Неравенството в Южна Африка едва ли е по-ясно видимо някъде в страната, отколкото в предградията Сандтън и Александра до Йоханесбург.

Със своите бляскави високи сгради и луксозни имения Сандтън се слави като най-богатото парче земя в Африка. Александра, където някога е живял Нелсън Мандела, е мизерна, тясна и гъмжаща от престъпност община на чернокожи. Много от нейните жители се стичат ежедневно в Сандтън по мост над магистрала, за да работят в изискани магазини или домове.

Миналия месец в Александра избухнаха гневни протести, разпалени отчасти от кампанията за националните избори днес, но най-вече от разочарованието, че Южна Африка би трябвало да изглежда доста по-различно от страната на имащите и нямащите, в която се е превърнала.

Много избиратели смятат, че управляващият Африкански национален конгрес е загубил своя път, откакто Мандела спечели през 1994 г. първите президентски избори след апартейда, а това убеждение заплашва абсолютното мнозинство, с което АНК държи властта.

АНК е разтърсен от широко разпространени твърдения за корупция, които принудиха бившият президент Джейкъб Зума да се оттегли преди година, а много южноафриканци смятат, че партията вече не може да се осланя на своето наследство от борбата с жестоката система на апартейда, пише Асошиейтед прес.

Безработицата в страната с 56-милионно население се извисява над 25 процента. Почти всеки ден има протести с горене на гуми заради липсата на основни услуги като работещи тоалетни в кварталите, където живеят предимно чернокожи. Белите все още държат голяма част от богатството и частните властови лостове, а чернокожите поддържат техните морави и чистят домовете им.

"Буквално не намираме никакви бели, които да живеят под нивото на средната класа", написаха миналата година Фазила Фарук и Мъри Лейбрант от Отдела за изследване на труда и развитието в Южна Африка. "Белите всъщност спокойно са подобрили своето икономическо положение в Южна Африка след апартейда, защото нашата икономика насочва огромен дял от националните приходи към най-горните 10 процента."

Половината южноафриканци живеят в домакинства, чийто месечен доход на човек е 1,149 ранда (90 долара) или по-малко, написаха те, и почти нямат възможност да променят своето благосъстояние, въпреки че работят усърдно като домашни прислужници или охранители.

"Казано направо, те са в тежко положение", заключават Фарук и Лейбрант.

Активистката Тембени Манана, която работи в Търговската камара на община Александра, добре познава това чувство, описвайки неравенството, което усещат жителите на града, когато минат по моста над магистралата и влязат в изисканото предградие Сандтън.

"Въздухът в Сандтън е толкова свеж, можеш да се закълнеш, че имат климатици навън", каза Манана, имайки предвид снабдените с климатици високи сгради в богатия анклав. "Когато се върнеш в Алекс, оу! Най-отвратителна миризма! Преливащ канал, плъхове по целия път."

28-годишната жена, помагала за координиране на протестите миналия месец, каза, че предизвикателствата в поправянето на неравенството не са просто козметични, не се отнасят просто до прекъсванията на електричеството в Александра, докато хоризонтът над Сандтън е озарен от светлина, незасегнат.
"Ние за себе си решихме - стига толкова. Искаме да оспорим системата", добави тя.

Тя представи бърз списък с искания: в училищата в Александра съотношението би трябвало да е 30 деца на учител вместо 70. На уличните търговци би трябвало да бъде позволено да снабдяват веригите за хранителни и домакински стоки, което да им даде достъп до по-широката икономика. Децата би трябвало да могат да растат с двамата си родители в домове, имащи повече от една стая, което да позволява уединение.

Световната банка казва, че Южна Африка е страната с най-голямо неравенство на планетата - факт, който бившият президент Ф. В. де Клерк, спечелил Нобелова награда за мир, определи като "най-големия национален срам".
Това е остра критика от човек, който ръководеше края на една система, потресла голяма част от света със сегрегацията на своя народ по цвета на кожата. Сегашният президент Сирил Рамапоса - протеже на Мандела, не избягва критиката.

"В нашата страна все още има дълбоко неравенство", призна той миналия месец при отбелязването на 25-ата годишнина от края на апартейда.

"Тревожното" неравенство в богатството в Южна Африка е още по-поразително от неравенството в доходите в страната и заплашва демократичните ценности според комисия, проучвала идеята за данък върху богатството. Подобен данък може да помогне, но вероятно няма да промени обществените отношения, които създават неравенство, каза Аруп Чатърджи от Центъра за изследване на неравенството в Юга към университета "Уитуотърсранд" в Йоханесбург.

Рамапоса води война срещу корупцията в АНК, разделен между съюзниците на бившия президент Зума и тези, които искат реформа, а в обществото нараства гневът и се надигат популистки движения.

Недоволствата като изказаното от Манана не са ограничени до Александра, но съществуват в много от населените с чернокожи общини в Южна Африка, а изборите днес вероятно ще отразяват умората от многократните искания за промяна.

Южна Африка се прочу с дългите опашки от гласоподаватели на първите избори след апартейда преди 25 години, но чувството за национална апатия е заплашителен знак за АНК.

"Мисля, че хората просто са уморени от гласуване", каза Манана. "Те си дават сметка за характера на политическите партии, които се задействат само по време на избори", а после изчезват до следващото гласуване след пет години, каза тя.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase