Когато миналата година Европа се съгласи, че до 2035 г. всички автомобили, продавани в региона, ще бъдат с нулеви емисии (да се чете: електрически), най-очевидният въпрос в съзнанието ми беше: Кой ще плати за това?

Бензиновите и дизеловите автомобили са страхотен бизнес – не само за очевидните компании, да речем Volkswagen AG и Stellantis NV, които ги произвеждат, или Shell Plc и TotalEnergies SE, които рафинират горивата. Но те са полезни и за друг сектор, който често се пренебрегва: европейските правителства, които през последните 50 години превърнаха двигателите с вътрешно горене в данъчни банкомати.

Миналата година петте най-големи европейски икономики са спечелили повече от 150 милиарда евро от данъци върху горивата, или около 2% от общите им събрани данъци. Тези пари финансират много болници, училища и други подобни. Само в Обединеното кралство митата върху бензина и дизела се очаква да съберат £24,3 милиарда през 2023-2024 г. - повече от това, което британското правителство взема от митата върху алкохола и тютюна взети заедно или от данък върху капиталовите печалби.

Ако европейските правителства успеят със своите зелени планове, голяма част от тези приходи ще изчезнат след 25 години. Така че планирането на замяната им трябва да започне незабавно, не само поради големите суми, но и поради сложността на всяка алтернатива.

Ясно е, че има и други разходи за правителствата: например загуба на приходи от регистрационни данъци (които електрическите превозни средства често не плащат в Европа), плюс директните разходи в някои страни за директни субсидии и безвъзмездни средства за EV. Има обаче и плюсове: по-малко замърсяване от изгаряне на бензин и дизел, което намалява разходите за здравето и адаптирането към изменението на климата.

Но за да опростя дебата, позволете ми да се съсредоточа изключително върху данъците върху горивата за момента.

Историята на данъчното облагане на горивата датира от повече от век. В Обединеното кралство първото мито върху бензина е въведено през 1908-1909 г. Целта беше да се финансира огромното разширяване на павираните пътища и магистрали, от които се нуждаеха новите автомобили. Едва след петролните кризи от 70-те години на миналия век приоритетът се измести към подобряване на горивната ефективност и едва напоследък се превърна в битка срещу изменението на климата.

Каквато и да е крайната им употреба, днес данъците върху горивата имат пет отличителни предимства за правителствата: те установяват пряка връзка между използването на пътя и плащането; носят много пари; те са прости и евтини за управление; данъкоплатците до голяма степен ги приемат за справедливи; и накрая, те са трудни за избягване. Най-големият капан е, че те са регресивни: бедните и богатите плащат еднакво (и тъй като богатите хора обикновено карат по-нови, по-ефективни коли, тази регресивност е по-лоша, отколкото на пръв поглед).

И така, как да заменим данъците върху горивото - и кога точно? Моментът е от решаващо значение по две причини. Първо, защото данъчните стимули все още са от съществено значение за навлизането на електрически превозни средства; и второ, тъй като приходите от данъци върху бензина и дизела започват да спадат, всеки ход за компенсиране на недостига чрез увеличаване на данъчните ставки върху горивата би бил изключително регресивен, тъй като по-богатите домакинства приемат електромобили по-бързо от по-бедните. Освен това, каквато и заместваща система да бъде приета, трябва да бъде неутрална по отношение на приходите: тя не трябва да събира повече данъци, отколкото сегашната система днес.

Преходният период от сегашното мито за гориво към каквото и да бъде прието за заместване ще бъде сложен.

Една от възможностите е да се отхвърли изцяло данъчното облагане на шофирането и вместо това да се съберат приходи за поддръжка на пътища и строителство другаде, да речем чрез данъци върху доходите. Предимство е, че данъкът върху доходите е по-прогресивен. Подобна промяна обаче би имала пагубен ефект: би прекъснала връзката между шофиране и данъци. Всеки, независимо от това колко използва кола - ако въобще - ще трябва да плати. Дори данък, фокусиран изключително върху собствеността на кола, а не върху нейното използване, не би свършил работа. Без поставяне на цена за изминатите километри, задръстванията вероятно ще се увеличат и ще изчезне стимулът да се използва обществен транспорт или да се купуват по-ефективни автомобили.

Следователно е необходима замяна, която облага шофирането. Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. При сегашното мито върху горивото облагането на количеството шофиране е проста работа: всеки зарежда колата си приблизително по един и същи начин, на бензиностанцията. Колкото повече се кара, толкова повече гориво се харчи, толкова повече данък се плаща. С електрическите превозни средства изборът за зареждане е по-голям, от вкъщи до ултра бързите зарядни устройства.

Данъчното облагане на електроенергията е опция, но това би направило системата по-регресивна: обикновено по-богатите семейства имат места, в които да зареждат у дома, и по този начин те могат по-лесно да се възползват от по-евтините тарифи за електроенергия или дори да инсталират слънчеви панели, предназначени до голяма степен да обслужват EV. Погрешно е, че тези, които са по-добре, могат да плащат много по-малко данъци. Дори да оставим този въпрос настрана, къщите ще се нуждаят от електромери, способни да измерват потреблението на техните точки за зареждане.

По-справедливият вариант е да се облага с данък за действителното използване на пътя, нещо като такса за плащане, докато шофираш, не толкова различна от настоящите магистрални такси, прилагани в някои нации, но покриваща цялата пътна мрежа. Има няколко начина да постигнете това. Единият е измерване веднъж годишно на общите изминати километри, като плащането се разпределя през следващата година. Това може да се свърже с годишния преглед, изискван от повечето европейски страни за автомобили. Гаражите ще отчитат километрите и данъчните ще издават съответната фактура.

Друга възможност е да се възползвате от повсеместните GPS системи - базирайки данъчното облагане на това колко и къде човек шофира в реално време. Разбира се, това би довело до проблеми с поверителността. И двете данъчни системи, управлявани от километри, могат да бъдат изправени пред много по-високи укривания от сегашното мито за гориво, като избягващите данъци манипулират своите километражи или GPS системи. Разходите за правителството на инфраструктурата, необходима за събиране на данъците, също ще бъдат много по-високи от сегашните. Все пак мисля, че и двете системи са изпълними с настоящата технология.

Каквото и да е решението, едно е ясно: правителствата трябва да започнат да обсъждат какво ще замени митата върху горивото. Колкото по-дълго е забавянето - и колкото по-дълго електрическите превозни средства остават до голяма степен необложени - толкова по-трудно ще бъде въвеждането на нова система.

Авторът на анализа,публикаван в  Bloombergtv.bg Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase