Всичко накуп

"Събрано" е първият опит за пълна колекция на творчеството на харизматичния пловдивски поет Добромир Тонев. Книгата ще бъде представена на 24 март.
24 мар 2008 10:28, Елена Пенева
Всичко накуп
Шарж на Георги Божилов – Слона към стихотворението "130" от стихосбирката „Под седлото на Пегаса“, предоставен от Жанет 45

На 24 март от 18:30 ч в Културен център "Тракарт" ще бъде представено уникалното томче на Добромир Тонев - "Събрано" (стихотворения, фрагменти, шаржове).

Книгата ще представи Здравко Дечев. Тя е първият до момента опит да се направи своеобразна и пълна колекция на творчеството на харизматичния пловдивски поет.

Добромир Тонев е роден в Ямбол на 15.10.1955 г. Завършва средно образование в родния си град и българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Участва в студентския литературен клуб „Гео Милев“. Повече от двадесет години е редактор в ДИ „Христо г. Данов“, Пловдив.

Първата му стихосбирка „Белег от подкова“ (ДИ „Хр. г. Данов, Пловдив, 1979) е посрещната възторжено от читателите и критиката, отличена е с националната награда за дебют в конкурса „Южна пролет“ и поетът става най-младият член на СБП.

Следват стихосбирките:„Нежна машина“ (1984), „Свиждане със светлината“ (1990), „Арго“ (1994) и „Под седлото на Пегаса“ (1998).

Искрящ от хумор е и веселият „пътепис“ „Крахът на един кокошарник“(2000).

Голямата лудница“ включва последните стихове на поета и е издадена посмъртно през 2002 г. Посмъртно излиза и книгата с фрагменти „Обратната страна на иконата“, издадена на български и английски.

В превод на Добромир Тонев е и първото томче със стихове на Владимир Висоцки в България – „Нерв“ (1984).

Авторът редактира множество книги, съставител е на няколко сборника, журира национални литературни конкурси. Ръководи литературен клуб „Гео Милев“ към Пловдивския университет; основава и ръководи Националната младежка поетична академия със седалище в Пловдив, днес носеща неговото име.

Поезията му е превеждана на руски, полски, унгарски, английски, италиански, испански, немски език.

Ето част от „Под седлото на Пегаса“, която присъства и в „Събрано“:

130

На Георги Божилов – Слона

С юмрук поглаждаш своята брада.
Във кръчма сме, но разговорът бяга.
Ако ми кажеш „не“ или пък „да“ –
това за мен ще бъде цяла сага.

И тъкмо шаржът беше забуксувал,
помислих нещо, после се засмях:
за слон в стъкларски магазин бях чувал,
ама за слон в ателие – не бях!

Представям си те сред бои и лакове
да мислиш тъй: „Остава за капак
при тия малко множко мои бракове
да взема да се отчуждя от Брак.

Нима си струва – мислиш – да намразя
(край Катето Паскалева) козичките?!
Аз Слона от Художника ще пазя:
вместо една жена – обичам всичките!“

...Така мълчахме. Аз си вдигнах куфара
и тръгнах да дописвам „анекдота“ си.
надявам се да ти звънят от Лувъра,
дори и да рисуваш със хобота си!


Спонсорирано съдържание