Когато през декември 2021 г. на власт в Германия дойде амбициозната "коалиция на светофара“ начело с канцлера Олаф Шолц, целта й беше реформиране на страната. Три месеца по-късно започна войната в Украйна, което постави политическата класа край Шпрее в напълно неочаквана ситуация.  И се наложи през първата година от управлението си правителството на Шолц да извърши най-мащабната промяна в германската политика след Втората световна война, констатира Ройтерс.

Преди една година Олаф Шолц беше избран за деветия германски канцлер след Втората световна война, оглавявайки безпрецедентна "коалиция на светофара", състояща се от Социалдемократическата партия (СДП), Зелените и Свободната демократическа партия (СвДП), наречена така по характерните цветове на трите партии - червено, зелено и жълто.

Германия, вече преглътнала "големия залък“ на безпрецедентната бежанска вълна от 2015-2016 г., беше извадена от равновесие от руската инвазия в Украйна и поставена пред необходимостта от бързо преосмисляне на външната и отбранителната си политика. Успоредно с това страната болезнено трудно осъзна, че е наложително да забрави "доброто старо време“ и да се измъкне от лапите на дългогодишната засилена енергийна зависимост от Москва (55% за природния газ и 36% за петрола), посочва "Политико“.

Бързата и болезнена промяна в сферата на външната политика и сигурността хвърлиха сянка върху наследството на Меркел и "безметежността“ на икономическия просперитет. Тази извънредна ситуация принуди всички коалиционни партии да предприемат действия, които доскоро бяха немислими за всяка от тях: левоцентристката СДПГ беше принудена да признае, че се е "провалила" с дългогодишната си политика на отстъпки спрямо Русия; природозащитниците от Зелените приеха изгарянето на повече въглища и дори удължаването на срока на използване на ядрената енергия като алтернатива на руския газ; а ориентираната към свободния пазар СвДП трябваше неохотно да се съгласи да поеме рекорден дълг за финансиране на армията и да предостави енергийни субсидии на гражданите и предприятията.

Отнасящата се внимателно и предпазливо към войната СДПГ и миролюбивите Зелени също трябваше да преодолеят притесненията си относно доставките на оръжие за Украйна, въпреки дългогодишната си политика да не доставят оръжие в "кризисни зони".

Всичко това се случи, докато германското правителство се стремеше бързо да ускори прехода към зелена икономика. Поради което 2022 беше една от най-трудните първи години, с които някога се е сблъсквал кабинет в Берлин.

Ясно е, че не всички политици в германското правителство се справиха с тези предизвикателства. Канцлерът социалдемократ Олаф Шолц сякаш първоначално не успя да осъзнае опасността, идваща от Москва. Намерението и усилията за постигане на дипломатическо решение с руския президент Владимир Путин, както и защитата до последния момент на спорния газопровод "Северен поток 2" се оказаха загубена кауза.

Но след началото на руската инвазия в Украйна Шолц беше принуден да се обърне на 180 градуса и да инициира Zeitenwende - епохална промяна в германската външна политика и политиката на сигурност, при която, наред с други неща, Берлин да отделя 2% от германския БВП за укрепване на армията.

Друг е въпросът, че 100 млрд евро за  Бундесвера, които бяха обещани дни след началото на руската инвазия в Украйна, засега остават само на хартия. А и нека да припомним, че решението на НАТО за повишаване на разходите за отбрана до 2% от БВП до 2024 г. беше взето на срещата на върха на алианса в Уелс през 2014 г.

Времето тече, но реални стъпки към усвояване на обещаните в края на февруари 100 млрд. евро за армията не са налице. Това посочи в края на септември председателят на Асоциацията на Бундесвера, която представлява интересите на всички германски военнослужещи, пред телевизия А Ер Де. Андре Вюстнер тогава констатира: "В момента все още сме в състояние на свободно падане". И посочи, че обещаните десетки милиарди евро  не са се материализирали под формата на договори.

Успоредно с това правителството на Шолц трудно и след дълги колебания започна да снабдява Украйна с по-тежки оръжия. В крайна сметка германските доставки на бронирана техника за ПВО, гаубици и реактивни системи за залпов огън се случиха в резултат на все по-засилващата се критика от страна на съюзниците и масирания натиск както от вътрешния, така и от международния фактор.

Светът, а и вътре в Германия, остана с впечатление, че Шолц е твърде инертен, не е склонен да взима смели решения и да проявява инициатива в подкрепа на Украйна.

Но фактът, че той успя да преведе управляващата си коалиция, в която участват много различни партии, повече или по-малко добре през безпрецедентната криза, като същевременно напредна в изпълнението на собствените си политически приоритети като тези в социалната политика, не може да бъде подценяван.

На европейско равнище Шолц предизвика сериозен отпор, след като пренебрегна консултациите с партньорите си (даже дори просто общуването с тях) относно огромния пакет от мерки за облекчаване на цените на енергията в размер на 200 млрд. евро, за който някои се опасяват, че ще доведе до изкривяване на европейския пазар. Позицията на Германия по този въпрос доведе до забележителен – и рядко наблюдаван   - публичен сблъсък между двамата големи в ЕС  - Шолц и френския президент Еманюел Макрон. В тази връзка Ер Ен Де  коментира, че "всички, освен самият Шолц, чуха, че френско-германските отношения са достигнали дъното“.

"Тази страна е в търсене на нова външнополитическа позиция, в търсене на нов бизнес модел", казва Томас Клайн-Брокхоф от мозъчния тръст Джърман Маршал Фонд. "Тази страна е световноизвестна с бавната си промяна", допълва той. "Така че това, което първоначално изглежда добре, после се заразява с немската болест."

Останалата част от Европа обединява усилията си и гледа към Германия с нарастващи изисквания. Най-голямата икономика трябва да поеме водеща роля, включително и във военно отношение, посочва  в. "Тагесанцайгер". Засега това не се случва.

След една година управление на Германия в началото на декември Шолц прецени: "В една трудна за страната ни ситуация успяхме да намерим решения на проблемите. И ние показахме, че Германия е способна да действа", припомня в. "Щутгартер цайтунг".

Шолц се въздържа от самокритика за политиките на своето правителство, посочва сп. "Фокус".  Само че проучване на общественото мнение, проведено от YouGov по поръчка на ДПА, показа, че  33% от анкетираните са "по-скоро недоволни", а други 33% - "много недоволни" от работата на "коалицията на светофара“. Само 3% са "много доволни", а 23% - "по-скоро доволни".

Федералният канцлер, както и цялото правителство, достигна пика на популярност малко след началото на войната в Украйна. Според социологическите проучвания след забележителната си реч в Бундестага Шолц  стана най-популярният политик в страната. От тогава обаче репутацията му пада непрекъснато, макар и не драматично, посочва седмичникът "Цайт".

Какво ще е положението догодина предстои да се види. Още повече, че правителството в Берлин трудно може да се похвали с окончателна победа в някоя от битките срещу множеството кризи.

Сред висящите въпроси са как ще се развие ситуацията с приетия от САЩ Закон за намаляване на инфлацията, чието влизане в действие от 1 януари сериозно ще засегне автомобилната индустрия на Германия. И един "страничен" проблем – Германия започва бавно и болезнено да осъзнава, че прекомерната й обвързаност с Китай не може да бъде приемана едностранно само откъм позитивната страна. И ще трябва да прави стъпки в обратната посока. Което също няма да е лесно.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase