У-лицата: Микросубсидиите – мини надеждата за киното ни

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата

За пореден път българското кино е на път да не реши едни от най-трудните си, но важни въпроси, които спират нормалния процес на производство, а именно начина, по който се разпределят субсидиите.

Това стана ясно още през февруари месец, когато бяха предложени в НФЦ нови промени в закона за киноиндустрията. А от написаното, се вижда, че "корекции" почти няма, или че са по-скоро козметични. Така поне смятат едни от най-изявените ни кинорежисьори и продуценти, които се обединиха под общо писмо срещу така изброените изменения в проектозакона. Сред имената, които са се подписали са Драго Шолев, Константин Божанов, Тео Ушев, Павел. Г. Веснаков, Светослав Драганов, Слава Дойчева, Милко Лазаров и др.

Част от основните им предложения са: Да има повече микросубсидии за български филми, чрез които да се стимулира производството на повече заглавия. Да има по-голяма лична отговорност за избора на проекти от художествените комисии. Да се постави режисьорът в центъра на кинопроцеса.

"Проблемът е, чe сегашните нискобюджетни сесии не са регламентирани законово. Тези филми се слагат под един знаменател с  филмите с нормален бюджет и това може да доведе до рязко намаляване на годишния бюджет за кино. Именно от това се страхуват много продуценти и затова предпочитат да заемат плахата позиция да няма такива филми, вместо да се борим законово да ги регламентираме. Тези филми са стратегически важни, в тях има новаторство, творческа дързост, поле за експериментиране – как иначе нови и млади сили и идеи да се влеят в кинометографичния ни процес?", коментира режисьорът Петър Вълчанов чийто съвместен филм с Кристина Грозева "Слава" (спечелил както куп награди на международни фестивали, така и тазгодишният Балкански конкурс от София Филм Фест, продаден за разпространение в повече от 20 страни) е създаден именно с такава микросубсидия.

По думите му, големият проблем е, че сегашният закон не стимулира производството на повече филми, тъй като в оценъчната система младите автори нямат шанс. Въвеждането на микросубсидиите ще доведе и до нарастване на правените филми през годината.

"Стратегически киното ще заработи като индустрия и ще се сложи край на напрежението между поколенията и това дали филмът е комерсиален или фестивален", обяснява той. Според него това е начина да се развие благоприятна, градивно-конкурентна среда, в която ще се гледа кой е направил по-хубав филм, а не кой е спечелил субсидия.

"Аз съм и по-крайна, според мен няма смисъл да се правят по 3-4 филма на година.- категорична е Кристина Грозева. С тях и без тях – все тая. Това не е функционираща национална кинематография, нито пък развиващ се кино- процес. За какво тогава да се хаби толкова много ресурс?!

Според нея, ако не се снимат по 15-20 филма на годината, няма смисъл да се правят и по 2-3 на година.

"До скоро положението изглеждаше така: двама души вземат субсидия, поддържат си фирмите, а останалите колеги загиват по кръчмите. После се появиха така наречените "нискобюджетни сесии" и нещата се раздвижиха. Бяха подкрепени около 12-13 филма с по-малки субсидии.

Един от тези филми, например, в момента е селектиран в Кан /"Посоки" на Стефан Командарев/.  Това е нагледен пример как работят нискобюджетните сесии, или както ние прадлагаме да се наричат микросубсидиите. За съжаление обаче, в момента тези микросубсидии са сведени почти до нулата. Ако това остане така, зараждащата се българска киновълна отново ще бъде задушена.

Режисьорът на филма победител в Международния конкурс на София Филм Фест "Безбог" Ралица Петрова също призова за официално регламентиране на микросубсидиите.

Според чл. 17 от сега действащия закон, формулата, по която се образува бюджета за следващата година е на база средните бюджети на 7 филма.

"Събират се бюджетите на всички филми произведени през годината, разделят се на бройката им и се получава средностатистически бюджет, който се умножава по 7. Получава се, че когато се произвеждат филми с по-нисък бюджет, ще падне и общия бюджет за следващата година", отбелязва Кристина Грозева и допълни, че затова е много важно да има законова регламентация за нискобюджетно кино, за да се включи отделно в тази формула.

Според Николай Тодоров – режисьорът на филма от конкурса Джеймисън "Преди да заспя", в момента нискобюджетните сесии или ги няма, или са сведени до минимума.

"Позволява се да има само един нискобюджетен филм, което на практика не работи в правилната посока. Идеята да има нискобюджетни проекти е да се правят повече филми, а не да има само един допуснат проект, за да се каже, че такова нещо съществува". Той е убеден, че предложените сега промени в закона са толкова минимални и плахи, че няма да поправят досегашните грешки.

"През годините се оказа, че всички са недоволни от факта, че няма отговорни при избора на филмови проекти, но когато дойде времето за промяна, никой нищо не прави", допълва за проблема Кристина Грозева. Тя обясни, че има няколко професионални асоциации, които предлагат свои представители, влизащи в комисиите.

"Но какво се случва, когато един участник в процеса е член на няколко такива професионални асоциации? Той си нарежда комисията, така се роят и други асоциации, които иначе са "мъртви". Имат по 5-6 члена и нямат друга дейност, освен да редят художествената комисия", отбелязва Кристина и допълва, че именно този абсурд води до порочни практики, от които никой не е доволен.

Николай Тодоров коментира също, че Законът за киноиндустрията не дава яснота кой носи отговорност защо един филм е финансиран или не, а съществува една "общовата, неясна групова отговорност, в която членовете казват, че от тях нищо не зависи".

Творците, подписали се под отвореното писмо, предлагат само промени, които всички са коментирали през годините.

"Имаше няколко скандала в киното и се дискутираха именно начините, по които се формира художествената комисия и анкетните карти. Това, което смятаме, че е добре да се направи е да се избегне този лобизъм както и предлагаме да се въведе принцип на жребий в деня на сесията", казва още Кристина Грозева.

Подписалите се под предложението творци искат в центъра на кинопроцеса да бъде поставен режисьорът, тъй като той е водещата фигура във филмопроизводството. В писмото е загатнато и за отношението към киноархива, работата с публики и кинообразованието.

А дали членовете на работната група, занимаваща се поправките в закона и Националния съвет за кино, който има функцията да одобри финално предложените промени, ще обърнат внимание на мнението на младите си колеги, остава да разберем.