Не, съжалява мъжете, на които жена не би обърнала внимание без парите им.

До КатяЗначи ти съжаляваш мъжете, които ти дават пари да те фукат!?!?ЧАЛГАДЖИЙКИ!

и едно браво на полицая защото му е песнало от *** като тази да се заглежда по футболистчета и мамини синчета

Жалко за красавицата и за полицая жалко..., поредните животи отишли по дяволите заради толкова земни и разрешими проблеми...!

А бе много философи имало в България, бе. Дървени. Пишат ли, пишат. Ако има кой да им чете глупостите.

Пак за болестите и убийствата... Оценка: / 12 СлабОтличен Защо добрият Б-г допуска убийство?Рискувайки да бъда банално вулгарен, все пак ще да задам следния въпрос: защо добрият Б-г допуска такива недобри неща като убийствата (Холокоста), изнасилванията и т.н.? И още повече предугаждайки отговора, че убиват и насилват хората, а не Б-г, ще продължа въпроса защо се допускат такива явления като смърт в ужасни мъки от злокачествени заболявания, СПИН и т.н., списъкът може да продължи? Тук вече, човекът е непричом и умират, като правило не убийците, крадците и насилниците, а добрите и светли хора?П.С. Ако такъв е Б-жият замисъл, който ние простосмъртните не можем да достигнем, то каква е разликата има ли Б-г или Го няма?Александър, Росия Отговор:Вие правилно отбелязахте убива не Всевишният, а човека, който се ползва от свободата си на избор, монтирана в душата му. Само наличието на свободата на избора позволява да се внесат в света такива тънки, непряко действащи регулатори като наградата, наказанието и т.н.Втората половина от въпроса Ви поставя друг проблем защо болестите са съпроводени със страдания. Възникването и развитието на такива болести, на пръв поглед не е свързано с действията или бездействията на човек. Но това е само на пръв поглед. И думите Ви: тук вече човек е непричом Ви водят към заблуждение. Вие просто не взимате под внимание (предполагам поради незнание) духовните надстройки, прикрепени към тялото на човек. Всъщност не бива да забравяме, че човек е душа облечена в тяло. И тялото само изпълнява, ако може да се изразим така, замислите на душата.И още: действията на тялото (по заповед на душата!) оказват на душата определено влияние (обратна връзка). Определени действия внасят в душата хармония, други я рушат. Образуваните от рушенето отломки остават в душата и дори преминават в следващото поколение точно както е при гените (материалното е сянка, отпечатък на духовното).Душата и тялото стават обекти на непрекъснато, развиващ се процес на взаимно влияние. Отломките в душата въздействат на състоянието на тялото. А действията на тялото (поведението на човек) влияят на състоянието на душата, в това число и ремонтирайки отломките.Затова болестите възникват във възрастния човешки организъм, като предупреждение, намек за необходимостта да се ревизират постъпките и въобще стила на живот.Болестите при децата са процес на очистване на душата. Следва да подчертаем, че става въпрос за необичайно сложно явление, което поставя родителите на заболялото дете пред необходимостта от провеждането на най-трудна духовна работа.Не мога да не отбележа, че думата добър, Вие напразно слагате в кавички. Защото добротата се проявява не в отсъствието на трудности и наказания, а в абсолютната любов. В този смисъл, на човек се дават много шансове, за да поправи поведението си и да се сближи с Твореца.На практика, човек никога не получава незабавно наказание. Тъй като, както е казано в Устната Тора не смъртта на злодея желае Твореца, а неговото поправяне.И накрая най-главното. Ако забравим, че реалният свят се състои от две части нашия свят - земния и духовния свят небесния, няма да ни се отдаде и в най-малка степен да постигнем истинския смисъл на понятията - Висша Доброта и Справедливост. И още следва да помним, че нашият свят е просто коридор, предверие, от които се откриват вратите към Залата...12.07.04г. Рав Е. Есас

Тези закони за справедливост са ценни с това, че не се явяват някаква условна договореност между хората. Те отразяват самата същност на човек и неговата природа, вътрешната структура на личността, която притежават всички хора без изключение и ги обединява в една общност, давайки им възможност да си сътрудничат и да се разбират един с друг. Без тях не би било възможно разбирането и общуването. А следователно не би имало хора. Универсалните принципи не зависят от това дали човек ги е осъзнал. Но доколкото ние сме надарени със свобода на избора то нашето осъзнаване се явява важен компонент от работата на всяка морална система. Поради това може да се каже, че работата на тези принципи, тяхното ефективно функциониране се крепи на осъзнаването от всеки от нас на тяхната полезност и целесъобразност. Защото това, което в системата на договореност се формулира, като полза за обществото, в системата дадена от Твореца се формулира, като полза за самия човек. Не просто за обществото, а вече чрез него за човек. Пряко за самия човек.Ще изразим това с обикновени думи. Системата на обществен договор: да се краде е лошо за обществото. Структурата на йеудаизма: да се краде е лошо преди всичко за самия крадец. Защо за крадеца, а не за ограбеното от този крадец общество? Защото опита на равинската мъдрост, която много столетия (това се потвърждава, между другото и от практиката на съвременните психотерапевти), показва че действията, които извършва човек оставят отпечатък първо върху него, а после и върху обществото. Човек е това, което прави. Ние се формираме от своите действия, думи и мисли. Извършвайки някакво действие ние създаваме самите себе си. А това означава, че когато говорим за морал ние не издигаме разговора за обществения договор, а за самите нас. За своя дълг пред собственото си съществуване. За мисията, за изпълнението на която всеки от нас се е появил на този свят. И така ние се убедихме в необходимостта от оптимална морална система и даже изяснихме, че тя съществува. Сега нека да разгледаме нейните основни положения. Оказва се, че те трябва да са общоизвестни . Това са Десетте заповеди и Седемте закона на Синовете на Ноах.Можете ли вие да ги изброите?

Но откъде се появи тази лъжа? От какво въобще е било възможно тя да се появи? Да приведем още един цитат. Кажете кой е неговия автор? Всякаква нравственост, която е взета от нечовешкия, извън класовия подход ние я отричаме... Ние казваме, че нашата нравственост е подчинена изцяло на интереса на класовата борба и пролетариата. Нашата нравственост произтича от интересите на класовата борба на пролетариата. С други думи, ние считаме, че каквото е полезно за нашата борба това и ще правим. Ленин на III тия конгрес на комсомола. Когато комунистите се втурнаха към властта и започнали да насаждат своето разбиране за смисъла на живота, отлично са знаели, че моралът е една от най-чувствителните точки на човешкото съществуване. Една от най-болезнените точки. Те много добре са проумявали, че ако изискванията на съществуващия морал не се отмени, то никой няма да тръгне след техните лозунги. С какви идеи идват в света комунистите? Всеобщо равенство и щастие. Никой не е против тези неща, но как да се достигнат? Много просто отговарят те: Ще разрушим насила целия свят. И тук настъпва тънкия момент. Как да го разрушим? Нима е възможно с насилие да се изкорени с насилието? Дори и да е възможно, то в процеса на такова разрушение в какво ще се превърнем ние самите? В резултат на това този нов призив за разрушение рискуват да бъде неразбрани. Как може да се унищожават враговете на революцията (само за това, че те живеят в приличен апартамент, а не в обор), когато е известно, че не трябва да се убива, но и не трябва се причинява каквото и да било зло? Защото човешкия живот е свещен! На комунистите не им е оставало нищо друго освен да отидат при хората и да обявят, че от днес ние имаме нов подход към човешкия живот в частност и към морала, като цяло. Комунистите се оказват дарвинисти в не по-малка степен от фашистите, (при тях наистина не е имало равенство, но и при тях това равенство е било съвсем относително равенство на нисшите и угнетените.) Променяме морала провъзгласяват те. При това положение най-съвършения морал е възможен само в най-съвършеното общество. От тук следва, че най-съвършения морал имат комунистите. И с това се заемат да набиват в главите на хората новия морал използвайки целия апарат на властта. На практика апарата не е имал никаква друга задача осен да насажда своя комунистически морал и да унищожава морала на Тора, много от положенията на който са станали общочовешки. Ето тези, извинете, етически възгледи сме наследили ние с вас от комунизма. Вярно е, че те са ни натрапени насила. И ние от своя страна се сраснахме с тях! Но ето кое е интересно. Всички ние знаем за Нюрнбергския процес, на които са съдили фашистките главатари за престъпления срещу човечеството, така е гласяла формулата на обвинението. Подразбирало се е, че тях ги съди самото човечество. Формално обвинението е било предявено - отново от името на цялото човечеството, но е обявено от представители на двете страни влезли в антихитлеристка коалиция: плуралистичните демократи (САЩ и техните европейски съюзници) и комунистите (Русия). Победителите съдиха победените. На основанието на какви закони те ги съдиха? Това е много любопитен въпрос. Та нали ние точно сега с вас изяснихме, че не съществува единна за всички скала за поведение и не можем да кажем, че някой се е държал престъпно. Ние ще му кажем: ти не се държа добре. А той ще ни отговори с патос: така мислите вие, че не е добре, а по моему даже много добре! И ако ние все пак го осъдим, то ще се получи, че ние сме използвали сила. Груба физическа сила. Ние ще нарушим един от принципите: силния не трябва да обижда слабия, ако на негова страна няма нищо освен сила. А американците и руснаците не са имали нищо друго освен сила и немците казват: ние имаме друг морал, различен от вашия, който е пропит от милосърдие Как са могли да се обединят демократите с не демократите в една съдебна коалиция на Нюрнбергския процес? На каква обща платформа са стояли те, ето в какво се състои въпросът. Трябвало е да имат някакви общи принципи в областта на нравствеността. Ние току що доказахме, че истински плурализъм въобще не може да предяви към никой, който е обвинен. При комунистите има само един морал, класовия: това, което е изгодно за тях това и правят. Оказва се, че те намират обща платформа. Две системи на мислене, толкова различни по своя подход към справедливостта, откриват единство по този въпрос.Обединява ги международното право. Законите на това право са приети от всички страни, ако те не са за вътрешно ползване, то поне за удобство при международни отношения и са отдавна известни. Разработил ги е известния английски юрист Джон Селден (1584-1654). Позовавайки се на така нареченото естествено право, т.е. на положенията присъщи за всички хора. А естественото право от къде се е взело? Ето цитат от Селден: Днес думата естествен в юрисдикцията означава, че (по мнение на вярванията и традициите на евреите, а така и по мнението на авторитетни учени) е прието, като нещо общо за всички, като световен закон, като закон за всички страни и временаот самото Сътворяване на света, както е било установено за цялото човечество от Твореца на всичко съществуващо и е било едновременно разкрито, съобщено и предписано.Това е което евреите наричат Законите на синовете на Ноах (Ной). Оказва се, че естественото право произлиза от Законите на синовете на Ноах. Селден е бил добре запознат с еврейския закон. На него той основава своята концепция на международното право. Неговият централен труд, от където ние сме взели цитата, буквално е препълнен с примери на прилагане на еврейския закон в живота на народите по света. Както виждаме той е смятал, че Законите на синовете на Ноах се явяват естественото право за всички хора. Любопитното е, че цялото човечество отдавна живее по Законите на синовете на Ноах, а на нас хората, които сме живели, като съветски хора и сме един от отрядите на потомците на Ноах, са забравили да ни кажат за това! Излиза, че общочовешки ценности все таки съществуват. И те съвсем не са това, което се получава в резултат от проба и грешка. Тези ценности са били внесени в света от евреите, т.е. от нас, от нашия народ за което някои ни обичат, а други ни ненавиждат или завиждат. Еволюцията тук не работи, защото хората не живеят по законите на природата, където силните побеждават слабите. По вярното е, че те могат да се опитат да използва този принцип в действие, но да се съди при това да бъде в съгласие със съвсем други постановки. а не съгласно със законите за справедливост и милосърдие, където насилието над слабите се счита за престъпление.

Ситуациите са много, но всички те са напълно могат да се сведат до основните. В областта на загубите причинени на имуществото, те (на езика на Тора) се наричат огън, яма и бик. Огън това е оставено без надзор имущество, което има свойството да се придвижва под въздействието на обикновени сили (от типа на вятъра), което може да доведе до повреда на чужда стока (например, когато пламъкът от незагасен огън достига до чужд склад). Яма това е отново имущество оставено на място, което принадлежи на всички, и където ходят хора и животни и те могат да паднат в тази яма. Бик това са рога (които бодът), зъби (които ядът) и копита, които (тъпчат).Класификацията е разработена с големи подробности и работи превъзходно! Така, че във всеки конкретен случай е необходимо само да се установи принадлежност към определен тип и да се види, как го характеризира нашата система (кой за какво е отговорен и защо). Но и тук е оставена част, която е предадена на хората, където те трябва сами да решават. Това е установяването на щетата, което трябва да бъде платена за нанесена една или друга вреда, но тази системата нищо не говори за цени. Например закона изисква: бъди честен в търговските сделки. Това означава, че цената искана от търговеца не може да превишава някаква горна граница на цената на даден вид стока или услуга. Всичко, което е по-високо от допустимата граница се нарича мошеничество, търговска измама. Горната граница (да кажем е средната цена плюс една шеста от нея) се установява от законодателят, но пазарните цени се намират изцяло в ръцете на обществото (или в ръцете на пазара, което е едно и също) Сега, доколкото успяхме да изясним, че първо, във всички хора има нещо общо, което ги обединява и второто, че всяка ситуация може да бъде сведена до основната, то не остават никакви препятствия за построяване на единна абсолютна система. Но преди да се занимаем с тази система, нека си спомним, къде ние с вас сме били възпитавани. Извинете, но този въпрос също е важен. Ние с вас сме постсоциалистически хора. Нас дълго са ни учили на това, че моралът се променя заедно с промяната на обществото. Казват, че нормите на поведение преодоляват сложен и лъкатушещ път, приспособяващ се към нуждите на хората и стремейки се към определен оптимум, установяван за всяка епоха. Извинете ме но това е лъжа. Излъгали са ни. Оказва се че съществува система, която работи още от дълбоката древност. Да си припомним още веднъж цитата от Сенека: Обичят на тази раса започва да имат такова влияние, че са започнали да го приемат по цял свят Погледнете това не сме го измислили ние, готвейки се за лекцията: приемат ги по целия свят! Приемат и признават. Още тогава, преди две хиляди години (ако говорим за епохата на древните римляни), са ги разбрали и приели. Идеите на Тора са били приети от целия свят в по-облекчен вариант, както е при откровенията на християнството или мюсюлманството, но главната идея в тях е същата: не убивай, не кради, не прелюбодействай. Хиляди години те са били известни на евреите. През последните две хиляди години на мнозинството от народите постоянно са били набивани в главите им тези принципи: праведниците действат по силата на убеждението, управляващите с помощта на меча и огъня. Бавно, но сигурно системата е завоювала всеобщо признание. Когато тя е била използвана е давала положителни резултати. А на нас с вас десетилетия ни внушаваха, че обществото изработва своите морални системи по пътя на пробите и грешките, т.е. моралът се променя. По безобразна лъжа от тази трудно може да се съчини.

Всички те са преки указания какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Преките указания прави са необходими на човек, за да му е добре. Забраните не прави са за това да не му е зле. И така, отправили се за търсене възможност за построяване единна за всички хора оптимална система на поведение ние дойдохме до някакъв положителен резултат, преодолявайки по пътя препятствие, което може да се изрази във вид на твърдението: всички хора са различни. Току що ние се убедихме, че в различните хора има някакво общо начало. Има още едно препятствие: разнообразните епохи, култури и конкретните ситуации. То също е напълно преодолимо, ако отбележим, че не само в хората има нещо общо, такава се открива и във всички мислими ситуации в личен и обществен план. Това е така наречените ситуационни архитипове, първични образи.Например, съществува забраната: не кради! Нашата система е длъжна да се конкретизира, към кой обект се отнася този предикат. Въобще нищо не кради! Но вече със забраната не причинявай на другите хора щети става по-сложно. Защото щета може да бъде причинена с ръце или със свое имущество. С ръцете това се нарича тероризъм, а там всичко е ясно. Но какво означава не причинявай щети на имуществото? Ако моя козел е влезъл в чужда градина и изял всичкото зеле, аз отговарям ли за нанесената щета? Казват ми: разбира се. А ако някой донесе торба с зеле и го постави пред моя козел, който си пасе мирно до моя дом и ако този някой се оттегли от торбата си за секунда? (Помнете, не поставяйте камък пред слепия?) Аз отново ли съм отговорен? Така може да се нагнетява страх върху всеки човек, който от сега нататък трябва, да не се отделя от своето рогато имущество нито за една минута. Но ако аз не отговарям за изяденото от моя козел зеле он оставената без наблюдение торба, но същевременно отговарям за унищожената градина, то къде се намира границата на отговорността? За всички тези основни положения говори нашата универсална система. И всички те логически произлизат от природата на човек, от неговото отношение към своето и чуждото имущество. Хората, които са невежи за всички тези тънкости (а тях трябва да ги учиш, защото те са записани в Талмуда и коментарите към него) обикновено се съгласяват с тяхната разумност и логичност. Те веднага признават в тях справедливостта.

Междинни изводи:1. Системата не действа по принципа не прави зло на другия,2. Не работи допускането за отсъствието на абсолютен морал, защото в противен случай ние не можем да предявим обективно обвинение на нито един престъпник, включително на Сталин, Хитлер и други людоеди,3. Не може да се измисли един общ сборник от закони за всички времена и цивилизация. А сега ще се заемем с упражненията. Те ще бъдат две и двете ще бъдат мислени експерименти. Първото упражнение е много просто. Приближете се до някой човек или се обърнете към съседа си в аудиторията и Само повтаряйте мислено а не реално. Приближете се до човек и го нагрубете. За подготовка ви се дават две секунди. Оскърбете го жестоко с думи или с каквото и да е, но не с физическо въздействие. Повтаряме заданието е теоретично. Но опита така трябва да се направи, че той трябва да го приеме сериозно да повярва и наистина да се разсърди. Повечето казват няма проблем. Тогава нека малко да усложним упражнението: трябва да се направи така, че на някакви ваши действия или изказвания да се обиди човек от друга култура. Да кажем на древен ацтек. Той не разбира вашия език, за първи път идва в вашия град, нищо не е чувал за европейците. Действайте, проявете творчество, засегнете го до дъното на душата му, за да не стъпи никога повече в нашето пространство и време! Повече от хората предлагат да се убие непознатия с презрителен поглед, да се плюе пред него на земята и да се прошепне нещо злобно така, че ако не може с думи то с тон и жест да бъде потресен бедния пътешественик.А сега ново упражнение, последното. Също експеримент на ниво мислене. Въпреки, че може да бъде направен реално. Кажете на съседа си или на този същия ацтек нещо приятно. Погледнете го доброжелателно. Накратко казано повдигнете му настроението. Като че ли, той ви гледа напрегнато, седи в непознатата за него обстановка загубил се съвсем боящ се от всичко. Ободрете бедния! Второто задание хората изпълняват също много просто и стандартно: те се усмихват, проявяват своята доброжелателност с лицето си и с жестове, говорят с мек глас, даже с тона си подчертават своето разположение. В първия случай ние като че ли заявяваме: ти не си ми симпатичен, аз те презирам, аз не съм ти приятел. Във втория случай ние даваме да се разбере: ти си ми симпатичен, аз съм твой приятел и желая да ти направя само добро, можеш да разчиташ на моето особено отношение към теб. А сега внимание. Погледнете ние всички сме различни. Различни сме като личности. А понякога и различни, като представители на различни култури, които не си приличат. Но никакви различия не ни пречат във всяка ситуация, най-спонтанно и екстрено да направим на човек добро или лошо. Да му причиним болка или радост. Да го направим приятел или враг. За какво става дума? За това, че между нас има нещо общо. И това общо ни обединява, позволява ни да съдим един за друг, като хора които извършват добри или лоши постъпки. Психотерапевтът лекува хората независимо от тяхната принадлежност към различни раси и култури. Нито националността, нито страната, от която произлизат играят някаква роля. Действително именно психотерапевтите забелязват, че механизмите, които отговарят за установяване на междуличностните контакти, за всички хора са еднакви. Във всеки от нас, като че ли е поставен някакъв унифициран апарат, който може еднозначно да отчита чуждото поведение. Но ако във всички хора е заложено нещо общо, то защо да не моделираме такава морална система, която би поощрявали добрите постъпки и ограничавала лошите? Дайте да опитаме. При това ще използваме знанията на психологията. Да вземем за начало двата принципа, двата морални императива първия от категорията не прави, а втория от прави. Забраняващият принцип ще го представим във форма понятна и приемлива за всички: не причинявай болка с думите. (Би било добре въобще да не се причиняват излишни болки, но за сега ще се ограничим само с болката от думите с което ще бъдат съгласни не малко хора.) С добрият етичен принцип, ще бъдем солидарни почти всички. Обръщаме се към аудиторията и питаме: може ли този принцип да бъде преведен на други езици? Биха ли го разбирали ли хората, които са живели в древността? Или той ни се струва очевиден само на нас? Обикновено половината от участниците в обсъждането отговарят, че те биха го разбрали, другата половина се съмнява: кой ги знае тогава ние предлагаме на същата зала да обсъди другия принцип, позитивния, предписван от категорията прави: обичай ближния си както самия себе си. И отново питаме: възможно ли е, като изоставим сложностите на културната бариера, да го обясним на други езици? На този въпрос аудиторията, като правило отговаря: несъмнено. Ако някой и тук прояви съмнение, ние ще му напомним, че тези думи са станали известни на човечеството преди повече от три хиляди години и целия свят ги е разбирал. Работата е там, че не всички са приели този принцип на въоръжение, но са разбрали всички без изключение. Ето, че намерихме нещо общоразбираемо, нещо срещу което никой не се противопоставя, дори заради това, че е приятно, когато те обичат Двата споменати от нас принципи са записани в Тора, която е дадена на евреите преди тридесет и три столетия. Записани са на иврит, така че не се налага да бъдат преведени от други езици, те отдавна са преведени на много езици . Освен тези две морални постановки в Тора са намерили място още повече от шестстотин идеи: не убивай, не кради, не поставяй камък пред слепия и т.н.

"Няма такива мъже ,които не плащат ,рано или късно плащат"! Плащат само грознине мъже ! Моят мъж и като гаджета не съм го карала да ми плаща въпреки че съм готина мацка , дори и да исках ,сигурно щеше да ми бие шута защото е красавец и винаги ще си намери друга ,която да му даде п*утка защото го е харесала като мъж ,а не за парите му ! НАПРАВО ВИ СЪЖАЛЯВАМ ВАС МЪЖЕТЕ ДЕТО СИ ПЛАЩАТЕ !

Един набор от правила за поведение могат да се наричат истинска морална система, когато отговарят не само на въпроса, какво не трябва да се прави, но и на въпроса, какво трябва да се прави. Неучастието в злото при много обстоятелства изглежда, като много висока степен на развитие на личността. Но понякога тази степен характеризира само втвърдяването на душата. Разбираемо е вече, че човек, който не причинява страдания на другите, означава само, че не е престъпник. Малко е! За света в който живеем, това е недостатъчно. Трябва да бъдеш човек, който прави добро. Необходимо е да бъдеш такъв човек. Пристигащите в Исраел знаят, как високо се цени участието на непознати хора с помощ на новопристигналите. Ние наричаме тези хора добри. В същото време останалите, които не са проявили себе си на това поприще, си остават за нас зад границата на кръга на добрите хора. Вие ще кажете що за егоцентрична система за оценка! Но така е прието да се смята: добър е този, който прави добри дела, лош е този, който прави лошо и този, който има възможност да прави добро, но не желае да го прави. Защо нито една от приетите в света законодателни граждански системи не може да осъди този, който нищо не правят. Нито съдът, нито полицията не нападат тези които не правят добро. Той е длъжен да изпълни заповедите на властта и да не нарушава забраните, но да прави добро? Счита се, че това е работа на съвестта на всеки. Ако вие ходейки по улицата, видите, как полусляпа старица тръгва да пресича на червена светлина, какво ще направите? Никой няма да ви предяви граждански иск, ако вие не се хвърлите да спасявате живота на старицата. Но хората ще ви осъдят. Ще кажат: защо ти приятелю постъпи толкова странно? И ако вие нямате достатъчно силни доводи да обясните своето поведение, то те ще ви отхвърлят. Ще кажат той е или е коравосърдечен или бездушен човек, който плюе на всичко или даже, той е злодей. Да се изисква от законодателите въвеждането на закони срещу коравосърдечието няма смисъл. Винаги е имало много способи да се обиди човек без това да е подсъдно. Самата система няма за задачата да изкоренява равнодушието, грубиянството, наглостта и т.н., тя е заета със съвсем други проблеми: законите се занимава с охраната на реда, т.е. насочени са против лошите постъпки, а не се занимават с добрите постъпки на гражданите. Може би поради това се наблюдава всеобщо падане на нравите. Моралът деградира даже в цитаделата на законността в Америка. Там юридическата система година след година се опитва да се укрепи, а морала обратно пада. Но доколкото системата на законност е неразривно свързана с моралния климат в страната, то силата на закона също се пада надолу. Защото няма начин, да корозира етиката без да засегне тези, които охраняват порядките и нравствените устои. Съдиите, които съдят хората за взимане на подкупи сами почват да взимат подкупи. Полицията, която се бори с престъпността самата започва да придобива криминални черти. Получава се, че искаме или не искаме, системата от морални ценности трябва да подтиква човек към активно съзидателно поведение, трябва да го подтиква към добри дела. Казват ни нека да въведем такава система. Да напишем редица правила, които ще забраняват лошите дела и ще заставят хората да правят само добро. Да напишем така: глава еди коя си от наказателното право, абзац еди кой си, всеки който види старица, която е стъпила на кръстовището на червена светлина е длъжен да я върне обратно, даже ако тя се съпротивлява, в противен случай ще бъде наказан с три месеца затвор в колония с облекчен режим с ограничен режим за кореспонденция с тези, които все още се намират на свобода Вие се смеете. Но опитайте се да измислите нещо по-конструктивно, използвайки силата на гражданския закон, което обявява на гражданите си: нашето общество е решило така! Разумна и морална система не може да се въведе нито с договор (защото някой ще заяви: а аз под вашия документ няма да се подпиша), нито с гласуване (винаги някой ще каже: защо аз трябва да изпълнявам волята на мнозинството?). Общественият договор не може да не влезе в противоречие с личната изгода на всеки човек. И когато той се изправи пред това противоречие той ще си каже, какво ще победи договора или личния интерес?Вижте как работи наказателният кодекс. Обявява се, че кражбата е наказуема. И това обявяване помага ли? Къде и кога някой е наблюдавал статистически спадането на кражбите по домовете? Да се апелира към съзнателност на гражданите едва ли си струва. Да предположим, че ние сме обяснили на всички, че за всеки е изгодно никой да не краде. Всички ще се съгласят. И колкото повече от народа се съгласят и започнат да изпълняват предложеното правило, толкова по-свободно ще действат крадците. Но само явните ли крадци ще нарушават обществената забрана за кражба. Гражданин, който се отклонил от плащането на данъци, прекрасно знае, че ако всеки престане да плаща данъци обществото ще се разпадне: няма да има социални помощи за бедните, ще рухне инфраструктурата, защото няма от къде да се взимат средства за подържана на държавния апарат, полицията, строителството и защитата на природата. Теоретически този, който не си плаща данъците е съгласен, но все таки не желае да си плаща данаците, той смята, че другите трябва да ги плащат, но той не. На самия себе си или на своите приятели той обяснява така: държавата сама е склонна към кражба, или в крайна сметка тя краде своите граждани, без да се стеснява и освен това разпределят средствата неефективно, използвайки за всякакви *** проекти и програми, от които на хората не им става по-топло по-студено или, изчезват по джобовете на различни мошеници, плаща за съществуването на маса ***-бюрократи; хазната на държавата е чувал с дупки; за това ние ще считаме, че моите пари са изпаднали, при това държавата и нейните крадливи чиновници нищо няма да усетят, никой даже няма да забележи липсата на моята крехка сума в океана на общия бюджет, а на мен моите парички ще ми помогнат повече от колкото на цялото общество Така съзнаването на личната изгода задрасква всички преимущества на обществения договор. Това е и причината престъпността във всички страни без изключение да расте от година на година. Ако анализираме графиката на ръста на престъпността в някои общества то теоретично може да се предвиди времето, когато в бъдещето всички граждани ще се преместят да живеят в затворническите килии. Броят на правонарушенията могат да се намалят само с въвеждане на драконови закони, безпощадно наказващи всеки хванат на мястото на престъплението. Но сегашните общества с научните опити на тоталитаризма и диктатурата не са съгласни с установяване на подобни закони, защото ограниченията работят при твърдо управление, което е още по-жестоко от личната престъпност. Бедата на обществения договор се проявява не само в областа на правото. Приемането на норми за поведение по гласуване е възможно в много жизнено важни области на човешкото съществуване. Нека говорим за самия живот. Всички знаят, че не трябва да се убива. Всички са съгласни, че най гнусното престъпление е да убиеш дете. Но какво ще кажете вие за убийството на дете, което трябва всеки момент да се роди? Ако защитниците на идеята за аборта смятат, че плодът, който не се е родил още не е човек, то ние ще ги попитаме: в кой момент той става човек? Веднага след момента на раждането? Но какво в този момент в него се променя? Имало е макет, заготовка и изведнъж човек. Какво го е направило човек? Ако на нас ни казват, че не трябва да очакваме момента на раждане, а следва да зафиксираме появата на първите проблясъци на съзнание в плода, за да го обявим за човек, то позволете да се поинтересувам, какво се разбира под проблясък на съзнанието, - посочете, моля, конкретна възраст, ден и час, чак до момента, до който може да се убива, а след това не, защото след това вече пред нас ще има човек. До този конкретен ден, когато той става личност, още е разрешено да се изстърже с железен уред неговото телце от организма на майката, а след това става невъзможно, закъснението е безвъзвратно. Но тогава от какво зависи този конкретен ден? Не е ли тази дата една за всички? И накрая: кой установява срока? Впрочем, нека си зададем един честен и пряк въпрос. Аборта убийство ли е или не? Само без привнасяне в темата на разговора на други, въпреки, че са много важни, но водещи в страни от обстоятелствата. Поради това независимо от това, как на нас ни се струва убийството си остава убийство, даже ако се опитаме да го оправдаваме с всякакъв вид важни причини: не трябва да се увеличава нищетата, време е да се научим да планираме семейството, ние не можем да си позволим числеността на населението необуздано да расте и т.н. Нали на никой още не му е дошло в главата да обсъжда идеята да се разстрелват старците, за да се обуздае неконтролирания ръст на населението на земята Ако всичко зависи от гласуване на всенароден плебисцит, то плода рискува да не се роди. При това за свое оправдание хората могат да кажат само едно: такъв е нашия морал днес. Но след като е такъв нашия морал в този момент, защо ние съдим нацистките престъпници? Те винаги могат да заявят на съда: такъв беше нашия морал в този момент, когато ние убивахме хората в лагерите. Обаче ние възразяваме: това не е морал, а аморалност! Защо? Кое ни дава право да говорим така? Защо това е договорено право в действие!

Действително, кой е казал, че тя реално съществува? Сега ще отговорим, но преди това да се върнем навреме в света на гордите хора. (Та нали човек - това звучи гордо, вие съгласни ли сте?) Често се налага да слушам, че е достатъчно да бъдеш добър човек и тогава всичко ще се нагласи. Отлично казано. Но дайте да помислим, възможно ли е в свят, в които моралът се определя от хората, да се провъзгласи принципа бъди добър човек?Да си представим такава картина: ние разговаряме с Айхман и академик Сахаров. Питаме всеки от тях: вие добър човек ли сте? По всяка вероятност Сахаров ще се замисли. Но Айхман ще отговори веднага: да аз съм добър човек! Любопитен феномен колкото са по-големи изискванията на даден човек, към самия себе си, толкова са по-големи съмненията в правилността на неговите постъпки. Но този, който целият свят го заклеймява, като престъпник и *** не се съмнява в положителната оценка за себе си. И повярвайте той има от къде да черпи своята увереност. На Нюрнбергския съд между впрочем са били обнародвани документи от канцелариите на тези ведомства, където са работили подсъдимите, да наистина по най-прецизен начин са работили и служили, ежедневно са се явявали на работа и са изпълнявали възложената им работа. Ето например от характеристиката на Айхман: той е бил безупречен, честен, предан на делото, инициативен, изпълнителен и между впрочем прекрасен стопанин. Купувал цвета на жена си за годишната им от сватбата. Когато израелските командоси хващали Айхман в Южна Америка, той излизал от цветарския магазин, защото на този ден е била годишнината от неговата сватба. Кажете много ли от нас помнят дата на своята сватба или рожденият ден на своята жена или мъж? А той купувал цветя. С какво не е бил примерен човека? Е и какво сега да правим със съвета стани добър човек? Това явно не е достатъчно.Или ето още едно много разпространено мнение. Понякога казват, че трябва да се живее по принципите не причинявай болка на другите. Добър пример, който между другото е взет от йеудаизма. Но там той е един от принципите, а тук ни се предлага да го направим основен и камо ли не единствен. Нека да погледнем, дали той ще бъде достатъчен. Да вземем за пример случай, когато порасналата дъщеря казва на майка си няколко месеца след сватбата: поздрави ме мамо, аз си имам любовник. Както става обикновено майката изпада в паника, защото нейния жизнен опит и подсказва, че от това нищо добро не може да се получи. Но дъщеря и я успокоява: мамо, не се вълнувай между нас с мъжът ми всичко е уредено, той е съгласен; още повече, че и той си има любовница и можеш ли да се досетиш, коя е тя жената на моя любовник, ние се сменяме и всички са доволни Вие ще кажете: но какво и това се случва, но нищо приятно няма за мен, в тази картина няма нравственост, но и до трагедия още не се е стигнало. Тогава да ви дам още един пример от тази серия. Идва дъщерята при майка си (друга дъщеря и друга майка) и заявява: мамо аз имам новина, ние с мъжът ми се разведохме, омръзнаха ми мъжете и реших да живея с козел. Майката пада в безсъзнание, а дъщерята все едно нищо не се случило продължава: но защо ти се вълнуваш толкова на мен ми е добре с козела (можеш да го наричаш козел и той не се обижда) на бившия ми мъж му е все едно, никой не страда, за какво става дума? Повтаряме, в системата на Тора принципа не прави зло на другите не работи откъснато от другите фундаментални положения. Защото той е недостатъчен. И ако вие смятате, че току що приведения пример за дъщерята с козела е умозрителен и практически не се среща, та ето ви сега пример от живота, по-точно, исторически отбелязан в закон. Талмудът пише за него, като за реалност в своето време. Разговора се води около съществуващата в древността забрана за продажба на мъж-роб и даже овца на хора, които могат да използват едното или другото, като обект на сексуални претенции. В йеудаизма хомосексуализъта и скотоложеството са забранени, даже ако те не причиняват някаква вреда на всички останали не участвали в този процес хора. И ние интуитивно виждаме, че такава забрана е оправдана. Защо? Работата се свежда до това, че бидейки откъснат от останалите морални изисквания, принципа не причинявай зло лежи в основата на идолопоклонството. Твоите отношения с идолите не касаят никого. Главното е ти да не престъпваш границата на чуждата лична автономия и всичко ще бъде добре. Но защо рано или късно всички системи на идолопоклонство се разрушават, причинявайки неописуеми страдания на хората. Други примери историята не познава.

А сега в светлината на този пример отговорете имали друг морал или не?! Ако ние родителите избираме морална скала, която подхожда на нашите убеждения и заради едно от тях сме способни да променим страната, защото в бившата родина на нас не ни харесва деградацията и корозията на моралните ценности, то защо нашите деца не могат да избират морала, който повече им подхожда? Нима ние с вас не сме против принудата! Или сме против, но само до известни граници, след което започва областта на насилие, в която ние можем да заставим своите деца да постъпват така, както ние искаме? Но кой е казал, че ние не сме безгрешни? Погледнете на децата, които са уверени, че ние грешим. На чия страна е истината? (Ние даже не подозирахме, че когато човек гордо заявява: аз избрах да бъда морален човек и неговото дете слуша тези думи, но го разбира по такъв начин, че като че ли морала може да бъде избиран!)Неясността в ситуацията отново, както и в случая с нацистите и британския офицер, се обяснява с това, че ние никак не можем да решим въпроса: имали на света такова нещо, като абсолютна морална система, която да е подходяща за всички времена и за всички народи? Или не съществува?Могат да се приведат още много примери на тази тема. Какво става в реалността: работника не се връща в къщи от завода, ако не е взел със себе си карданен вал или поне една шепа пирони; инженера влачи хартия и моливи, защото в научното бюро друго няма: децата събират цветя от градските градини, и на въпроса, какво правите? отговарят приватизираме! Цялото общество живее, като че ли в два стандарта: едно нещо е личното имущество, а съвсем друго е принадлежащото на държавата или обществените организации. Моралът е относителен, какво искате вие? А е известно, че още по времето на френските енциклопедисти се провъзгласява, че изработването на законите на етиката изцяло лежи на раменете на обществото. Ако обществото желае да оцелее, то само своевременно изработва такива норми, които биха се приели от всички. Общественият договор. И как днес този договор работи, ако кражбата престане да се смята за кражба, въпреки, че от нея страдат всички?И така, ако няма реална скала една за всички, по която могат да се измерват постъпките на всички хора, то ние винаги ще имаме тези неразрешими трудности. Но ако такава реална скала съществува и тя е изградена от всички хора, тогава и само тогава ние ще можем да кажем на всеки нарушител: ти престъпи закона, ти си престъпник. И само в такъв случай ние ще имаме възможност да сверяваме своето поведение с изискванията предявявани към нас от тази скала, да ги сверяваме с идеалното поведение, което ни е предписано. Субективната система се мери със субективна скала. Някой ще каже, че е неприятно да се чувстваш, като резултат от някакъв наложен морал. Та нали ние сме свободни хора! Правилно, свободни. Но разговорът се води не за изкуствено измислена и наложена от вън скала за ценности, а за естествена система, която подобно на законите на физиката, отразяваща обективно устройството на света, не по-малко обективно описваща реалното устройство на централната нервна система на човека. При това не само описваща устройството на този сложен апарат, но даваща конкретни указания за оптимално му използване. Съгласете се, че ако такава скала от закони, приоритети и инструкции за поведение съществува, то незнанието им и неследването им означава, да превърнеш себе си в послушен роб не само на своите инстинкти и навици, но и на суеверия на обществото в което живееш. И даже ако този, който смята, че такава обективна една за всички скала няма, би се съгласил, за да му бъде по-удобно, ако тя съществуваше.