Ако имахме трилион долара: Можем ли да заличим всички болести по света?

Светът трябва да се насочи към универсално здравеопазване
2 фев 2021 21:00, Нели Христова
61
Ако имахме трилион долара: Можем ли да заличим всички болести по света?
Снимка: БГНЕС

Имали ли сте някога тази мечта - един ден да се събудите и да откриете, че вече притежавате огромно състояние? С тях ще можете да си купите замък или скривалище на тропически остров, да помогнете на всичките си приятели, да направите малко добро в света. Но какво, ако сумата, която сте получили, е наистина невероятна? Ами ако имате 1 милион долара, които да похарчите, и една година, за да го направите? А какво бихте направили, ако правилата на играта са, че трябва да направите нещо за света -  някаква реална промяна в живота на хората, или в здравето на планетата, или в развитието на науката?

Трилион долара е едновременно абсурдно огромно количество пари, но и не толкова голямо - това е едва 1% от световния БВП или сумата, която САЩ харчи всяка година за военните. Но не само правителствата имат тези пари. Две от най-големите световни компании, Microsoft и Amazon, са на стойност над 1 трлн. Акциите на Apple се оценяват на 2 трлн. Най-богатите 1% в света заедно притежават зашеметяващите 162 трлн. В началото на 2020 г. фирмите с частен капитал държаха 1,45 трлн. долара в това, което те наричат ​​"сух прах", а ние останалите наричаме "пари": купища пасивни средства, в очакване на инвестицията. Само си представете какво бихте могли да направите с тях.

Откакто коронавирусът удари, както след икономическата катастрофа през 2008 г., внезапно бяха намерени пари. Десетки трилиони долари в пакети за икономически стимули се нарязват, разделят, разпределят, извличат. Ами ако можем да похарчим тези пари? Ако само бихме могли да отклоним част от средствата, да съберем малко тук-там, от правителства и банки и да съберем 1 трлн. долара, за да ги похарчим, преди някой да е забелязал. Представете си какво бихме могли да постигнем.

Да вземем само един пример: здравеопазването. Може да изкореним маларията, можем да се опитаме да излекуваме всички болести. Да кажем, че нашата цел е да защитим човечеството от следващата пандемия, да създадем ново поле за човешката биология, да трансформираме човешкия опит чрез лечение, предотвратяване или лечение на всички известни болести. Ако това ви звучи фантастично, то нещата не седят точно така -  всички тези идеи са проекти, над които учените работят, но са затруднени от липсата на ресурси.

Все още не е напълно ясно какво ще е пълното въздействие от COVID-19. Повече от 2 милиона души са умрели, докато животът на стотици милиони е икономически разрушен. Икономическото въздействие на коронавируса досега е 2 трлн. долара и продължава да нараства. Но трагедията можеше да бъде дори по-лоша - коронавирусът е могъл да причини 40 милиона смъртни случая през 2020 г., според доклад на СЗО. А фактът, че сега се борим с COVID-19, не означава, че няма да се изправим и пред по-смъртоностна пандемия.

Но нашият отговор на тази пандемия показа, че можем да се адаптираме и променим начина си на живот и, че когато е необходимо, правителствата могат да намерят пари, които да похарчат - особено за обществени здравни проекти.

През 2018 г. една болест зарази 228 милиона души и уби около 405 000, предимно деца под пет години и най-вече в Африка, на юг от Сахара. Тази болест, маларията, ще е с нас завинаги. Тя е убила може би половината от всички хора, които някога са живели. Маларията е най-големият бич в света, но е предотвратима и лечима. Всъщност сме се справили добре: смъртността от малария е намалена наполовина през последните 20 години. Но все пак продължава да убива, а ако искаме като поколение да оставим добро наследство - поражението на най-смъртоносния враг на човечеството е едно от нещата, на които трябва да обърнем внимание.

Коронавирусът и маларията са в списъка, но какво друго бихме могли да изкореним, ако имахме 1 трлн. долара?

Туберкулозата е бактериално заболяване, което убива почти 2 милиона души всяка година, преобладаващо в бедните и страните със средни доходи. Факторът, който задържа заличаването на болестта, не е липсата на разбиране за биологията на бактерията, а хроничната липса на ресурси и нарастването на резистентността на патогена към нашите бактериални лечения. Можем да променим това. Можем да се справим и с други тропически болести, като шистосомоза, инвалидизираща паразитна болест, която засяга 200 милиона души годишно.

Но нека помислим по-мащабно - отвъд лечението на всички инфекциозни заболявания. Представете си свят, свободен от всякакви болести. Хиляди учени и лекари се стремят да лекуват най-големите убийци в света - рак, сърдечно-съдови заболявания и неврологични заболявания. С една инжекция от средства бихме могли да увеличим шансовете им и да видим дали бихме могли да трансформираме целия човешки опит, като премахнем всички болести. Но ако искаме да постигнете огромни печалби в общественото здраве в глобален мащаб и да ги направим устойчиви, има едно сериозно, амбициозно, трудно, сложно и скъпо нещо, което трябва да бъде направено, но изглежда, че това не е нещо, за което милиардерите говорят или инвестират -  универсално здравеопазване.

Световната банка публикува първия си анализ на глобалното здраве, Докладът за световното развитие, през 1993 г. Той показва, че разходите за здраве могат да подобрят просперитета, както и индивидуалното благосъстояние. За да отбележи 20-годишнината от публикуването, международна комисия на Lancet изготви инвестиционна рамка, за да постигне това, което те наричат ​​"голямо сближаване" в здравеопазването до 2035 г.

С това те означават привеждане на смъртните случаи от инфекциозни заболявания в страните с ниски и средни доходи, както и смъртта на деца и майки, до нивата, наблюдавани в най-добре представящите се страни със средни доходи: Китай, Чили, Коста Рика и Куба. Голямото сближаване, прогнозира медицинското списание, може да предотврати около 10 милиона смъртни случая през 2035 година.

Екипът извежда четири ключови послания. Първо, икономическият аргумент, който най-вероятно ще се повтори в коридорите на властта: възвръщаемостта от инвестициите в здравеопазването е голяма. Избягвайки дълги периоди на лошо здраве, ние увеличаваме стойността на допълнителните години живот, което генерира икономическа възвръщаемост, която надвишава инвестициите в здравеопазването, които сме вложили, с коефициент между девет и 20. Поразително е, че изразходването на огромна сума пари често ще доведе до голяма икономическа възвръщаемост.

Втората точка е, че конвергенцията е постижима за по-малко от едно поколение. Предполага се, че това означава, че инвеститорите също могат да се стремят да печелят пари относително бързо. Правителствата могат да бъдат уверени в балансирането на приходите си доста скоро след големи първоначални разходи. Да можеш да видиш ефект след няколко години помага да се превърне конвергенцията от документ за визия в политика за действие.

Третият въпрос е, че правителствата използват недостатъчно фискалната политика в здравеопазването. С други думи, чрез увеличаване на данъка върху тютюна и алкохола смъртността от неинфекциозни болести и от наранявания може рязко да бъде намалена в страните с ниски и средни доходи. Например 50% увеличение на цените на цигарите в Китай би предотвратило 20 милиона смъртни случая и би донесло данъчни приходи от $20 млрд. на година през следващите 50 години. Същото увеличение на цените за същия период от време в Индия ще спаси 4 милиона човешки живота и ще донесе допълнителни 2 млрд. долара. Намаляването на субсидиите, изплащани на компании за изкопаеми горива, също води до подобряване на общото здраве, най-вече чрез намаляване на респираторните заболявания.

Но четвъртата точка е най-важна за нас: универсалното здравеопазване е най-ефективният начин за постигане на конвергенция в глобалното здраве. Рамката на Lancet е написана преди COVID-19, но отговорът на различни държави на кризата показва, че универсалното здравеопазване е добър защитник и от пандемиите.

Джереми Фарар е директор на Wellcome Trust, една от най-големите благотворителни организации за медицински изследвания в света, дари около 30 млрд. британски лири за борбата с COVID-19. Като човек с опит в решаването на проблеми в глобалното здраве, той е в добра позиция да ни посъветва как да похарчим трилиона долара. "Основата на вашите разходи трябва да бъде за универсално здравеопазване", казва той пред The Guardian. Необходима е справедлива система от здравни грижи за подобряване на здравето на майките, здравето на децата, подобряване на грижите в края на живота и борбата с епидемиите. "Почти всичко друго не е справедливо, не е ефективно и няма да осигури това, от което се нуждаете устойчиво."

Към средата на 2020 г., когато в САЩ имаше повече от 2,5 милиона случаи на коронавирус и когато броят им нарастваше с тревожна скорост, Куба отчете едва 2448 случая при население от 11,3 милиона. Една от причините за техния успех при овладяването на огнището вероятно е силната здравна система в страната. Куба има 8,19 лекари на 1000 пациенти, което е най-високото съотношение в света.

Един трилион долара не е достатъчен за промяна на здравната система в света, така че ето една идея - отделяме част от парите си за създаване на система за универсално здравеопазване в една държава. Тази държава се превръща във флагман, реклама на други страни за ползите от универсалното здравеопазване. За целта трябва да  изберем голяма държава, така че трансформацията да бъде едновременно предизвикателство и ориентир. Вземете например Етиопия. Със 100 милиона население Етиопия има голяма икономика, но само около трима лекари на 100 000 души. Смъртността на майките и децата е относително висока, главно защото повечето раждания се извършват у дома, без присъствието на обучена съвременна акушерка. Лошите санитарни условия и неадекватното хранене задълбочават здравословните проблеми.

Ако помогнем за трансформирането на здравната система на Етиопия, едно от много предимства би било, че обучените професионални медици биха били по-склонни да останат в страната, вместо да емигрират. Ще трябва да погледнем и да се поучим от други места, включително Индонезия, с нейния амбициозен опит да въведе системата за универсално здравеопазване - Jaminan Kesehatan Nasional, която до 2019 г. обхваща 221 милиона души, или 83% от населението.

И так - част от парите ни трябва да бъдат похарчени за демонстрация на универсално здравеопазване. Друга част трябва да бъде насочена към ваксините, както за разработване, така и за внедряването им. Ако това не се смяташе за приоритет преди коронавирусната криза, сега е. Сега всички разбираме твърде добре, че разработването, тестването и справедливото разпространение на ваксината е огромно и скъпо начинание, което далеч не е гарантирано.

Битката срещу полиомиелита дава добър пример за задачата, пред която сме изправени. Болестта се причинява от вирус, който засяга най-вече децата и може да доведе до необратима парализа и понякога смърт. Усилията за ликвидиране пожънаха огромен успех, като случаите спаднаха от 350 000 годишно през 1988 г. до едва 33 през 2018 г.

Вирусът, който причинява полиомиелит, е ендемичен в 125 страни през 1988 г., но днес остава такъв само в две, Афганистан и Пакистан. Той обаче е силно заразен. Едно заразено дете може да доведе до стотици хиляди нови случаи годишно по целия свят. Така че полиомиелитът трябва да бъде изцяло заличен, точно както епидемията беше изкоренена през 1980 г.

Бихме могли да стимулираме стремежа към изкореняване, като увеличим финансирането, безопасността и ресурсите за персонала, работещ в тези изключително предизвикателни области. В северна Нигерия десетки здравни служители, работещи за ваксинация и ликвидиране на полиомиелит, са били убити от въоръжени мъже, за които се смята, че са членове на Боко Харам. Също така ще трябва да подобрим разбирането за безопасността на полиомиелитната ваксина, за да увеличим усвояването й. Например в Афганистан ще трябва да се противопоставим на разпространението на антиваксиналната пропаганда.

Усилията за елиминиране на вируса на полиомиелит са предотвратили 1,5 милиона смъртни случая и 18 милиона случая на парализа.

През 2019 г. СЗО направи списък с нещата, които счита за големи заплахи за здравето, включително проблема с това, което дипломатично нарича "колебливост във ваксините" - което е поне толкова голям проблем в богатите страни като САЩ, Великобритания и Япония, колкото е и в по-бедните страни. Спадът в броя на хората, желаещи да бъдат ваксинирани, е бил основен проблем дори преди коронавирус, но в ерата на COVID-19 скептицизмът е още по-голям.

Колебанието във ваксините води до ужасна трагедия В Япония намаляването на броя на хората, приемащи HPV ваксина през 2013 г. се очаква да доведе до 5000 смъртни случая от рак на маточната шийка, които иначе биха могли да бъдат предотвратени. Освен че излагат хората на болести и смърт, нежеланието на ваксините и откровените пропагандисти срещу ваксината предотвратяват изкореняването на болестите.

СЗО включи в списъка си за 2019 г. с възхитителна прозорливост заплаха, обозначена като "болест X". На практика те оставиха празно място, което "представлява необходимостта от подготовка за неизвестен патоген, който може да причини сериозна епидемия" - празно място, надлежно запълнено през следващата година от Sars-CoV-2, което (почти сигурно) премина от прилепи и започна да се разпространява между хората.

Всъщност беше напълно предсказуемо, че сериозно заболяване ще премине от животните към хората. Други примери включват ХИВ, бяс, антракс, ебола, грип, MERS и SARS (и двата от семейството на коронавирус) и бубонна чума. Всичко те са зоонозни заболявания. По-малко известният зоонозен вирус, нипа, предизвиква сериозно безпокойство. Той премина от плодови прилепи през прасета към хора и за пръв път бе открит в малайзийското село Нипа през 1999 г. и има шокираща смъртност - между 40% и 75% (в сравнение с 3% за коронавирус).

Няма лечение или ваксина и ако вирусът е мутира и започне да се предава по-лесно между хората - е, можете да видите проблема. Нуждаем се от международен институт за защита и борба с пандемиите, който да работи под шапката на СЗО.

През 2009 г., когато пандемията от свински грип H1N1 можеше да се удължи, тъй като ваксините, които бяха разработени за нея, бяха разграбени от богатите страни. GAVI, алиансът за ваксини, е международен орган, който субсидира разходите за ваксини, така че по-бедните страни да могат да си ги позволят, и това е нещо, което трябва да направим за всяка коронавирусна ваксина, ако вече не е постигнато от добрата воля на световните правителства. Трябва да подкрепим и Коалицията за иновации за готовност за епидемия (CEPI), организация, работеща върху ваксини за много възникващи заболявания, включително COVID-19. CEPI има непосредствена нужда от 2 млрд. pолара за завършване на ваксиналните опити, както и от още средства за увеличаване на производствения капацитет, за да се увери, че има достатъчно ваксина за всички, които се нуждаят от нея.

Звучи като голяма сума пари, но инвестицията ще се изплати, когато успеем да улесним връщането към нормален трудов живот и икономика. Нашата инвестиция би подкрепила мисията на CEPI да предоставя успешни ваксини справедливо и достъпно.

Може да помогне за увеличаване на нивата на ваксинация по света, но също така можем да променим нещата на основно, изследователско ниво. Разработването на ваксини все още се основава до голяма степен на 200-годишна технология, а  ние имаме ваксини за по-малко от 30 заболявания. Освен срешу COVID-19, ефективните ваксини ссрещу ХИВ, малария и туберкулоза трябва да бъдат трансформационни.

След това се появяват зараждащите се инфекциозни заболявания, които са идентифицирани едва от 40-те години на миналия век - повече от 320. Ще трябва да финансираме нови подходи за разработване на ваксини, включително РНК и ДНК ваксини. Те съдържат генетични инструкции за създаване на протеини, открити на повърхността на болестотворна вирусна или бактериална клетка. Когато тялото получи генетична ваксина, клетките му четат инструкциите и произвеждат тези протеини. Това стимулира имунната система да предизвика отговор, така че осигурява защита, ако някога се срещне истинският патоген. Ваксините Pfizer / BioNTech и Moderna са РНК ваксини.

Ако успеем да създадем универсална грипна ваксина, ще бъдем защитени от това, което все още е една от най-големите заплахи за здравето на нашия вид: появата на грипна пандемия. Това е нещото, за което се притеснявахме, когато се появи коронавирусът и може би фактът, че COVID-19 е причинен от коронавирус, а не от грипен вирус, е това, което погрешно подтикна реакцията на някои правителства. Следователно разработването на универсална грипна ваксина е жизненоважно и би спомогнало за противодействие на нарастването на антимикробната резистентност.

Проблемът с антибиотичната резистентност, е друг елемент от списъка със заплахи на СЗО. Всяка година над 1,5 милиона души умират заради нея. Това е проблем, който лесно може да ескалира. Джесика Меткалф, биолог по инфекциозни болести от университета в Принстън, предложи Глобална имунологична обсерватория - глобална програма за вземане на проби от имунната система от широката общественост, която ще позволи на учените да открият признаци на нови патогени при появата им.

За да се справим с маларията, можем да подпомогнем усилията на Световната здравна организация. СЗО влага 8,7 млрд. долара годишно в своята 10-годишна стратегия срещу маларията. Ако добавим, да речем, 100 млрд. долара, какво бихме могли да постигнем? С добро финансиране бихме могли да опитаме да гарантираме, че всички нуждаещи се по целия свят получават най-добрите налични антималарийни лекарства. Но дори трилион долара не можем да достигнем до всички отдалечени места, а и без да контролираме гъстотата на популацията на комарите, маларията ще се върне незабавно. Така че трябва да се борим с насекомото, както и с болестта. Маларията се причинява от паразитен микроорганизъм, плазмодий, пренасян от комар. Опитите паразитът или насекомото да бъдат унищожени, продължават от години, но те развиват съпротива срещу нашите методи за контрол и се връщат обратно. За това се нуждаем от метод, който да победи еволюцията. Target Malaria, международен изследователски консорциум, работи по такова решение. Те искат да използват метод за генетична модификация, наречен генно задвижване, който кара женските насекоми да станат безплодни, но по начин, който се е доказал имунизиран срещу развитието на резистентност.

След 80 години почти сигурно ще направим промени, които правят най-доброто ни лекарство да изглежда като грубо предположение. Възможно е дори да сме намалили честотата на заболяванията до изключителна рядкост.

Когато прахът се уталожи върху катастрофата, която COVID-19 причи, трябва да научим, че предотвратяването на разпространението на болестта - или поне ограничаването й доколкото е възможно - не само щади живота и подобрява физическото и психическото ни благосъстояние.

 

 


61
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
51
0
 
1
 
! Отговори
ПРАВЯТ СЕ ПАРИ преди 3 седмици
Щом се правят много добри милиарди ПАРИ от БОЛЕСТИТЕ ТО НИКОГА НЯМА ДА ИЗЧЕЗНАТ.

Здравната система КРАДЕ ПАРИТЕ на ХОРАТА събират ТОЛКОВА МНОГО ЗДРАВНИ ОСИГУРОВКИ от ВСИЧКИ хора и ПОСЛЕ НЯМА КАПАЦИТЕТ и НЯМА ЛЕЧЕНИЕ.

СЕРИОЗЕН ПЕЧЕЛИВШ БИЗНЕС въртят здравните организации.
Болестите средство за несметни бързи печалби на много пари
Болестите като средство за власт и контрол над популацията от обикновените хора
Болестите като био оръжие.

Ще изчезнат ли болестите щом са по-ценни от златото ???
50
0
 
0
 
! Отговори
Gregory House, MD преди 3 седмици
Абе, това звучи като бръщолевене на някой шизофреник който не си пие хапчетата редовно! Звучи откачено направо!
49
0
 
3
 
! Отговори
али преди 3 седмици
Здравето на хората е най-големия бизнес,
- мисля че идеята е да не те остяват да умреш.
- но да не си толкова болен, че да може да работиш, иначе ставаш тежест за системата..

Поне това са моите впечатления....
48
2
 
4
 
! Отговори
XXXXXXXXXXXXXXXXXXXX преди 3 седмици
Ако имахме трилион долара...........ШЕ СЕ КАЗВАМ БОРИСОФ !

ИНАЧЕ ТИКВАТА !

ША ГИ ДАМ НА СЕФДЕТО !

И ЗА ЖИПКИ !

ША ОДИМ НА ИНСПЕКЦИЯ У КОЗМОСА !
47
1
 
3
 
! Отговори
без да замисля преди 3 седмици
НЕ.
И в днешния ден има свръхизлишък на храна в европа, и огромен недостиг и смъртност в африка. Ресурсите ги има, това не е АКО.
46
3
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Който е написал този безумен буламач да си го завре в ........!

Не можах дори да го дочета.
45
1
 
1
 
! Отговори
Американ преди 3 седмици
До А
Цъpвyл! Това сте го правили вече и видяхме какво стана.
44
1
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Болести няма.Има състояния. 95 % от тях са на психологична основа. И карма .
Грешките на човек от предишни животи са техни болести на децата им и на техните деца.
Всичко е урок.Те са благословени за човека.
43
3
 
5
 
! Отговори
А преди 3 седмици
ПАРИТЕ ГИ ИМА,САМО ТРЯБВА ДА ГИ ИЗЗЕМЕМ ОТ БОГАТИТЕ
42
2
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Болестите се появяват заедно със цивилизацията. Преди това болести не е имало!

Уседналия начин на живот, преработената храна, и лошата хигиена в градовете са били причина за първите болести преди около 15 000-20 000 години.

Сега в съвремието само хигиената е подобрена но за сметка на това сме добавили много нови фактори като химическата промишленост, електромагнитната радиация, и всякакви други видове замърсявания на въздуха, храната, водата и всичко около нас е отровно малко или много.
41
1
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Скоро ще стане. Днес Пфайзер обявиха,че очакват 15 милиарда долара оборот от ваксините за 2021.
Заедно с другите "човеколюбци" от Модерна, АстраЗенека ,J&J ще ги съберат за няколко години.
40
1
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Христос е лекувал само със слово, рече дума и болния оздравява, става и почва да ходи. Даже не е било необходимо да ходи при болния, само слово да каже и болния вече е здрав. И при него са идвали тълпи от болни, но Христос е излекувал само единици, защото не всеки трябва да бъде излекуван, а е можел всички да излекува. Та и милиарди и трилиони да им дадат на лекарите и учените, които хабер си нямат но само пелтечат научни термини - нищо не могат да направят, досега само провал за науката.
39
2
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Болестите са индикатори за грешен начин на живот.
Болестите не могат да бъдат премахнати чрез лекуване.
Единственият начин е да да се премахнат грешките.

Понякога грешките на хората са толкова големи че болестите се запаметяват в генетичният код и се предават през поколенията. Този тип грешки вече не могат да бъдат изчистени лесно. Трябва да се изчисти генетичния код чрез селекция. В зависимост от големината на грешката може да са нужни до 9 поколения за пълното изчистване.
38
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Ибасималоумнатастатия....Списвача май забравя, че всички ние живеем на кредит, кредит взет от бъдещите поколения, кредит, който те трябва да връщат
37
1
 
6
 
! Отговори
Иван преди 3 седмици
Разбира се, че може: изолираме Китай от останалия свят и проблема е решен.
36
3
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Лекарите и учените понятие си нямат за болестите. И стотици и хиляди трилиони да имаха - нищо не могат да направят. Болестите и болните постоянно се увеличават въпреки огромните разходи за медицина.
35
1
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Болестите не могат да бъдат заличени.

Ако заличите 1 болест ще се появят 2 нови.
Ако заличите 2 болести ще се появят 4 нови.
Ако заличите 4 болести ще се появят 8 нови.

Болестите са част от матрицата и са заложени там от създателя да бъдат коректив и сигнал за грешките в човешката система.

Има болести защото хората живеят по неправилен начин. Общо взето 99% от нещата които правим в нашия живот са грешни и вредни. Правилни са само нещата които не зависят от нас. В природата няма грешки.
34
0
 
5
 
! Отговори
. преди 3 седмици
НЕ! Не можем! Световният елит служещ на сатаната няма сметка от това. Те целят точно обратното.
33
0
 
1
 
! Отговори
Майтапчийски Чувала преди 3 седмици
ЕЙ ЧЕ ВИ БИЕМ БЪЛГАРИ СМАРДЕЛИ !
32
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Ами Бил Гейтс и найлон Мъск какво ще правят завалийките? Ами всяко измислени хапчета, гелчета, аспиринчета, добавченца и така нататък кой ще ги купи? Мислете за благосъстоянието на Вашите лични лекари и им пълнете гушите, какво е това масово и превантивно здравеопазване!?!?! Не е ли средна продължителност на живота максимум 60 не ми го хвали!