Зависимостта е само върхът на айсберга

Това разказва пред Puls.bg Росица Долапчиева-Кайрякова
14 юни 2014 14:34, Румяна Тасева
4
Зависимостта е само върхът на айсберга
Снимка: Reuters

Росица Долапчиева-Кайрякова – е завършила магистърската програма Клинична психология-психоаналитична перспектива на НБУ. Бакалавърска степен по Социални дейности, с профили Клинична социална работа и Социална работа с деца в СУ "СВ. Климент Охридски". Сертифицирала е за работа под супервизия в Когнитивно-поведенческата парадигма.

Обучена е в Словакия за психосоциална работа с хора и деца с ментални увреждания. Работила е като като психолог в Терапевтична общност "Феникс". От февруари 2010 г. работи като психолог и консултант на Национална информационна линия за наркотиците и алкохола към Асоциация "Солидарност".

 Какво всъщност е зависимостта? Прищявка, каприз, недоразумение, резултат от грешно възпитание, последствие от влиянието на средата и компанията?

Всъщност зависимостта би могла да се разглежда като симптом, отговор на психиката на индивида на нещо случващо се много по-дълбоко в  нейните пластовете. Това, което виждаме като проявление и което наричаме „зависимост“, е само на повърхността и то е отражение на нарушения и затруднения, настъпили при много по-сложни и динамични процеси.
 
Ако трябва да търсим корените на зависимостта, бихме могли да кажем, че те са „покълнали“ още в ранните етапи на детското психосексуално развитие, като някои автори и изследователи търсят и откриват наченки за формирането на това състояние дори и преди това.
 
Без да правим детайлен обзор на всички съществуващи теории и концепции по отношение етиологията на зависимостта, ще се опитаме в няколко реда да резюмираме какво всъщност стои отвъд симптома на зависимостта.
 
И така, какво е? Отговорът е безкрайна болка и страдание, нестихваща сила на депресията и поглъщащо чувство на безпомощност и отчаяние. И не, нито едно от тези състояния и чувства не е резултат от съзнаван избор на конкретния индивид. Наркоманът не става наркоман, защото иска, а защото се опитва да се спаси от тази черна дупка, която заплашва да го погълне и унищожи. И да, той избира именно този начин не просто така, не защото това е просто едно хрумване, а защото дълбоко в себе си наркотиците и всички ритуали и неща, свързани с тях, носят символиката на изначалната драма на зависимия, от която той се опитва да избяга и в същото време затъва все повече и повече „благодарение“ на избора, който е направил. А в какво се състои въпросната драма? Простичко казано, в сериозни нарушения на ранната връзка между детето и майката/обгрижващото лице.
 
Както всички знаем, в най-ранните периоди от живота на детето, майката има основна роля, а бащата се появява малко по-късно на сцената. Първите месеци от живота на новороденото преминават в почти симбиотична слятост с майката, наподобяваща много на симбиозата по времето, когато детето е било в утробата на майката. През тези периоди на практика бебето продължава да живее посредством майката, тя е неговият „инструмент“ за задоволяване на нуждите и потребностите му.  
 
От своя страна, майката също има определено възприемане за своето отроче. В „добрите“ случаи тя приема да бъде този инструмент и да задоволява нуждите на бебето, което е и необходимост, за да може то да се развива както физически, така и психически. За съжаление, има и случаи, в които, поради определени причини, майката не може или отказва да бъде този „инструмент“. С това се нанася и първото поражение върху психиката на бъдещия зрял индивид.
 
След периода на слятост бебето, което се превръща в малко човече и вече не е просто безпомощно същество, започва да се отделя от майката, да има нужда от самостоятелност и автономност. Това е и период, който се повтаря и „доразвива“ през времето на пубертета. Този момент е много важен и ключов – през него майката трябва да позволи на детето да се отдели, да го насърчи и да му създаде правилната представа и преживяване за този процес на отделяне, а именно, че раздялата не е свързана с невъзможност за самостоятелно справяне, не е равносилна на гибел и не причинява разруха и болка.
 
В точно този момент важна фигура се оказва и бащата. Ако детето успее да си създаде тази „правилна“ представа за процеса на сепарация, то това означава, че се е справило с един от повратните моменти на своето развитие. В някои случаи обаче нещата не се стичат толкова добре и тогава представата за раздялата е натоварена с демонични и унищожителни образи, идеи, преживявания и фантазии, които плашат детето и го карат да се опитва да избегне раздялата на всяка цена, защото тя би го погубила (всичко това се случва на несъзнавано ниво).
 
Това бягство и този отказ се осъществяват посредством различни „трикове“, които психиката използва или, казано другояче, посредством редица защитни механизми. Един от тях е зависимостта. Превръщайки се в наркоман, индивидът се опитва да избяга от реалността, да отрече факта, свързан с раздялата и потъвайки в проблемите, предизвикани от всички усложнения, дължащи се на употребата на наркотици, той пренася вътрешната си драма навън.
 
И така зависимостта се превръща в съзнателен образ на несъзнаван процес, натоварен с болезнени преживявания, от които индивидът бяга.
 
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


4
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
2
0
 
1
 
! Отговори
Да преди 9 години
Написаното има логика.
1
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 9 години
Прекащено много текст с прекалено малък шрифт, сори.