Да си припомним тоталитарното изкуство

В тоталитарното изкуство от средата на 40ти до средата на 50-те години на миналия век ще ни върне експозицията, която се открива в Националната художествена галерия и Националния исторически музей.

Изложбата представя подбор от художествен материал на пред-демократичното минало ( етапа на т.нар.”класически соцреализъм”)произведения, които са бивша собственост на несъществуващи вече институции като Националния музей на революционното движение и Музея на българо-съветската дружба. В момента тези фондове са притежание на Националния исторически музей. Националната галерия участва с няколко произведения, които са знакови за изкуството на тоталитарния подпериод.

Експозицията е представителна извадка от образци на официозното изкуство от периода на драстично държавно администриране и налагане на естетиката на соцреализма. В последно време има нагласи да се осмислят особеностите на епохата и от дистанцията на изминалите десетилетия да бъде преоценен тоталитарния феномен в изкуството.

Подходът към художествените обекти е позитивистичен, основан на историческо самообладание и професионализъм. Представянето на тази част от българския визуален опит от социалистическата епоха едва ли вече би могъл да нанася идеологически травми. В настоящия прочит той е лишен както от носталгия ,така и от ирония. Тези произведения са създавани в ситуация на държавно-партиен монопол и са образци на официалната конюнктура на своето време. Същевременно мнозина от авторите на парадното социалистическо изкуство водят паралелно творческо съществуване на необвързаност с държавния канон и идеологическата доктрина.