Любовта и проявленията й в "Тъмни алеи"

Любовта в многообразните й найнствени проявления описва Иван Бунин в "Тъмни алеи".

В книгата любовта е красива, загадъчна, обречена, еротична, болезнено съхранена в паметта, но единствено като мигновение, придаващо смисъл на съществуването. Разказани с фин психологизъм и изтънченост на стила, проникнати от елегантна чувственост, историите в сборника са варианти на мистериозния диалог между Тялото и Душата, деликатно изследване на границите в изобразяването на страстта.

"Тъмни алеи" е и книга за Русия. За онази неповторима буниновска Русия, опазена в спомена и в красотата на езика, но безмилостно разрушена в повратите на историята.

 Иван Бунин (1870–1953) е световноизвестен поет и белетрист, почетен академик на Петербургската академия на науките в секцията за изящна словесност (1909), първият руски писател, носител на Нобеловата награда за литература (1933).

След Октомврийската революция Бунин емигрира във Франция, където се включва в интелектуалния и обществения живот на руската емиграция. През този период издава повестта "Любовта на Митя", разказа „Слънчев удар“, романа "Животът на Арсениев", сборника с разкази "Тъмни алеи" – произведения, които го нареждат сред най-големите прозаици на XX век.

"Тъмни алеи" може да намерим от 19-и юни в превод на Елка Георгиева, Лиляна Герова, Татяна Горчивкина, Румяна Евтимова, Лиляна Минкова, Борис Мисирков, Фьодор Неманов.