Въпреки побоя и репресиите - 100 дни срещу Лукашенко в Беларус

Какво се промени за толкова много време?
Обновена: 18 ное 2020 21:32 | 18 ное 2020 20:57, Нели Христова
85
Въпреки побоя и репресиите - 100 дни срещу Лукашенко в Беларус
Снимка: БГНЕС

Въпреки полицейското насилие, на което са изложени, хората на Беларус вече 100 дни се борят за свободата си. И нямат намерение да се откажат, докато президентът Александър Лукашенко не подаде оставка.

Още по темата

Добре екипирани полицаи, с каски и бронежилетки, хвърлят жени, носещи цветя и балони в черни ванове. Офицери пръскат със сълзотворен газ възрастни хора на пенсионерски марш. Мъже със скрити лица преследват музиканти, които пеят песни от популярни детски филмчета.

И въпреки всичко това всеки уикенд хиляди излизат по улиците на Минск, за да покажат, че недоволството им от поредното "преизбиране" на Лукашенко така и не е стихнало.

Западните правителства също осъдиха широко докладваните злоупотреби на изборите и насилствените репресии на "последния диктатор в Европа" - Лукашенко. Но нищо повече не бе направено, за да се помогне на народа на Беларус.

"Чувстваше се като Втората световна война"

31-годишната Алеся е служителка в IT сектора. Тя редовно присъства на неделните митинги. На 15 ноември обаче нещата много бързо се преобръщат. Когато тя пристигна на площада, където трябва да започне шествието, той вече е пълен с полицаи. Малко след като се събират повече хора, офицерите изстрелват зашеметяващи гранати и нападат хората с палки, за да ги разпръснат.

"Нападаха ни отново и отново. Беше ужасно. Те биеха свирепо хората, извиваха ръце им и ги отвеждаха", разказва Алеся пред BBC. Тя тръгва след другите протестиращи, които бягат през дворовете на няколко къщи, но полицията ги настига дори и там. Спасява ги непознат човек, който скрива нея и още няколко души в къщата си.

"Чувствах се все едно е Втората световна война, когато хората се опитват да скрият евреите от нацистите. Беше ужасяващо, бяхме шокирани", казва момичето. Маршът бе свикан в памет на Роман Бондаренко, активист, който беше бит в ареста, а след това почина в болница. Той е арестуван от мъже в цивилни дрехи без отличителни знаци. Такива групи често работят с полицията и помагат за разпръскването на тълпата и задържането на протестиращите.

След изборите, на които Александър Лукашенко отново превзе президентския пост, въпреки че повечето хора твърдяха, че са гласували за опозицията, в Минск и други градове в Беларус се проведоха безпрецедентни демонстрации - само в столицата над 100 000 излязоха на улицата. Те настояха за прекратяване на полицейското насилие, освобождаването на всички политически затворници и нови избори, проведени прозрачно и честно.

Първоначално цунами от хора накара полицията да изчезне от улиците. Но тя се върна няколко седмици по-късно, за да разпространи терора си отново.

Полицията нахлува дори в апартаменти

По време на неотдавнашен митинг, Диана Пчелинкова, 18-годишна студентка от Минск, преживява един от най-страшните моменти в живота си. Бягайки от полицията, тя се скрива заедно с други протестиращи в жилищен блок, надявайки се, че някой ще ги прибере в апартамента си. Една жена отворя вратата и ги пуска.

"Бях последна", разказва Даяна. "Паднах пред входа. Те започнаха да ме удрят с палки по гърба. Опитахме се да затворим вратата, но те я разбиха."

Органите на реда нахлуват и започват да арестуват мъжете в апартамента. Онези, които се съпротивляват, бият с палки. Жените започват да крещят от ужас и вдигнат ръце, молейки полицията да не ги арестува. "Толкова се изплаших. Прибраха няколко момчета, а жената успя да скрие останалите. Едното беше зад дивана. Друго се криеше в шкаф. Третото беше на балкона."

Приповдигнатото настроение бе заменено от страх

Заради продължаващото полицейско насилие демонстрантите намаляват. Настроението също се променя.

"Опозиционните знамена вече са по-малко", каза Владимир, предприемач в Минск, който не разкрива истинското си име. "Празничната атмосфера си отиде. Всеки път, когато излезете и с присъедините към протестен марш, не знаете дали ще се върнете у дома или не. Всички са много нервни."

Владимир е тежко бит от полицията през август. Той е задържан и изпратен в прословутия затвор Орестина. "Биха ни, сякаш искаха да ни убият", разказва той. Но след като напуска затвора със синини, покриващи гърба и краката му, Владимир е още по-решен да протестира. "Ако спрем, не виждам възможност за живот тук", казва той. "Тогава единствената възможност ще е да напусна страната."

Но тези 100 дни на протести вече преобразиха Беларус. Сега мнозина смятат, че трябва да действат, ако искат да живеят в по-добра държава. Сред тях е и Андрей Погерило, 29-годишен ключар от Гродно.

Преди президентските избори през август Погерило никога не се е интересувал от политика. Той се намира в кафене, когато в Минск се състояха първите сблъсъци. Мъжът излиза на улицата, за да види защо се е събрала тълпата и става свидетел на сцени, които променят живота му завинаги.

"Първоначално всичко беше мирно, но изведнъж започна диващината. Видях със собствените си очи как полицай удари младо момиче с палка поне три пъти. Служителите жестоко биха един мъж. Този ден полицията искаше да пребие хората, а не да ги задържа", разказва той. На следващия ден Андрей Погерило се присъедини към протеста и оттогава редовно присъства на митинги.

Президентът Лукашенко, който е владетел на Беларус от 26 години, твърди, че демонстрантите са платени и манипулирани от чужди сили. Нарича ги алкохолици и наркомани. А основните опозиционни лидери са или в затвора, или са избягали от страната - така че те не са начело на шествията.

Широка гама от демонстранти

Сега на улиците излизат студенти, лекари, пенсионери, хора с увреждания. Изтъкнати спортисти открито настояват за нови избори и прекратяване на полицейското насилие. Актьорите пеят опозиционни химни преди своите театрални представления, за да покажат солидарност със задържаните. Активистите организират флашмобове в търговски центрове - и купувачите спират, хипнотизирани от импровизираната улична опера.

Тези публични прояви вдъхновяват протестиращите и показват, че усилията им не са безсмислени.

Властите се опитват безмилостно да свалят опозиционни плакати, но на следващия ден намират нови на същите места. Полицията се качва по оградите, за да премахне знамената на опозицията, докато активистите ги гледат и снимат. Един лозунг, който стана много популярен, гласи: "Можете да пребоядисате стената, но не можете да пребоядисате съвестта си."

Забележително е, че въпреки репресиите, протестите остават предимно мирни. Отговорът на протестиращите на побоите е да идват на следващия митинг, носейки цветя.

"Когато наблюдавате омоните (полицията за борба с безредиците) и тяхната жестокост, осъзнавате, че не искате да бъдете като тях", каза Святлана Станкевич, 32-годишна художничка, която прекара девет дни в затвора заради демонстрации. "Показвам силата си с постоянство, непоклатимост и увереност."

Последните 100 дни показаха колко силен е този мирен подход.

Цялата тази сила не може да накара хората да обичат Лукашенко - и той изглежда губи тази битка.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


85
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
16
6
 
7
 
! Отговори
Блъди Мери преди 3 години
Няма страшно, като стане прекалено напечено товарищ путин ще вкара зелените човечета с помощта на които проведе и референдума в Крим и ще успокои нещата ... а по-непреклонните ще ги почерпи с чай, както напоследък в раССия казват на новичока ... !!!
15
3
 
8
 
! Отговори
Бачи Кико преди 3 години
Говорете каквото искате, но този човек запази държавата си бяла. Ако изобщо остана за кой това да има някакво значение ...
14
7
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
ТО ЩЕ ИЗБИЕ НАНЯКЪДЕ С ТИЯ НЕПЕРЕКЪСНАТИ ПРОТЕСТИ!ВЪТРЕШНОТО НАПРЕЖЕНИЕ ВЕЧЕ , НАРАСТВА НЕИМОВЕРНО!БЕЛОРУСИЯ ВЪРВИ , КЪМ МАЙДАНА С БЪРЗИ КРАЧКИ...!
13
6
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Истината е, че Лукашенко много добре знае, че не може да спечели избори.Затова предпочита терора и арестите.
12
5
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
За момента 100 на 0 за Лукашено.
11
1
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Ти виждал ли си какво направиха жълтите жилетки в центъра на Париж?Десетки разбити и ограбени магазини и изпотрошени.Голямата катедрала разбита, оплчкосана и запалена.Никой не прекъсва мирни демонстрации на ЗападПротестите в Беларус са сцивилизовани.Но това не му пречи да бие и арестува.
10
3
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Нидейте тъка! Др. Лукашеску е първи приятел на др. Путин..наричан още Малкия Мук....
9
10
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Лукашенко предпочете боя и репресиите вместо да повтори изборите.Явно колко са били честни.
8
4
 
11
 
! Отговори
Горките преди 3 години
Горките белоруси, съвсем се сбъркаха. Има платени, има и много таквиз, дето искрено си вярват, че ако падне Лукашенко, ще плувнат в свобода, равенство и братство. Украйна им под носа и пак не виждат що ги чака.
7
8
 
7
 
! Отговори
До Калеко преди 3 години
То тука само рушки патриоти, луди фенове на Ким Чен, Путин, Лукашенко и Радеф
6
6
 
6
 
! Отговори
Словянин преди 3 години
Демонстрациите намаляват, защото се усетиха, че ФАЩ ги употребява.
5
10
 
8
 
! Отговори
Калеко Алеко преди 3 години
До Патриот ... Какъв патриот си ти, руски ли ... и ако е така чий го дириш в българският форум ... ?!
4
7
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Ох не ми се мисли ако падне Лукашенко, нашите червени мозъци съвсем ще осиротеят горките.
3
6
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Явно там Сорос добре е развързал кесията!И тук, ако бяха плащали, щяхме да сме революционери.Ама те и едни Народни пенсии не казаха, че ще дават.Мизерници.
2
9
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Моето лично мнение е, че изборите в Беларус бяха много по-честни от тези в САЩ.
1
13
 
10
 
! Отговори
Патриот преди 3 години
мощно бой по сорозкитее кофи!Беларус не е Украйна!

Спонсорирани публикации