Защо Русия сравнява Азербайджан с Украйна?

Владимир Медински не е непознат на фона на противоречия. Медински съчетава модерна версия на Распутин, сивия кардинал зад царския трон, със съветски идеологически комисар.

Като бивш министър на културата и автор на речи на президента, Медински е помогнал за оформянето на идеологическите контури на руския имперски национализъм, който се засили след 2012 г., когато Владимир Путин се завърна на президентския пост, пише за The National Interest Тарас Кузьо, професор по политология в Националния университет "Киево-Могилянска академия".

Печално известното есе на Путин, публикувано осем месеца преди пълномащабното нахлуване в Украйна, което е написано от Медински, отрича съществуването на Украйна и украински народ. В есето се твърди за предполагаем "геноцид" на рускоезични хора от "нацисткия режим в Киев".

По-рано този месец Медински отново се намеси в противоречия, като направи поредното си невярно сравнение между арменско-азербайджанската и руско-украинската война. Описвайки Карабах и югоизточна Украйна като спорни региони, той изрази опасенията, че ако Русия и Украйна подпишат споразумение за прекратяване на огъня, както направиха Армения и Азербайджан в началото на 90-те години, тогава ще има подобен резултат - евентуална загуба на контрол.

През 2020 и 2023 г. Азербайджан използва военна сила, за да си върне двадесет процента от територията си, която е била под арменска окупация, включително района на Карабах. Медински се опасява, че в бъдеще Украйна ще започне подобна военна операция за освобождаване на четири украински региона, анексирани от Русия през септември 2022 г.

Кремълските лидери рутинно обвиняват НАТО и Запада за подкрепата на бившите съветски републики, като Азербайджан и Украйна, и за предоставянето им на военна помощ. Освен това Кремъл никога не е гледал на неруските републики-наследници като на притежаващи пълен суверенитет и правомощия, защото винаги е гледал на Евразия като на изключителна сфера на влияние на Русия.

Освен това, Азербайджан и Украйна са различни.

Печално известният раздел 907 от Закона за подкрепа на свободата на САЩ от 1992 г. отказа сигурност и други форми на помощ на Азербайджан. Азербайджан е стратегически съюзник на Израел и Турция и е сътрудничил военно с тях за продължителен период преди военната си операция през 2020 г. за освобождаване на окупираните си земи. През 2020 г. и 2023 г. азербайджанските военни сили независимо освободиха окупираните територии.

Както и при Раздел 907 спрямо Азербайджан, САЩ (и Европа) също отказаха на Украйна помощ за сигурност и военна помощ. След първото нахлуване на Русия през 2014 г., президентът на САЩ Барак Обама игнорира ангажиментите на САЩ за сигурност към Украйна съгласно Будапещенския меморандум от 1994 г. и наложи вето върху подкрепата на Конгреса за военна помощ.

САЩ и Европа започнаха да предоставят военна помощ на Украйна едва от април 2022 г., след като Киевската област беше освободена от руските нашественически сили. Оттогава военната помощ беше достатъчна, за да предотврати поражението на Украйна, но никога не беше достатъчна, за да завладее Русия. Междувременно Украйна създаде стотици местни отбранителни предприятия, които сега произвеждат 60 процента от военните ѝ нужди.

НАТО никога не е имал намерение да се намесва военно в Южен Кавказ или Украйна. Медински повдига въпроса за НАТО, защото руските имперски националисти продължават да не могат да приемат, че азербайджанците и украинците имат независима власт и не са „по-малките братя“ на Русия.

Интервюто на Медински по-рано този месец следва традицията на всички лидери на Кремъл да оказват подкрепа на Армения. От края на 80-те години на миналия век конфликтът беше разпалван от съветските и руските лидери, които предоставиха военна подкрепа на арменските сепаратисти и на арменската националистическа мечта за „Велика Армения“.

Руските имперски националисти исторически са се обединявали с Армения поради два ключови фактора. Първият е сравнението между християнството и исляма, по-специално. Вторият е геополитиката: Армения е член на ръководени от Русия организации в Евразия, като Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и Евразийския икономически съюз, докато Азербайджан не е.

Благодарността на Армения за съветската и руската подкрепа в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век беше очевидна, като си позволи да се превърне в първата руска марионетна държава. Беларуският президент Александър

Армения вече се беше превърнала в руска марионетна държава две десетилетия по-рано, когато се съгласи да открие две руски военни бази, да позволи на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) да патрулира границите ѝ, а Кремъл да поеме контрола над енергийния ѝ сектор.

Кремъл винаги е подкрепял сепаратизма в бившите съветски републики. По време на президентството на Борис Елцин през 90-те години на миналия век, Кремъл е създавал конфликти и е подкрепял сепаратистите в Карабахския регион на Азербайджан, Приднестровието в Молдова и провинциите Южна Осетия, Абхазия и Аджария в Грузия. Макиавелистката политика на Елцин „разделяй и владей“ се провали в Крим, но Путин нахлу и анексира полуострова през 2014 г.

Посредническите войни на Кремъл срещу четири бивши съветски републики целяха да ги запазят в рамките на евразийската сфера на влияние на Русия. Медински е ядосан, защото само Азербайджан, освобождавайки окупираните си територии, е премахнал руското влияние от Южен Кавказ, като по този начин е сложил край на дългогодишната политика на Кремъл „ разделяй и владей“.

Медински, подобно на други лидери на Кремъл, се страхува, че Украйна ще последва Азербайджан и в бъдеще ще освободи и окупираните си региони, но той не разбира приликите между Азербайджан и Украйна. Приликата се състои в това, че Армения създаде прокси държава в Арцах (арменското националистическо наименование за Карабах).

В същото време Русия създаде две прокси образувания в Донбас в Източна Украйна, така наречените Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР).

Друго сходство, което Медински игнорира, е, че Азербайджан и Украйна никога не са нарушавали териториалната цялост на държава, нито са водили война срещу която и да е държава. Русия и Армения бяха единствените две бивши съветски държави-наследници, които никога не са приемали Алматинската декларация от 21 декември 1991 г., която обявява, че границите на съветските републики ще станат международни граници. 

От петнадесетте бивши съветски републики само руските и арменските имперски националисти са предявявали иредентистки претенции срещу своите съседи. Мечтата за Велика Армения приключи през 2020 и 2023 г. Медински и Кремъл се опасяват, че мечтата за Руска империя ще се разпадне, когато Украйна освободи окупираните си територии.

Азербайджан, Украйна и другите съветски държави-наследници са напълно суверенни и независими държави, които не се нуждаят от патерналистки „по-голям брат“ и ще решават сами своята вътрешна и външна политика.

Медински, подобно на Путин, живее в деветнадесети век.

Както обаче Азербайджан демонстрира, когато победи Велика Армения, през двадесет и първи век няма място за империи. Медински разкри опасенията на Кремъл, че окупацията му на украински земи ще се разпадне, когато Украйна последва примера на Азербайджан.