Хиперактивността на служебното правителство измествало фокуса от изборите

Мнозинството от хората виждат следващия парламент, но и правителство с не особено дълъг хоризонт на действие. Но дори да е така, едно редовно избрано правителство в рамките на следващия парламент се ползва с много по-висока подкрепа, отколкото евентуално продължаване действието на служебното правителство, съобщи социологът Боряна Димитрова от Алфа Рисърч по БНР. Според нея се търси стабилност и яснота на перспективата.

Анализът на Димитрова е на базата на изследване на Алфа Рисърч, проведено в периода 30 май – 7 юни 2021г. от Алфа Рисърч и реализирано със собствени средства. Изследването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна.

"Има парадокс - от една страна разкрития, има очакване да се знае истината за управлението, от друга страна - усещане за агресия, прекрачване на граници, липса на уважение към хората", каза Боряна Димитрова.

Тя определи метафорично ситуацията така - "Шоуто на г-н Рашков и г-н Минеков измести шоуто на Мая Манолова".

Така по думите й в момента политическите партии се оказват на задна позиция, а вниманието на хората е съсредоточено върху служебното правителство, а не върху предлаганото от партиите. Ако те не съумеят да привлекат отново вниманието на хората на терена на конкурентната битка, може избирателната активност да не достигне нивата, очаквани от политическите актьори.

"Предозирането на хиперактивността на служебното правителство измества фокуса от основната битка", каза Боряна Димитрова.

Три са по думите й ключовите интриги в хода на предизборната кампания. Първата е за първото място - заради малката дистанция между ГЕРБ и "Има такъв народ". Втората е какво ще бъде съотношението между електоралната подкрепа на т. нар. партии на протеста - "Има такъв народ", ДБ и "Изправи се! Мутри вън!". "Има такъв народ" не отбеляза този силен пробив който се очакваше, каза Димитрова.

Около 40% от хората искат да се излъчи политическо правителство с мандат на политическите сили в следващия парламент. Втора възможност, която се подкрепя от около 1/4 от хората - няма проблем следващото правителство да бъде близко по формула и вид до служебното правителство. Ключовата разлика е евентуалното участие на партията, която се прием като участник в такова управление - БСП. Това вече ще е някакъв вид експертен кабинет с подкрепа на определени партии, отбеляза Димитрова.

Има и 35% които са объркани и общо взето изразяват мнението, че в замисимост от резултатите от изборите ще се реши, но не изключват някоя партия от досегашното статукво да вземе участие в един следващ кабинет.

Според проучването на Алфа Рисърч на старта на кампанията за 46-то Народно събрание отново се очертава фрагментиран, 6 до 7 партиен парламент.

Ускореното разместване на икономическите и политически пластове, както и очакваният ефект на доминото, правят електоралната картина изключително нестабилна, заредена с потенциал за резки и бързи промени, уточняват анализаторите.

Според тях до последния ден преди 11 юли е възможна преориентация на избирателите и преливане на гласове от една партия в друга.

Към момента 53,2% от анкетираните заявяват твърдата си убеденост, че ще гласуват на предсрочните избори. Това представлява ръст от около процент и половина спрямо проучването преди старта на кампанията за редовните избори на 4-ти април. Логично е в хода на кампанията да се очаква известно повишаване на тази активност, но фактори като вотът в чужбина и мобилността в началото на летния период, които не е възможно сега да бъдат с точност предвидени, могат да наклонят везните на активността, и съответно, подкрепата за едни или други партии.
Допълнителен елемент на несигурност внася делът на нерешилите. Засилената политическа конфронтация консолидира протестния и радикален вот, но дистанцира част от по-умерените избиратели. Между 13 и 15 на сто от желаещите да гласуват, все още не са взели окончателно решение за кого. Това важи с особена сила за две групи избиратели – тези, които следят с внимание развитието на ситуацията след санкциите на САЩ по закона „Магнитски“ и част от избирателите на ИТН.

Към момента 20.3% от избирателите посочват, че ще гласуват за  ГЕРБ-СДС.  Това е минимална преднина от 2% пред ИТН - 18.2%.

Анализът откроява няколко интересни тенденции зад процентите на двете партии, които се борят за първото място. След обявяването на санкциите на САЩ срещу Пеевски и Божков, вотът за ГЕРБ намалява с 2%, което е най-същественият му спад за толкова кратък период.

Доскорошните управляващи губят позиции, освен в София, вече и в областните градове. Твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани, но по-широката периферия може и да не  отиде до урните.

Отсъствието на ИТН от медиите и публичните дебати, особено в период, в който имаше засилен интерес към открити дискусии, не му позволява да разшири значително позициите спрямо тези от 4-ти април (ръстът е с около 1%). Сближаването с ГЕРБ се дължи основно на отлив от него, отколкото на пробив на ИТН. Неяснотата относно електоралната подкрепа сe увеличава от противоречивите сигнали за бъдещето на силната фигура в ИТН – Слави Трифонов. Екзит половете показаха, че около 20% от избирателите на ИТН са взели решение да гласуват за тази партия в последните дни преди вота. Такава мобилизация не може да се изключи и сега, но разколебаването в началото на кампанията, особено сред онези, които следят по-отблизо политическия живот, допринася за потенциална летливост на този вот и възможна преориентация към други протестни партии.

На старта на кампанията БСП е трета с подкрепа от 14.4%. За момента, дори и в новия си формат, тя не успява да увеличи резултата си от изборите на 4-ти април, поради два възпиращи фактора: от една страна, демотивиране на част от избирателите от вътрешно-партийните отношения, от друга - радикализирането на лявото и нарастващата нагласа да се гласува за крайно леви партии, вместо за пъстра палитра от течения вътре в една коалиция. Възможно е обаче в рамките на кампанията БСП да наложи по-убедително избраната формула за участие в изборите, а процесът на легитимирането й  посредством служебното правителство като част от партиите „антистатуквото“, да съдейства за привличане на колебаещи се избиратели от други партии.

„Демократична България“ затвърждава и подобрява позициите си, достигайки до 11.9% от решилите да гласуват. Обратно на ГЕРБ, след санкциите на САЩ и заявената от тях подкрепа за решителни антикорупционни политики, тя консолидира допълнителна подкрепа. Разширява влиянието си в областните центрове и особено – сред хората с по-високо образование.

В началото на кампанията ДПС остава пета политическа сила с 9.9% подкрепа. Обичайно Движението засилва позициите си в края на кампанията и особено – при вота от чужбина, каквито заявки бяха дадени и сега. Предвид цялостното разместване на икономико-политическите пластове, не е ясно дали ДПС ще успее да ги реализира, или, както и на 4-ти април, ще събере относително по-малко гласове от чужбина. Ако успее обаче, е възможно да възникне много интересна ситуация на свръх конкуренция, поради сближаване в позициите на третия, четвъртия и петия (БСП, ДБ и ДПС) сигурен участник в следващия парламент.

„Изправи се! Мутри вън!“ събира 5.3% подкрепа. До голяма степен неговите избирателите са със сходен профил с тези на Слави Трифонов – радикално-емоционални и силно мобилни, поради което е възможно преливане между тях самите, или към други антисистемни партии. По-голямата мобилност на вота за тази формация определя и по-високите амплитуди, около които тя може да се движи.

Националистическите, както и радикалните антисистемни партии, остават към момента под 4%-та бариера. Обединението на ВМРО, НФСБ и Воля събира 3.4%. Възраждане – 2.8%, Левия съюз на Жан Виденов – 1.8%, Българско лято на В.Божков – 1.1%. Всички тези формации взаимно си „крадат“ вот, но в зависимост от градуса на политическо напрежение и степента на поляризация, те са в състояние дори да отнемат избиратели от БСП, или от протестните партии.

Към момента изолацията и атаките срещу ГЕРБ водят до спад, но не и до срив в подкрепата му. С висока степен на вероятност партиите на протеста ще бъдат в по-добри позиции в следващия парламент. При определени обстоятелства е възможно и по-силно сближаване на позициите между тях.

Очакванията на мнозинството от българите са следващия парламент да излъчи правителство. Макар и положителните оценки за служебното правителство да доминират над отрицателните (33.1% : 23.0%), мнозинството имат противоречиво мнение  (43.9%) за него. Което също мотивира нагласите да се излъчи редовно правителство с действащ парламент.

*******
Настоящото изследване е проведено в периода 30 май – 7 юни 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.