Как станахте част от "Diversity United. Contemporary European Art?
Явно са решили, че съм подходящ представител, който може да даде обширен поглед за България като млад автор. Недко Солаков е утвърденият. Той е познат в интернационален контекст. Трябвало им е и млад поглед от България, който да представи своите виждания.
Съвсем нови картини ли създадохте или селектирахте от вече готовите?
Не съм селектира стари творби. Като получих поканата направих специално нови в малко по-обширен контекст за Европа и за България като част от ЕС. Все пак тази изложа има повод - 75 години от Втората световна война. Затова и се разглеждат различни гледни точки, културни различия, които обединява Европа в различните, но и общи проблеми. Първоначално направих две картини преди COVID-19 и впоследствие и друга, по време на пандемията. Трите картини създават диалог и симбиоза помежду си. Хем разказват за различни социални проблеми за България като част от ЕС с неговите специфики, а също така и ги генерализират в световен мащаб.
Първата картина "Trashland" е испирирана от ромския битак "Шекер махала" в Пловдив. В нея присъстващите са като на фестивал, изглеждат щастливи. Но цялото действие се развива върху едно бунище, където се продават много боклуци – от улиците, от Западна Европа. Краят на капитализма намира нов маркетинг, нов пазар. Това са изгубените хора от лицето на капитализма. Много съм щастлива, че имах възможност да пресъздам характеристики и в същото време да представя в малко по-общ мащаб България и нашата идентичност. Всички знаем, че в страната ни има такова нелегално бунище, което се пълни от Италия - Западна Европа. Има изразена бедност и корупция. В същото време виждаме и тази генерална залятост на напрежение от прекалено много консуматорство – тези боклуци, които сами си правим около нас – контекстът е доста обширен.
Другата картина "Бинго за милиони" е вдъхновена от различните реклами, които ни заливат по телевизията. Сред една от най-забележимите, която може да видим на всеки ъгъл е хазарта, в която ни се обяснява колко лесно може да станем милионери. Това всъщност е мечтата на бедните. Това, което са продавали в по-бедните балкански територии в контраст с милионите с крещящи ярки цветове. Персонажите са направени като различни модели, които също се продават от Западна Европа. В картината може да се види и мечтата за това как бързо да си купим кола и характерният блян към живота на богатите.
Третата картина "Glory Nature" пресъздава портет на пейзаж, който е много красив и малоформатен в златна рамка и в пълен контраст с другите две картини. Тук имаме съвсем друго почерк като живопис – пастелни тоналности, настроението е много по-романтично. Сюжетът на картината ни връща към човешкото, към собствената ни природа. Най-важното е околната среда и това как трябва да я съпреживяваме за сметка на материалното благоденствие, което ни залива – растяща икономика и забързания живот. Тоест творбата ни кара да се приземим и да направим това, което поиска пандемията от нас: Тя ни шокира и ни приземи. Накара ни да се върнем обратно към това, което сме - към човешкото, да погледнем природата. Не на последно място има и контраст за да усетим, че трябва да пазим това, което имаме.
Картините ви изразяват проблеми, но при вас винаги се наблюдава друг акцент - хумора.
Човек може да диша много по-дълбоко, осмисляйки сериозните проблеми с хумор. Обичам комедията. В нея може да се огледаш, да се самоиронизираш. Хората да разберат, че има по-истинска и чиста форма. И без това в България наблюдаваме нещо като сухост и консервативност, които е много хубаво да се разсеем с мощната сила на хумора.
Имате вече няколко самостоятелни изложби, но често творбите ви са част от експозиции с други автори. Къде се чувствате по-сигурна?
И двете неща са важни и ценни. Едното ти показва работата сред общ контекст с работата на други автори и е много интересно да се види каква симбиоза се е получила. Самостоятелните проекти също са ми много любими, защото там имам пълна свобода на самоизразяване и мога по най-добрия начин да покажа това, което е в главата ми. Самостоятелната изложба показва на сто процента всичко, както си мислиш.
Освен в София учите и в Германия. Имаше ли момент, в който се почуствахте изкушена да живеете извън страната ни или за един артист конкретното място няма значение?
Учих в София, както и съм осъществила Еразъм програма в Германия. Последва и резиденция в Ню Йорк, където бях два месеца, след като спечелих наградата БАЗА за съвременно изкуство в София. Живея и във Франция, където е приятелят ми, който е художник. Всъщност се чувствам у дома навсякъде. Важното е откъде идваш и къде са ти корените, за да знаеш как да продължиш да се развиваш. Дали съм в България или оставам някъде другаде за по-дълго време, няма особено значение. Имала съм моменти, в които съм си мислила да остана извън България, но тук се чувствам най-добре - в хармония с това, което искам. А аз не искам мегаломански неща, а просто хубав живот с моите приятели, с атмосферата, която си създаваме сред природата и града. И естествено, че ми се пътува навсякъде. Но сега нито ми липсва пътят навън, нито съм привлечена да търся и да сменям точката ми на живеене. В момента ми е по-интересно да съм тук в контекста на творчеството ми отколкото да се установя в големи световни столици.
Каква следа остави пандемията във вашето изкуство?
Много силна. И тази следа е във всеки от нас. Особено на емоционално ниво. Даже и новата изложба Circle Pit , която открих миналата седмица в Галерия Sariev в Пловдив, и която съм започнала по време на пандемията. Тя е с куратор Веселина Сариева и може да се види до 18 август. Беше много шокиращо време и разтърси емоционално целия свят. Това са дълбоки моменти както на лично, така и на колективно ниво. Говорим за нещо извън границите, извън контрола. Главната картина под име "Splash" я правих почти година и много я преживявах. Тя изобразява концерт, в който изпълнителят се хвърля в тълпата или по-скоро това е т.нар. Stage Diving. Завършвайки я просто я залях с неконтролирана сила с боя, която не знаех как и къде ще попадне. Тя заличава и разваля картината – правена толкова дълго - както и самия период, който преживяхме през последната година и половина. Експресивност като живота ни, който бе залят с такава сила, която го промени. И няма как да укротим тази сила в някакви граници и бариери. От там нататък започват да извират тези нови неподозирани чувства, нови подсъзнателни страхове, мисли, желания. Може би това е бил поводът те да излязат наяве, а може би просто сме се сбогували с нещо старо за да започнем нещо ново. Тази изложа е по-различна от останалите, които съм правила. Преди малко си говорихме за хумора в картините ми. Тук той е една идея по-понижен, по- притихнал. Всичко се случва в тъмнина, в цветове, които са неонови. Местата са в дискотека или на парти, в пространство, в което сме като в някакво подземие. Партито изразява много неща. След като толкова дълго сме били дистанцирани един от друг, идва ново състояние на отпушващи емоции, което е еуфорично, но и деструктивно. Има много екстаз, любов, но и срутване с това заливане, с тези петна, които изразяват и необратимото. Това нещо отне много наши близки. Разделихме се с предишния си начин на живот. Преминаваме на друг етап.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase