Сценаристът, който не обича да си измисля

Нели Димитрова, която движи конците на персонажите от "Домашен арест", пред Dnes.bg
Обновена: 26 сеп 2012 15:14 | 25 сеп 2012 07:04, Петя Славова
49

Нели Димитрова. Снимка: MediaPro Entertainment
Тя оглежда хората, без те да я забележат. Подслушва разговорите им, отгатва съдбите им, но не защото се е вкарала във филм, опитвайки да се прави на нещо като шпионин и също така не живее на първия етаж, подобно на съседката клюкарка. Всъщност Нели Димитрова е драматург и е наясно, че за да накара зрителя да повярва на случващото се на екрана, е необходимо да е много наблюдателна.  Заедно със Станислав Семерджиев основават специалността "Драматургия" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" преди 10 години. Днес техните студенти диктуват съдбите на персонажите в почти всички нови български сериали. Нели също е автор на един от тях - "Домашен арест", чийто нов сезон тръгна от 21 септември на малкия екран. В пълнометражното кино е доказала способностите си с Love.net. Кой дърпа конците на познатите образи от малкия и големия екран и откъде сценаристът черпи вдъхновение, за да развие историите си, ще ни разкаже самата Нели Димитрова.

Специалността "Драматургия" е една от най-младите в НАТФИЗ, но вече може да се похвали със своя традиция. Смяташ ли, че има връзка между нейната поява и успехите в българското кино и сериали?

Убедена съм, че е така, въпреки че все още има хора от някои продуцентски компании, които се отнасят малко негативно към тази специалност, която бе възобновена най-вече от професор Семерджиев. Аз само я разработвах с него. Защо казвам, че има хора, които все още са скептични към нея. В самото начало ние като преподаватели нямахме кой знае какъв професионален опит и мнозина не бяха сигурни на какво ще бъдат научени. Днес обаче се оказва, че големите продуцентски къщи използват именно нашите хора. Във всеки един от големите сериали, които в момента вървят по всички телевизионни канали, има студенти от НАТФИЗ. Малко или много тези, които са скептично настроени към специалността, се убеждават, че обучението при нас става все по-добро и не отстъпва на нищо, което се случва по света.

Вярно ли е, че всяко ново е добро забравено старо и може ли сценаристът днес да шокира с нещо зрителя?

В момента живеем във времето на интерпретациите. Доброто забравено старо е показано по нов начин. Това се доказва в сериалите, които вървят в момента – и в “Столичани в повече”, и в “Домашен арест”, и в „Къде е Маги?” например ще намерим някои от архетипните ситуации. Персонажите имат доста константни взаимоотношения. Колкото и време да мине, в която и културна среда да се намираме, темите като любов, предателство и изневяра остават вечни. Начинът, по който ги интерпретираме, вече привнася някаква новост. Ядрото е сигурно, а формата, по която се украсява историята, носи нейното осъвременяване. Примерите може да открием в различните формати, които в момента излизат. Ненапразно се откри и 3D киното, което безобразно впечатлява. Наблюдава се едно надграждане на друго сетиво във възприемането. Затова пък като емоционалност това, което ще влезе в сърчицето на зрителя, са именно вечните теми като приятелството, любовта ...

Така стара е и темата в “Домашен арест”.  Младото семейство е принудено да живее с възрастен родител, който почти му “помага”. Как гледате от екипа на взаимоотношенията между персонажите – само в български или и в универсален контекст?

Лично аз много исках да е в български дотолкова, доколкото персонажите са българи. Без да стигаме до нашия битовизъмкато протакане на бълагрско зеле в мазето. Такъв тип еснафлък не сме търсили. Искахме да наблегнем на универсалните проблеми, които могат да произтекат от живеенето на много хора с различен темперамент под един покрив.Опитахме се  да пресъздадем универсалните проблеми мъж- жена, съжителството с тъщата. От това винаги произтича нещо весело, забавно и любопитно. Никой не може да ме убеди, че тъщата или свекървата са много свестни. Да, може да са много приятни, но да не са ти в къщата...

Какво ще се случи с героите в новия сезон?

Към персонажите в „Домашен арест” този път не проявихме никаква милост. Нито аз, нито Тео Чепилов, а още по- малко нашият творчески продуцент и един от режисьорите на сериала - Ники Пенчев. Ще им се случи почти всичко, за което се сетите и 2 пъти повече от всичко, за което не се сетите. Нахлуването на Райчо в къщата ще създаде един доста по-различен ред. Коцето, разбира се, винаги ще обира пешкира и ще страда най-много от промените. Не стига, че ще изгуби най-любимото си - кенефа до спалнята, но ще загуби и работата си, ще бъде предаден от най-добрия си приятел, ще му се наложи да ходи на училище, ще потроши безценна движима собственост на Мама Еми, дори в пристъп на геройска лудост - ще получи куршум в дупето. Много физическо и емоционално страдание очаква Коцето, а съчувсвие и подкрепа няма да види отникъде и от никого. Или само малко, ще видите. Така разказани перипетиите на Коцето може да ви звучат като драма, но всичко е много много по-смешно от преди.

По-лесно ли вървеше работата по време на втория сезон, вече познавайки екипа и характера на самите актьори?

В интерес на истината още от самото начало знаехме за персонажите, за които ще пишем. Бяхме си ги заплюли и ни предстоеше чисто на продуцентско ниво разговор с тях. Но представите ни бяха категорични и това наистина облекчава процеса. В първи сезон бяхме почти през цялото време на снимачната площадка. Трябваше да гледаме начина, по който интерпретират ролята. Понякога самите актьори са давали предложение как да се смени някоя реплика, че повече да им пасва на персонажа. Изобщо имаше едно готино взаимоотношение на работа и сега ни е доста по-лесно, защото сме свикнали един с друг. А актьорите -  те вече не само познават повече от прекрасно героите си, те ги обичат! И това си личеше и на снимачната площадка още по време снимките и със сигурност зрителите ще го усетят и от малкия екран.

Какво се случи с идеята някой от епизодите да го напише зрител?

Имаше интересни неща. Доста хора бяха разказали лични случки и ние си избрахме три от тях. Предпочетохме такива, които си личаха, че са лично преживени. Може би не е най-нечувана и невиждана ситуация, но е достоверна. Имаше и хора, които бяха тръгнали да ни пишат и сценарий, не бяха разбрали “правилата на играта”. Вече заснехме епизод по идея на един от спечелилите зрители – Светослав Нахум, зрителите ще видят серията съвсем скоро. Предстои заснемане на ситуациите и на другите спечелили.

Имаш пръст и в първия сериал-сапунка “Хотел България”. Защо днес е по-лесно да се снима в телевизията?

На българската телевизия й трябваше време да узрее и шефовете им да повярват, че едни български творци могат да създадат сериал. Ако направим статистика с турските телевизии, тамошните творци са направили първите си стъпки преди около 10 години. Сега и ние активно работим. Почти всяка телевизия тръгва със свой проект. Турците вече са се научили да правят успешни теленовели и хората ги гледат. Смятам, че при нас телевизиите не бяха достатъчно узрели и това спря целия процес. Но в случая с “Хотел България” ние направихме 73 епизода, което никак не си е малко.

Писала си сценариите и на анимационни филми. За игрално, анимационно кино или за телевизията те сърбят най-силно пръстите?

Телевизията. Откакто съм започнала да се занимавам с писане, малко или много си започнах оттам. Игралното кино също ми доставя голям кеф. Готвим нов проект, за който спечелихме финансиране от филмовия център. Ще го правим с Виктор Божинов. Така че аз няма да оставя в никакъв случай игралното кино, но там нещата се случват много по-бавно. Може би съм малко по-припрян човек и затова предпочитам телевизията. Тя ми е слабост.

Кои са най-големите “клопки” в драматургията - например защо в почти всичките ни сериали има престъпления, убийства, отвличания... Не е ли интересен животът на обикновения човек?

Нещото, което казвам на студентите си, е, че не обичам да си измислят. Трябва максимално да слязат на земята и да наблюдават. Добрият драматург не измисля, той има по-добра способност да наблюдава, да събира истории, да бъде воайор, да подслушва в автобуса. Това не е кражба. Това е умение да можеш да организираш от парченце чужд живот да го вградиш в други образи, които да го обиграят.

По отношение на убийствата: наистина като има застрашен живот, интригата е по-голяма. В НАТФИЗ на първокурсниците им забраняваме да пишат истории с клошари, проститутки, убийства, мафиоти и престъпници. Искаме от тях да пишат за обикновените хора. Много е лесно да напишеш любовна история за пич, който много обича момиче, обаче, видиш ли, е в инвалидна количка. Всички реват. Но това е евтината мелодрама. Искам да ми разкажат същата история, но със здрави хора. Не обичам външните обстоятелства да ми решават ситуациите. Не те трябва да движат взаимоотношенията между персонажите. Иначе криминалните сюжети са си класика. Нека, който има сила, да ги развива. Ето сега в ефир е и „Къде е Маги?”, където „заплитащият” елемент е криминален, но след него сюжетно се разплитат много чисто човешки истории, има много чувства и емоции: любовта, приятелството, изневерите, предателството, взаимоотношенията между поколенията…все теми, които са вечни и вълнуват винаги.

Ти откъде черпиш вдъхновение за твоите персонажи?

Ако щеш ми вярвай, но още се движа в градския транспорт. Ако се возя в такси, си говоря с чичковците шофьори, за да разбера техните истории. Събирам спомени отвсякъде. Не обичам да си измислям.

Преди време имаше доста режисьори, които правиха филмите си без предварителен сценарий. Сега това май е трудно постижимо. Смяташ ли, че зад всеки качествен филм стои добър сценарий?

Много вярвам в това. Изповядвам идеята още откакто бях студент в НАТФИЗ. Вижте кои филми спечелиха "Оскар" тази година. Нямам нищо против елитарното изкуство, но много ще се разсърдя на някого, който ми каже, че филмите на Фелини или Антониони, са направени без добър сценарий.


49
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
16
3
 
6
 
! Отговори
правилно преди 6 години
ама и другите са адски зле - 7 часа разлика и онова крими мазало, дето не му знам името и което се продавало и в чужбина
А там работата е още по-зле, защото на фона на ужасяващата престъпност в страната да се правят такива филми е престъпление
15
0
 
3
 
! Отговори
Мони преди 6 години
Не знам точно кой е виновен, но този сериал е най-тъжното, скучно и бездарно нещо излизало някога по телевизията. Конкуренция му е само онази чудовищна помия по тв7 "Сутрешен блок". Такива псевдо продукции са обида за зрителя.
14
3
 
1
 
! Отговори
Behind the Curtain преди 6 години
До Анонимен - Моля, не профанизирай. Който го е написал, е под абсолютния творчески контрол на продуцента, който от своя страна е избрал и одобрил и декорите - това е връзката. Нищо повече от това не трябва да се разбира. Просто що се отнася до оригиналността на сюжета, която тъй разпалено се коментира тук, сценаристите са последните отговорни. Те са наемници, които изпълняват чужди "творчески" заръки, и често няма значение дали тези заръки им харесват или не.
13
1
 
2
 
! Отговори
мах преди 6 години
До до Н.Димитрова

Мдаа, положението е плачевно. Не е лошо да се замислиш, Нели. Другият вариянт е да продължаваш да се въртиш в самозаблуждаващ снобски кръжец от позабогатели пикльовци.
12
0
 
15
 
! Отговори
Bob преди 6 години
Плюйте и не гледайте бездарниците.
Нито една бг "продукция" не съм гледал повече от 10 сек., не мога да издържа. Пробвах последно "женени с деца", ама то отврат ужасна, едни плоски смешки, дървени "актьори", нещо се опитват да имитират...С две думи- жалка работа.
11
6
 
1
 
! Отговори
Behind the Curtain преди 6 години
Без да искам да съм апологет на чието и да било умение да пише сценарий, добре е коментаторите да си дадат сметка, че в конкретния случай на "Домашен арест", а и в общия случай на българското производство на сериали, сценаристът много рядко има думата за каквото и да било. Сюжетните и декорните решения, които се коментират тук, са изцяло под контрола на "творческите" продуценти и телевизията. Самите сценаристи са под техен контрол. На сценариста у нас все още се гледа като на разсилен.
10
2
 
12
 
! Отговори
Този филм преди 6 години
Домашен арест е нещо като черешката на изключителното посредсвени и тъпи филми, които телевизията излъчва. Не познавам човек от мойте близки които да е успял да гледа цяла и една серия
9
2
 
16
 
! Отговори
ЕК преди 6 години
Коментара ми е от три думи , повече не са и нужни - Супер *** сериал , затова и не го гледам !
8
0
 
10
 
! Отговори
реплика преди 6 години
Съвременното българско кино е много зле и най-вече не е българско. Нека разберем откъде се финансира, защото ще излезе че "който плаща парите, той поръчва музиката"
Натрапени стереотипи, чужди на мисленето и културата ни. Ние сме свикнали с високите постижения на европейското кино, а не с комерсиални скечове с ръкопляскане и смях, вградени в тях. Жалко за по-младите, те нямат база за сравнение.
7
1
 
23
 
! Отговори
най-голямата скука преди 6 години
"Домашен арест" е най-голямата скука и монотония излъчвана по телевизията!
6
1
 
9
 
! Отговори
Асен Блатечки преди 6 години
Не е хубаво да копираш "Аида" и "Щурите съседи".
5
1
 
18
 
! Отговори
съгласна напълно преди 6 години
с коментарите по-долу.
Искам само да допълня, че ако изобщо се загледам такъв "нов български" сериал имам чувството, че се декламират вицове от вестниците или нета, все тая, един след друг.
4
5
 
15
 
! Отговори
Расъл у Расник преди 6 години
Сценаристът, който не обича да си измисля ...Затова копира от други сериали... Да гледа "Етажна собственост" - това е най-добрия сериал в България
3
4
 
28
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
"Сценаристът, който не обича да си измисля", ама тя не обича и да мисли или дори и да се напъне не й се отдава. Гледах две серии и веднага забелязах, че повечето лафове са крадени от чужди сериали, декора също е краден както и цели сюжети. Накрая разбрах че Господари на ефира са направили предаване, в което отбелязват прекаленото и буквал взаимстване от други други сериали. Бтв като претендира за авторски права и авторско предаване, да вземе да ги спре, че това е интелектуална кражба все пак.
2
4
 
27
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Да каже защо откраднаха декора от Двама мъже и половина
1
4
 
39
 
! Отговори
до Н.Димитрова преди 6 години
Не желая да гледам как Лолова се *** в някакъв *** битов сериал.И защо сериалите са за проститутки,клошари,убийства,мафиози и престъпници.Защо от екрана звучат псувни,простотии и жаргон.Какво ще разбереш от човекоподобното наречено бакшиш.Или в градския транспорт,където хората са смачкани психически,от живота.Аз имам свободата да не харесвам твоя сериал и да не го гледам.Писна ми от псевдо сценаристи,които правят сериите си според рейтинга,това е порно тип биг брадър.