Има много малко места по света, които са успели да избегнат пандемията COVID-19. Дори Антарктида съобщи за случаи на заразени.

Но година след началото на глобалната пандемия, няколко дестинации все пак успяват да се спасят от вируса.

Италия, която е в извънредно положение до 30 април, беше опустошена от COVID-19 миналата година и в момента има един от най-високите проценти на смъртност в Европа. Дестинацията вече е разделена на зони, в зависимост от нивата на инфекция. Но въпреки това, шепа от най-изолираните острови на Италия са сред местата, които засега държат COVID-19 далеч от бреговете си.

Италианска поговорка, популярна сред моряците, гласи "морето може да бъде коварно, но може да бъде и вашият най-голям съюзник". Това изглежда особено подходящо сега, тъй като водата действа като естествена бариера, предпазваща много от живеещите на тези отдалечени парчета земя.

Въпреки че животът в уединено място се оказа благословия за живеещите на места, които COVID-19 тепърва ще достигне, страховете, свързани с коронавируса, все още витаят у хората там.

Какво е усещането пандемията да се разгърне отвъд хоризонта, докато вие живеете на най-изолираните и идилични острови в Италия? Редица островитяни разказват пред CNN как ситуацията се е отразила на живота им и дали са успели да останат толкова спокойни, колкото дестинациите, които обитават.

Линоза

Разположен на половината път между Сицилия и Тунис в Средиземно море, този малък вулканичен атол е извън радара на повечето туристи.

Достигането до Линоза включва или летене до летището на остров Лампедуза, а от там пътуване с ферибот, или качване на ферибота в Порто Емпедокъл на континентална Сицилия и предприемане на 12-часово морско пътуване. Но пътуването до тук определено си струва усилията.

Въпреки че някои случаи са регистрирани в Лампедуза, няма потвърдени случаи в Линоза.

От плажа La Pozzolana, който прилича на кътче от повърхността на Марс с черния си пясък и сярножълтите и червените слоеве, до изчезналия кратер на Монте Вулкано, островът е изпълнен с величествени гледки. Линоза е заобиколена от един главен път, облицован с бодливи круши и ниски тухлени стени, украсени с каперси. Местните жители пазят самотата си и са свикнали с тиха зима.

Фабио Тучио, един от 200-те жители, които живеят тук целогодишно, казва, че нещата са останали почти същите от избухването на пандемията. "По това време на годината тук си прилича на локдаун", казва Тучио. "Няма какво да се прави. Всичко е затворено, с изключение на супермаркета, два бара, аптека и пощата. Можете да си поръчате пица за вкъщи само в събота. Зима е и хората си прекарват времето вкъщи, грижат се за парцелите си в провинцията или ловят риба на малките си лодки за вечеря със семейството си. Нещата всъщност не са се променили."

И все пак, местните тук носят маски, когато се срещат с близките си. Няма съмнение, че отдалечеността на Линоза досега е помогнала да се предпази острова от COVID, но жителите му продължават да се страхуват, че вирусът може да намери пътя до това безопасно убежище.

"Островитяните са много подозрителни към външни лица и защитават тяхната безопасност", казва кметът Тото Мартело. "Тъй като Линоза успя да остане зона, свободна от коронавирус, всеки път, когато ферибот пристига на пристанището, хората проверяват кой слиза от него, за да видят дали има нови, непознати лица, които биха могли да пренесат вируса.“

Всички посетители или чуждестранни жители трябва да направят си направят тест за COVID на фериботното пристанище, преди да стъпят на острова. "Страхът ни държи нащрек", казва Тучо.

Тремити

Въпреки че архипелагът Тремити край бреговете на Пулия е претъпкан през лятото, когато се стичат водолази и хора, търсещи слънчевите лъчи, през зимата тук живеят само 200 души. С изумруденозелени води и гранитни скали е лесно да се разбере защо петте острова на този архипелаг са известни като "Перлите на Адриатика"

Жителите на Тремити са разпръснати на двата основни острова Сан Никола и Сан Домино. Останалите три острова на Тремити са необитаеми.

Според гръцката митология Диомед, бивш ухажор на Елена Троянска, е създал архипелага, след като е хвърлил шепа камъни от древния град в морето.

В континенталното пристанище Термоли, което е на един час път с ферибот, контролът е строг. Температурата на  всеки входящ или изходящ пътник се записва и техните лични карти се проверяват. Хората тук разчитат на туризма и възстановяването на този изгубен източник на доходи, заедно с поддържането на добро здраве, е основната им грижа през последните месеци.

Освен риболова и отглеждането на зеленчуци, местните жители се фокусират върху това да влязат във форма за предстоящия летен сезон, за който се надяват, че ще бъде по-добър от последния. Понастоящем тези, които имат бизнес или туристическа дейност, оформят своите магазини, хотели и ресторанти, както и лодките и студийните апартаменти, които обикновено отдават под наем на туристи. Зимата е идеалното време за поддръжка, както и за рестайлинг на малкото пътища тук.

"Нашият магазин за гмуркане е винаги отворен, организираме нашите екскурзии с лодка за пролетта и се надяваме да имаме туристи отново, когато този кошмар свърши“, казва Саманта Диониси от водолазния център Blu Tremiti.

В свободното си време кметът Антонио Фентини се радва на отглеждане на салати, зеле и традиционните за Пулия зелени зеленчуци от ряпа.

"Ние нямаме късмет, просто сме били внимателни при приемането на правилни правила за защита от COVID-19 и сега следим какво се случва в света с голямо внимание и надежда", казва Фентини. "Нетърпеливи сме да рестартираме отново, да се върнем към живота преди пандемията и да подготвим Тремити за следващото лято. Нямаме търпение да посрещнем туристи."

Вулкано

С девствени плажове, полупрозрачни води и зашеметяваща природа, тези идилични острови, които са част от зашеметяващия Еолийски архипелаг в Сицилия, обикновено нямат проблем с привличането на много туристи, така че пандемията им е нанесла тежък удар.

Докато Италия за кратко се отвори страна за туристи през юни, втората вълна, която разтърси европейската държава през октомври, прогони повечето хора и красивият еолийски остров Вулкано остана почти празен. Оттогава местните се оплакват, че нито един пътник не е дошъл да посети този очарователен остров, известен като "Устата на ада".

Съобщава се, че Вулкано е имал един потвърден случай на COVID-19 миналата година, но е останал свободен от вируса. Италия удължи забраната си за пътуване между регионите, така че е вероятно островът да продължи да бъде доста тих в обозримо бъдеще.

"Напоследък е доста мъртво и изключително тихо. Туризмът е нашият живот; повечето от нас работят точно през летните месеци, но не можем да се оплачем", казва Марко Спишо, който работи на популярната кална баня на Вулкано. "Зимите обикновено са тихи, така че на този сезон пандемията не е направила революция в живота ни."

Според легендата гръцкият бог на огъня Хефест излива гнева си заради предателствата на съпругата Афродита във Вулкано, така че изглежда подходящо, че островът е пълен с бълбукащи кални бани с лечебни горещи извори и подводни морски фумароли. Това е място, където сярните газове изтичат от черни, червени и жълти каменни стени и настилки, където туристите обикновено се събират, за да хванат ферибота. Тук от скалите могат да се видят малки топлинни облаци.

300-те души, които живеят във Вулкано през цялата година, продължават да водят нормален живот. Те прекарват времето си в риболов, разходки, оправяне на къщите си, срещи помежду си за бързи разговори, разбира се, с маски, в местния бар и релаксиране у дома.

Затворените магазини не са необичайни за това време на годината, казва Спишо, който често отива да поплува на вулканичния плаж пред старата наблюдателна кула. Вулкано има сравнително топли температури през цялата година, а постоянната вулканична активност помага да се поддържа морската вода приятно мека.

"Водим спокоен живот, относително спокоен и се чувстваме в безопасност в сравнение с много други хора, живеещи другаде", добавя Спишо. "Има редовни проверки за COVID на пристанището на Милацо, откъдето тръгват фериботите."

Въпреки че островът е много близо до континентална Сицилия, която е силно засегната от пандемията, той все още успява да остане свободен от вируса. Марко Джорджани, който е кмет на целия еолийски архипелаг, с изключение на остров Салина, наложи по-строги правила срещу COVID още през октомври, като ограничи пътуването между седемте острова и този ход изглежда е успешен.

Филикуди

Остров Филикуди, един от най-дивите и най-отдалечени сред Еолийските острови, също се е справил добре, за да запази COVID отвъд залива. Фериботите често се затрудняват да акостират тук поради суровите морски условия. Макар че в миналото това беше разочарование за местните жители, липсващата връзка сега се разглежда най-вече като нещо добро.

Островитяните се чувстват късметлии да живеят в такова уединение, далеч от хаоса и объркването, породени от коронавируса.

"Това е грозен момент за човечеството, но аз съм щастлив да живея тук, все едно да съм в друг свят", казва Пепино Таранто, жител на Филикуди. "Привилегировани сме. Социалното дистанциране е гарантирано. Благодарение на нашия топъл зимен климат, съпругата ми и аз често се радваме да вечеряме навън под звездно небе."

Местните могат да прекарват часовете си, отпускайки се на типични панорамни тераси в еолийски стил, направени от колони, покрити с ярки бугенвилии и пейки от майолика с невероятна гледка към морето.

Филикуди има само едно рибарско селце, Пекорини а Маре, свързано с пристанището с един прашен път.
Стръмните магарешки пътеки и каменните пътеки водят до светли вили, а неговите черни, зелени и червени скали съдържат лабиринти от пещери.

Пиетро Анастаси, собственик на панорамния ресторант и хотел La Canna, живее във Филикуди от десетилетия.
85-годишният пенсиониран пощальон живее сам в La Canna, която сега е затворена.

"Всеки ден се грижа за малките си домати и вкусната перета, вид круши, които растат само тук", казва Анастаси. "Когато морето е спокойно, слизам до плажа и ловя ежедневния си улов, малки вкусни рибки, които пържа за обяд. Щастлива съм. Това е моят свят. Винаги имам малки неща за вършене и дните ми са пълни, обичам да съм сам."

Семейството на Анастаси му казва да избягва да гледа новините и той се радва да има свободата да се придвижва из голямата си градина от смокинови дървета и бодливи круши, без да се налага да носи "муцуна с маска", въпреки че той слага покривало за лице, за да присъства на литургия.

Аликуди

Аликуди, сестринският остров на Филикуди, е най-усамотеният от еолийските острови, пропит с примитивна атмосфера. В този малък остров COVID-19 се възприема като много, много далечна заплаха.

През лятото Таранто управлява хотел и ресторант на име Ерикуса на острова. Но както повечето местни заведения, в момента той е затворен.

Тишината управлява в Аликуди. Забравете колите, скутерите и дори велосипедите. Няма пътища, има само прашни пътеки от мулета, които се простират на 25 километра. Повече от 10 000 каменни стъпала свързват жилищата на това живописно селце.

Магаретата са единственото транспортно средство на острова. На Аликуди няма банкомати, бутици, клубове или продавачи на цигари. Няма улично осветление, а само звездите като естествени фенерчета през нощта.
Каменистият плаж на острова е осеян с естествени арки и причудливи цветни къщи, които са построени в скали с форма на гъби.

По-възрастните жители на Аликуди се радват, когато си разказват призрачни приказки за летящи вещици и магарета-призраци.

Алдо Ди Нора, който се е преместил в Аликуди преди години от Северна Италия и сега управлява курорта Casa Ibiscus, е много наясно колко щастлив е да живее на такова уединено и защитено място.

"Социалното дистанциране не е проблем. Единственият момент, в който могат да се образуват малко тълпи, е когато хората се срещат в пристанището на Аликуди, за да се качат на фериботите", казва Ди Нора.

"Следя новините за трагичните събития, случващи се в Италия и по света, и съм благодарен, че живея на такова прекрасно място, заобиколено от мир и нулев риск от заразяване."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase