. Оцелели няма.

В доклада на холанските войници от мисията на ООН е записано, че когато обикалят местността не намират никого - "няма нито един жив мюсюлманин".

Нека се върнем на първата група, групата с надеждата. Босна е малка страна, с малко повече сила и ентусиазъм, мъжете са били убедени, че бързо ще стигнат защитените територии. Вървейки през гората са ползвали прикритието на местността, която познават. Надеждата обаче е ненадеждна приятелка - бегълците попадат на засада. Събрани са на стадиони, ливади, складове, училища, поляни. Униженията са целодневни - събличани са голи, бити с дървени сопи, държани са гладни и жадни. Накрая са разделени на групи, натоварени на камиони и закарани до местата за екзекуции.

Подреждат ги в прави линии и просто ги застрелват. Предварително подготвени багери отварят масови гробове, буквално изчагъртват мъртвата човешка маса от земята и я заравят. Оцеляват няколко души, които се правят на умрели. Те се превръщат в живата памет на войната, смазани, полудели, кльощави и бесни - до днес разказват за границите на човешката жестокост.

Масовите гробове в Сребреница са 39. Съдът в Хага приема, че убитите са между 7 и 8 хиляди мъже и деца. Почти 2 000 от тях - на възраст между 13 и 24 години.

Днес в Мемориалния център Поточари край Сребреница ще се състои 24-тото поред възпоменание на жертвите от геноцида от 1995 година. Днес ще бъдат и погребани 33 новоидентифицирани жертви, намерени в масовите гробове и разпознати чрез новите технологии за ДНК анализ. Да, много от роднините на убитите, не могат да ги погребат и до днес - просто не ги разпознават. В момента се издирват и се правят опити за разпознаване на още близо 1000 души.

Досега международният трубинал в Хага, местните съдилища в Босна, Сърбия и Хърватия са осъдили общо 47 души на над 700 години затвор, има издадени 4 доживотни присъди за геноцид и престъпления срещу човечеството.

24 години по-късно светът си спомня за Сребреница под звуците на поредните националистически викове. Косово, Албания и Сърбия спорят на висок глас от дипломатическите трибуни, докато тихо острят сабите си. Балканите светят в червено. Отново.

"Нека сълзите на майките се превърнат в молитва, за да не се случи отново Сребреница - никому и никъде". Думите са на главния сановник на босненските мюсюлмани, главния мюфтия на Сараево.