Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов"

1234

Принцеса, падаща си по рока, трябва скорострелно да си намери съпруг. Желанието, естествено, е на нейните родители – царят поспаланко и царицата лакомница.

Кандидатите за ръката на принцесата са достатъчно, но нейният избор не се спира на нито един или почти.

Днешните приказки не са като миналите. Вместо тишина и спокойствие, наследниците на Оле, затвори очички вмъкват децата в доста шумна приказна история с мотори, рок, гювеч и крокодили.

Постановката е “Олеле”, режисирана от Георги Георгиев – Гого Антика и се играе в Сатаричен театър “Алеко Константинов”.  Може да се види на 15 и 22 ноември от 11.00 часа.

Смесица между театър, куклен театър, мюзикъл и театър на сенките, “Олеле” е интересен и с това, че е авторска приказка на Здрава Каменова. Куклена актриса и режисьор, тя има доста опит и с текстове за деца.

Още с първия си спектакъл “Нещо хубаво, нещо само твое”, Здрава печели през 2002 г. Голямата награда и Наградата на детското жури на Кукления фестивал „Двама са малко, трима са много” в Пловдив.

Получава и номинация за куклено изкуство „Икар” 2003. Следват авторските спектакли „Черно – бяло”, „Спяща красавица по никое време” и “Карлсон и дребосъчето”, всяка от които не остава без отличие.

Пиесата за деца „Олеле” е поставена за първи път в Стара Загора през 2006 г. Успяхме да си поговорим със Здрава за приказките, децата, историите за големи и директорите на куклени театри.

Кога викаш "олеле"?

Често. Когато синът ми Калоян направи беля. Много се възмущавам на нещата, които виждам на улицата, когато хората са нетактични.

Как избра да пишеш за деца?

Поразделих се с тази си идея още преди да родя Калоян. Вече пиша текстове за драматичен театър и натам насочих вниманието си. Иначе в текстовете за малките се влюбих още като завърших куклен театър. Най-вече бях привлечена от неговите изразни средства.

Тогава защо се отказваш от него?

Отказвам се да правя стандартни представления. Например моноспектакъла ми “Спящата красавица” го приеха радушно единствено родители с по-оригинално мислене. Чувала съм реплики: “Ние дойдохме да гледаме “Спящата красавица”, такава каквато сме я чели в приказките”.

Но за мен творчеството е да вложиш в една история нещо твое. На този етап това не го позволява кукленият театър. В чужбина не е така. Там хората са с много открито съзнание и подобни новости се приемат чудесно.

В “Олеле” си успяла...

Просто не ме удържа стандартното. Искам да видя нещо, което не съм чувала или прочела.

Изтъркват ли се приказките?

Ужасно, а пък директорите в театрите искат само текстове, които са познати. Дори хората, които се занимават с куклен театър не искат да разрушат познатото.

За всяко мое представление съм взимала много награди, но спектакълът няма къде да се играе, защото е по-странен. С ”Карлсон и дребосъчето”, за който взехме ИКАР, в Театър 199 ни казаха: “Не може ли да го промените малко? Буквално да се развива действието и накрая да завърши весело”. Не съм го правила две години, за да приключи така.

Приказките винаги ли трябва да свършват добре?

Не знам, но това нещо страшно ме умори. Вече пиша за драмата. Абсолютно съм убедена, че директорите на куклените театри нямат политика за създаване на нови текстове. На Директора на Централен куклен театър (ЦКТ) Кирякос Аргиропулос дадох моя разработка на “Грозното патенце”. И той ме попита: "Ама не може ли да е стандартната?”. Тогава да вземе стандартната приказка.

Кръгът е толкова затворен, че не позволява нищо да се случи. В ЦКТ решават да експериментират и правят куклен спектакъл за възрастни, чуй само: “Пинокио”. Това е супер грешно. Защо не направят “Еротикон”, той е за възрастни.

Разкажи повече за историята на “Олеле”. Засега твоята лебедова приказка...

Идеята ми беше да бъде изцяло куклено представление. Тогава съпругът ми работеше в театъра на Стара Загора заедно с неговите колеги, които са и наши приятели. Там се появи нуждата от детско представление.

Аз и режисьорът Гого се разбираме много добре. Той има невероятно отношение към децата, а те го приемат  като домашен любимец. Даже едно попита: “А вие имате ли си Гого?” Все едно е някаква хубава играчка.

Така още преди да напиша "Олеле", бяхме решили да правим такъв спектакъл.

Първоначално имах друга представа за него. А именно да е изцяло с кукли, освен водещите. Гого промени концепцията и реши да няма шут като действащо лице, а на негово място да има крокодил, който е и подходящият принц за ръката на принцесата. Все пак те са си и приятели.

Приятелите често стават и любими, тук значи не говорим за любов от пръв поглед. Доколко една приказка оставя лъжливи представи за реалността у децата?

Всичко е до много ясни желания. Психологът Бруно Бетелхайм прави разработки доколко са полезни приказките за малките същества. Как им действат на подсъзнателно ниво. Те ги зареждат с оптимизъм и е хубаво от малки да имат вярата, че хубавото се случва, че трябва да се преборят, за да има добро.

Приказките вършат чудесна работа и точно затова е трудно в текст за деца да проявиш творчество, защото носиш и отговорността какво ще посееш в главичките им.

Има ли изобщо възраст, в която трябва да спрем да вярваме в приказките?

Ако спрем да вярваме в приказките, няма да има нито актьори, нито художници... Творческото начало тръгва точно оттам – да вярваш в нещо измислено, което виждаш на сцената или което прочиташ в книгите. Вярваш ли в приказки, значи вярваш във всичко. Иначе животът изглежда смущаващо ограничен...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase