Новият коронавирус COVID-19 е генетично тясно свързан с вируса на SARS (ТОРС) от 2003 г., но силата му на разпространение е много по-голяма.

Тежкият остър респираторен синдром (SARS или ТОРС) се появи в Китай в края на 2002 г. и в продължение на 8 месеца бяха заразени над 8000 души от 33 държави. Процентът на смъртност сред заразените достигна 10% т.е. всеки 10-и почива.

17 години по-късно заразените с COVID-19 са над 270 000 души в 184 страни в света, починалите са над 11 000, а броят им расте при около 4-процентова смъртност.

Изглежда никоя от европейските държави не си взе поука от пандемята през 2003 г. в Азия. Днес на Стария континент няма държава, в която да няма заразен с COVRD-19 .

А какво всъщност се случи преди 17 години? По това време етнологът доц. д-р Еля Цонева живее в Пекин и съпреживя директно цялата скàла на разпространението, пика и отшумяването на заразата.

След преодоляването на заразата, мотивирана от всичко видяно, влиза в контакт с етнолози от университетите в Пекин и Китайската социална академия за формиране на общ екип за изучаване и търсене на научни решения за анализиране, превенция и преодоляване на подобни ситуации.

"Историята оттогава е твърде поучителна и актуална днес. - разказва доц. д-р Еля Цонева пред БНТ -  През далечните 2002-2003 г. станах пряк свидетел, който съпреживя директно цялата скàла на разпространението, пика и отшумяването на тежката ситуация на SARS/ТОРС /Синдрома на атипичната пневмония/ в Китай. Това всъщност бе шанс да се види зараждането, кулминацията и битката на една стара континентална култура с неочакван и тежък епидемичен агент от вирусен тип в Югоизточна Азия и предимно в Китай в началните години на хилядолетието."

По думите й, епидемията не е китайски, а напълно азиатски, дори световен проблем: Общата цифра на заболелите по света, обхванати са и петте континента - е 8069, от които 775 губят живота си, а 7452 са излекувани. Процентът на смъртност бе изчислен на 10%, като е най-висок в Китай. Там заболелите са 5327, от които 348 - починали, 4933 - излекувани; в Хонг Конг цифрите бяха съответно 1755 за заболелите, 299 - починали и 1433 - излекувани.

Д-р Цонева наблюдава и преживявайки цялата скàла на катастрофата и особено - официалната и неофициална реакция към нея (първоначално хаотична, после планова), постепенно се убеждава, че етнологичните наблюдения могат да дадат ценна перспектива към появата, разпространението и кулминацията на подобни кризи.

Според специалистът, въпросната епидемия беше допусната да се развие до степен, която застраши сериозно региона и поради характера на пренасяне на заразата - по въздушен път, създаде епидемиологична ситуация в целия свят. За погледа на етнолога е ясно, че едно предварително съобразяване с културни особености на населението в региона би могло да насочи към по-целесъобразен и ефективен път преодоляването на кризата: Фактори като традиционните стереотипи на поведение, традиционният начин на хранене, характерът на общуването, особености на традиционните поминъци и особено - характеристиките на обгрижване на възрастните и болните, на култа към мъртвите и към прадедите в китайската култура, трябваше да се вземат под внимание, за да не се достигне до размерите на разпространение на заразата, които практически се случиха.

"А това, което основно се случи, бяха две паралелни неадекватни реакции: Първата - на официалната държавна власт, която скри истината. Втората - на културата на засегнатото население, което, поради изброените стереотипи, не отговори на призивите за бързо предпазване на здравите и моментално хоспитализиране и изолиране на болните. По отношение на първата реакция вината се пое от идеологическата надстройка на управлението и от официалната власт. Втората обаче бе резултат на игнориране и непривличане на онази група от професионалисти, която можеше да предвиди и така да превантира реакцията на хората - етнолозите.", смята доц. Цонева.

По думите й, днес се знае, че мистериозната болест е вид атипична пневмония, чийто заразен агент е модификация на корона вирус от животински произход - тогава това са били циветските котки. "Но обстоятелствата от социално-политически, икономически и културен характер са тези, които можеха да спрат и елиминират, както и да стимулират и разпространят вируса. Тогава просто не се направи връзката между някои съществени рискови фактори, създали условия за поява и задълбочаване на заразата и специфични културни характеристики, върху които именно етнолозите са призовани да съсредоточават вниманието си.", обяснява тя и допълва:

"Първо заразата тръгна от топлия Китайски Юг. Провинциите и градските агломерации около Южнокитайско море са прекрасни места, историческа врата към тази част на света и днес са емблема за успеха и процъфтяването на държавата. Там населението не просто се събира по традиция за отбелязването на коледно-новогодишните празници на западния свят и следващия ги китайски пролетен фестивал, те се стичат с хиляди - местни и гости, туристи и официални лица, политици и дипломати, търговци и интелектуалци, привлечени от очарованието на южните брегове. По случайност със семейството ми прекарвахме празниците в Шенжен и добре помня необичайния за тези места новогодишен климат: влажно и дъжделиво, наместо сухо и слънчево, с нетипична палитра от чадъри по улиците и посетители, раздразнени от неочакваната нужда да носят връхни дрехи. Природата беше "особена" и "различна", в повечето култури би се преценила като "предвещаваща беда", но очакваната и доминираща характеристика все пак бе "пренаселеност". Добре помня невъзможно натъпканата чакалня на гарата в града, където всеки измежду десетките хиляди пътуващи като че ли гледаше да се добижи, пипне, щипне и си поиграе с малката ми "европейска" дъщеря..., а вирусът вече е бил във въздуха..."

Друго антропологично наблюдение в темата засяга мястото на животните - носители и преносители на вируса /циветските котки и др. диви животни/ във всекидневната култура на Китайския Юг и тяхното постоянно присъствие и в съвременната култура. Южната част на Китай е известна с грамадните си и изобилни пазари на диви животни и месо от тях /истината е, че "диви" не е точната дума: това могат да бъдат както видове, отстреляни и хванати наистина в природата, така и отгледани от бридъри с комерсиална цел, но все пак не още "доместифицирани" в антропологичен смисъл и запазващи още своите биологични характеристики на живот извън хората; проблемът е, че те са отглеждани непосредствено до хората и сред тях/. Ястията от такива животни са добре рекламирана и скъпа атракция за чужденците.

Специалистът смята, че традиционната масова култура, непроменена и до ден днешен, за хранене и общуване при хранене, която в Китай носи мощни културни традиции, невъзможни засега да бъдат променени, е следващ възможен "виновник". Всеки, посетил дори за кратко страната, е бил свидетел на задължителния модел на колективните блюда: безброй общи малки и по-големи купи, регулярно сменящи се с пълни и нови, последователното топене на пръчките за хранене в тях и ... любезността от общото колективно удоволствие, усещането за заедност и добра воля.

Стереотипите на общуване, по думите й, са също от съществено значение - китайците обичат да "се срещат", наместо "да си пишат" или "да си телефонират"; личният контакт и директната среща и комуникация безспорно облекчават пътя на вируса.

"За да завърша историята, ще спомена, че обстановката се промени коренно с излизане на високопоставени политици публично с изявления за размера на бедствието, за вината на прикрилите го и за програми на оцеляване. Те бяха насочени към промяна и омекотяване на действието именно на горепосочените антропологични характеристики и китайците - с присъщата им дисциплинираност и убеденост в правотата на управниците си, ги приложиха качествено и бързо.", казва доц. д-р Цонева.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase