Сценаристът, който не обича да си измисля

Нели Димитрова, която движи конците на персонажите от "Домашен арест", пред Dnes.bg
Обновена: 26 сеп 2012 15:14 | 25 сеп 2012 07:04, Петя Славова
49

Нели Димитрова. Снимка: MediaPro Entertainment
Тя оглежда хората, без те да я забележат. Подслушва разговорите им, отгатва съдбите им, но не защото се е вкарала във филм, опитвайки да се прави на нещо като шпионин и също така не живее на първия етаж, подобно на съседката клюкарка. Всъщност Нели Димитрова е драматург и е наясно, че за да накара зрителя да повярва на случващото се на екрана, е необходимо да е много наблюдателна.  Заедно със Станислав Семерджиев основават специалността "Драматургия" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" преди 10 години. Днес техните студенти диктуват съдбите на персонажите в почти всички нови български сериали. Нели също е автор на един от тях - "Домашен арест", чийто нов сезон тръгна от 21 септември на малкия екран. В пълнометражното кино е доказала способностите си с Love.net. Кой дърпа конците на познатите образи от малкия и големия екран и откъде сценаристът черпи вдъхновение, за да развие историите си, ще ни разкаже самата Нели Димитрова.

Специалността "Драматургия" е една от най-младите в НАТФИЗ, но вече може да се похвали със своя традиция. Смяташ ли, че има връзка между нейната поява и успехите в българското кино и сериали?

Убедена съм, че е така, въпреки че все още има хора от някои продуцентски компании, които се отнасят малко негативно към тази специалност, която бе възобновена най-вече от професор Семерджиев. Аз само я разработвах с него. Защо казвам, че има хора, които все още са скептични към нея. В самото начало ние като преподаватели нямахме кой знае какъв професионален опит и мнозина не бяха сигурни на какво ще бъдат научени. Днес обаче се оказва, че големите продуцентски къщи използват именно нашите хора. Във всеки един от големите сериали, които в момента вървят по всички телевизионни канали, има студенти от НАТФИЗ. Малко или много тези, които са скептично настроени към специалността, се убеждават, че обучението при нас става все по-добро и не отстъпва на нищо, което се случва по света.

Вярно ли е, че всяко ново е добро забравено старо и може ли сценаристът днес да шокира с нещо зрителя?

В момента живеем във времето на интерпретациите. Доброто забравено старо е показано по нов начин. Това се доказва в сериалите, които вървят в момента – и в “Столичани в повече”, и в “Домашен арест”, и в „Къде е Маги?” например ще намерим някои от архетипните ситуации. Персонажите имат доста константни взаимоотношения. Колкото и време да мине, в която и културна среда да се намираме, темите като любов, предателство и изневяра остават вечни. Начинът, по който ги интерпретираме, вече привнася някаква новост. Ядрото е сигурно, а формата, по която се украсява историята, носи нейното осъвременяване. Примерите може да открием в различните формати, които в момента излизат. Ненапразно се откри и 3D киното, което безобразно впечатлява. Наблюдава се едно надграждане на друго сетиво във възприемането. Затова пък като емоционалност това, което ще влезе в сърчицето на зрителя, са именно вечните теми като приятелството, любовта ...

Така стара е и темата в “Домашен арест”.  Младото семейство е принудено да живее с възрастен родител, който почти му “помага”. Как гледате от екипа на взаимоотношенията между персонажите – само в български или и в универсален контекст?

Лично аз много исках да е в български дотолкова, доколкото персонажите са българи. Без да стигаме до нашия битовизъмкато протакане на бълагрско зеле в мазето. Такъв тип еснафлък не сме търсили. Искахме да наблегнем на универсалните проблеми, които могат да произтекат от живеенето на много хора с различен темперамент под един покрив.Опитахме се  да пресъздадем универсалните проблеми мъж- жена, съжителството с тъщата. От това винаги произтича нещо весело, забавно и любопитно. Никой не може да ме убеди, че тъщата или свекървата са много свестни. Да, може да са много приятни, но да не са ти в къщата...

Какво ще се случи с героите в новия сезон?

Към персонажите в „Домашен арест” този път не проявихме никаква милост. Нито аз, нито Тео Чепилов, а още по- малко нашият творчески продуцент и един от режисьорите на сериала - Ники Пенчев. Ще им се случи почти всичко, за което се сетите и 2 пъти повече от всичко, за което не се сетите. Нахлуването на Райчо в къщата ще създаде един доста по-различен ред. Коцето, разбира се, винаги ще обира пешкира и ще страда най-много от промените. Не стига, че ще изгуби най-любимото си - кенефа до спалнята, но ще загуби и работата си, ще бъде предаден от най-добрия си приятел, ще му се наложи да ходи на училище, ще потроши безценна движима собственост на Мама Еми, дори в пристъп на геройска лудост - ще получи куршум в дупето. Много физическо и емоционално страдание очаква Коцето, а съчувсвие и подкрепа няма да види отникъде и от никого. Или само малко, ще видите. Така разказани перипетиите на Коцето може да ви звучат като драма, но всичко е много много по-смешно от преди.

По-лесно ли вървеше работата по време на втория сезон, вече познавайки екипа и характера на самите актьори?

В интерес на истината още от самото начало знаехме за персонажите, за които ще пишем. Бяхме си ги заплюли и ни предстоеше чисто на продуцентско ниво разговор с тях. Но представите ни бяха категорични и това наистина облекчава процеса. В първи сезон бяхме почти през цялото време на снимачната площадка. Трябваше да гледаме начина, по който интерпретират ролята. Понякога самите актьори са давали предложение как да се смени някоя реплика, че повече да им пасва на персонажа. Изобщо имаше едно готино взаимоотношение на работа и сега ни е доста по-лесно, защото сме свикнали един с друг. А актьорите -  те вече не само познават повече от прекрасно героите си, те ги обичат! И това си личеше и на снимачната площадка още по време снимките и със сигурност зрителите ще го усетят и от малкия екран.

Какво се случи с идеята някой от епизодите да го напише зрител?

Имаше интересни неща. Доста хора бяха разказали лични случки и ние си избрахме три от тях. Предпочетохме такива, които си личаха, че са лично преживени. Може би не е най-нечувана и невиждана ситуация, но е достоверна. Имаше и хора, които бяха тръгнали да ни пишат и сценарий, не бяха разбрали “правилата на играта”. Вече заснехме епизод по идея на един от спечелилите зрители – Светослав Нахум, зрителите ще видят серията съвсем скоро. Предстои заснемане на ситуациите и на другите спечелили.

Имаш пръст и в първия сериал-сапунка “Хотел България”. Защо днес е по-лесно да се снима в телевизията?

На българската телевизия й трябваше време да узрее и шефовете им да повярват, че едни български творци могат да създадат сериал. Ако направим статистика с турските телевизии, тамошните творци са направили първите си стъпки преди около 10 години. Сега и ние активно работим. Почти всяка телевизия тръгва със свой проект. Турците вече са се научили да правят успешни теленовели и хората ги гледат. Смятам, че при нас телевизиите не бяха достатъчно узрели и това спря целия процес. Но в случая с “Хотел България” ние направихме 73 епизода, което никак не си е малко.

Писала си сценариите и на анимационни филми. За игрално, анимационно кино или за телевизията те сърбят най-силно пръстите?

Телевизията. Откакто съм започнала да се занимавам с писане, малко или много си започнах оттам. Игралното кино също ми доставя голям кеф. Готвим нов проект, за който спечелихме финансиране от филмовия център. Ще го правим с Виктор Божинов. Така че аз няма да оставя в никакъв случай игралното кино, но там нещата се случват много по-бавно. Може би съм малко по-припрян човек и затова предпочитам телевизията. Тя ми е слабост.

Кои са най-големите “клопки” в драматургията - например защо в почти всичките ни сериали има престъпления, убийства, отвличания... Не е ли интересен животът на обикновения човек?

Нещото, което казвам на студентите си, е, че не обичам да си измислят. Трябва максимално да слязат на земята и да наблюдават. Добрият драматург не измисля, той има по-добра способност да наблюдава, да събира истории, да бъде воайор, да подслушва в автобуса. Това не е кражба. Това е умение да можеш да организираш от парченце чужд живот да го вградиш в други образи, които да го обиграят.

По отношение на убийствата: наистина като има застрашен живот, интригата е по-голяма. В НАТФИЗ на първокурсниците им забраняваме да пишат истории с клошари, проститутки, убийства, мафиоти и престъпници. Искаме от тях да пишат за обикновените хора. Много е лесно да напишеш любовна история за пич, който много обича момиче, обаче, видиш ли, е в инвалидна количка. Всички реват. Но това е евтината мелодрама. Искам да ми разкажат същата история, но със здрави хора. Не обичам външните обстоятелства да ми решават ситуациите. Не те трябва да движат взаимоотношенията между персонажите. Иначе криминалните сюжети са си класика. Нека, който има сила, да ги развива. Ето сега в ефир е и „Къде е Маги?”, където „заплитащият” елемент е криминален, но след него сюжетно се разплитат много чисто човешки истории, има много чувства и емоции: любовта, приятелството, изневерите, предателството, взаимоотношенията между поколенията…все теми, които са вечни и вълнуват винаги.

Ти откъде черпиш вдъхновение за твоите персонажи?

Ако щеш ми вярвай, но още се движа в градския транспорт. Ако се возя в такси, си говоря с чичковците шофьори, за да разбера техните истории. Събирам спомени отвсякъде. Не обичам да си измислям.

Преди време имаше доста режисьори, които правиха филмите си без предварителен сценарий. Сега това май е трудно постижимо. Смяташ ли, че зад всеки качествен филм стои добър сценарий?

Много вярвам в това. Изповядвам идеята още откакто бях студент в НАТФИЗ. Вижте кои филми спечелиха "Оскар" тази година. Нямам нищо против елитарното изкуство, но много ще се разсърдя на някого, който ми каже, че филмите на Фелини или Антониони, са направени без добър сценарий.


49
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
36
2
 
1
 
! Отговори
Pepo преди 6 години
До 47
Мерси за "светкането". Само да кажа, че нужда от такова нямам и въобще не ме интересува кой по какъв сценарий е, оригинален ли е, не е ли и т.н. Щом ми харесват сценарият и филмът-гледам! Домашен арест ми харесва - гледам, Той и Тя ми харесваше - гледах! И така, пък щом се извади такова светило-свети си, то лошо няма;-)
35
1
 
1
 
! Отговори
мах преди 6 години
не Анонимен тъпчо, но е задължително условие след като са нахлули в градО да се държат като граждани, въпреки запасите от буркани с туршия в началния стадий на кариерата. Нещо, което няма как да ти обясня, защото вероятно съм засегнал ранимата ти душа със спомени от трудните студентски години.
34
1
 
4
 
! Отговори
до Pepo преди 6 години
Само да те светна, че "Тя и Той" е сниман по ЧУЖД СЦЕНАРИЙ, оригиналът е от Канада и се казва "Un gars, une fille"!
А колкото до "Домашен Арест" е повече от видно, че е скалъпен набързо, а сценария е краден оттук-оттам, какво да си говорим повече ??
33
3
 
3
 
! Отговори
мах преди 6 години
Проблемът на актьорите е, че могат да изиграят само Ганьо или Гацо Бацов, сиреч себе си. Това са едни нисши духом провинциални човечета, чийто емоционален арсенал и речник им стигат само да се наврат между шамарите из телевизийките и хитро да си лапкат. За нюансирани роли трябват хора с поне вроден интелект. Дори и да се намерят такива, в какво ще играят, в тая плява? Ето, дори Лолова е мат и маскара.
32
9
 
2
 
! Отговори
Pepo преди 6 години
Много як сериал. След "тя и той", този ми е много любим. Лек и приятен за гледане. А пък на Столичаните какво не им харесвате? Абе тука в тая държава всеки на нещо се мръщи! Я по-easy:-))
31
1
 
9
 
! Отговори
ДО БТВ ТО преди 6 години
ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СЕРИАЛИ СА НЕКАДЪРНИ.И ПРЕСТАНЕТЕ ДА СИ ГИ ОЦЕНЯВАТЕ КАТО КУЛТОВИ .ЕЗИКЪТ Е БЕДЕН.РЕПЛИКИТЕ НЕЯСНИ.БЕЗОБРАЗНА ДИКЦИЯ.ХУЛИГАНСКИ УЛИЧЕН ЕЗИК.НЕРЕАЛИСТИЧНО ДЕЙСТВИЕ И ГЕРОИ.ВСЯКА ВТОРА ДУМА ЧУ*АМ ИЛИ КУ*КА.ДУМИ ЧУЖДИ НА БУЛГАРИНА И ВЗЕТИ ОТ ТЪПИТЕ АМЕРИКАНЦИ.КАТО ЦЯЛО БЪЛВОЧ
30
1
 
7
 
! Отговори
m преди 6 години
Според мен по-добър е Етажна собственост защото описва най- точно нашата мила родна картинка!!Точно това са нещата от живота в БГ!!Жалко и грозно е когато гледам други уж български сериали а копирани от западните такива.Като правите нещо се стремете да бъдете оригинални и иновативни,най-лесно е copy и paste!!!
29
2
 
7
 
! Отговори
Vvvv преди 6 години
Ами love.net и беше доста *** филм и едно от нещата, които му куцаха, беше точно сценария. А колкото до нашите сценаристи на сериали - още много хляб има да ядат, докато стигнат нивото на западните. Ама какво говорим за западните. Те не могат да стигнат нивото на сценаристите от съседните ни страни - Сърбия и Турция.
28
1
 
6
 
! Отговори
До 36 преди 6 години
Моля, майката на сценаристката да не се обажда.
27
10
 
1
 
! Отговори
patricia_77 преди 6 години
Сериалът е много як и за първи път е ефира има нещо, което да е смешно и същевременно да не е просташко, напротив. Супер си е сериалчето!!! Браво на Нели!
26
9
 
2
 
! Отговори
бай добри преди 6 години
Сериала е супер як, това е мое лично мнение. всеки има право да си каже неговото мнение, но мисля че на фона на другите тъпи смешки в ефира е идеален. а личните нападки към тази жена, както и неграмотните коментари на маймуница за 'цялата академия' са някакъв тежък комплекс и селяния явно. Ама ако искате да изливате помия - поне пишете на български
25
0
 
4
 
! Отговори
мах преди 6 години
Колко мъка има по тоя свят...!
24
10
 
2
 
! Отговори
Pin pin преди 6 години
Напълно съгласен съм с предния коментар. Сериалът е супер! Коцето е N1
23
12
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Браво Нели Димитрова. Сериалът много ми харесва, страхотен хумор, изключително разтоварващ сериал, а Филип Аврамов ми е много любим актьор. татяна няма нужда да я коментираме-тя е ВЕЛИКА! Очаквам с нетърпение и следващите серии и чета с изумление коментарите на някакви незадоволени критикари. Този сайт явно е пълен с такива. Виждаме вие какви ги пишете: явно защото животът ви е пълна драма и тънкия хумор в една готина комедия не може да ви разсмее.
22
2
 
6
 
! Отговори
LULU преди 6 години
Kakvo q hvalite tazi maloumna jena, daje si pozvolqva i da prepodava nekadurnostta si .Chestito VITIZ!!! CYALATA VI AKADENIQ BARABAR S PROFESORCHETATA E IZMISLENA.
21
2
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
"Домашен арест" е най-малоумният сериал, който съм опитвал да гледам. На петата минута го разкарах. Пълна простащина...
20
3
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Единственият що годе симпатичен филм е "Столичани в повече".Седем часа разлика" започна силно,особено сцените с Милото,където Сърменов беше невероятен.Но и той увисна във въздуха.Къде са филмите като"Дом за нашите деца",който и стотици пъти да го гледам ,не ми омръзва.Нямаме добро кино.Нещата издишат и става по-зле.
19
1
 
7
 
! Отговори
мах преди 6 години
"Под прикритие" е шедьовър, Правилно. С една уговорка, любим лаф - като за БГ филм.
18
2
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Проблемът с дървената играта на повечето актьори по българските сериали, е че тук нашата школа е театрална, а не студийна и ги обучават как да играят на жива сцена, а не пред камера. Затова идва и разликата в играта на българи играли в чужди продукции и аматьори, които не са минали университетска школовка и тези минали през машината на българската институция. Така че не им се сърдете за това са учили и толкова си могат.
17
1
 
11
 
! Отговори
shikone преди 6 години
Няма по *** сериал просто :)