От Амстердам до Рим, от Дубровник до Брюж - европейските градове паднаха жертва на собствените си реклами за туризъм. Отрасълът отваря много нови работни места и дава прехрана на все повече и повече хора всяка година. Но в последните няколко години проблемите, които туристите създават, са повече, от ползите и парите, които изсипват в нечия икономика. Всъщност, понякога те дори не оставят повече от 10 евро в градовете, които посещават.

Според блогърката за италианиска храна Моника Чезарат, проблемът не е огромното количество туристи, колкото техния тип. Докато преди беше нормално хората да прекарват дни и дори седмици в туристическите градове, да се хранят в местните ресторанти и да пазаруват от малките магазинчета, то днес всичко се случва прекалено бързо. Круизните кораби спират на пристанището, ордата туристи се изспива в често малки градове като Венеция и Дубровник и обикалят скоростно града. Правят си множество снимки и селфита на най-ключовите места, рядко влизат дори и в музеи. След това си купуват картички или магнити, които дори не са местно производство на някой артист, а произведени в Китай, и се връщат отново във водния си палат. 

И точно тук големите туристически градове осъзнаха грешката си - за разлика от Венеция, белгийският град Брюж вече взима мерки срещу круизните кораби, Париж ще ограничи туристическите автобуси, а на Прага й писна от бирените турове. Дори далеч от Европа, в Тайланд, на властите им дойде до гуша от туристи и забраниха достъпа до един от най-красивите си плажове. Проблемите с туристите доведоха и до създаването на антитуристически движения и протести.

Според туристическите агенции, повишаването на броя туристи е успех. Но истината не е точно такава - според преподавателката по туризъм и международно развитие в университета в Брайтън, Марина Новели, струпванията на туристи или "Диснификацията" на някои туристически градове, отнема чара им и отблъсква истинските туристи, които са готови да прекарат седмица там, а не само няколко часа.

"Ако обръщаме внимание само на числата, а не се вглеждаме в повече неща, които оказват влияние - икономически, социални, природоопазващи - рискуваме да убием кокошката, която снася златните яйца", заявява Марина Новели пред Reuters.

Масово, хората започват да пътуват след Втората световна война. И ако през 1950 година туристите са били около 25 милиона, то през изминалата година броят им стигна 1,4 милиарда. Половината посещения са в Европа. Туристическият бум се дължи най-вече на бързо растящата в световен мащаб средна класа, както и на евтините самолетни билети. Лондончанин може да лети до Южна Франция за под 20 британски лири (25 долара). По думите на Новели, ходенето на почивка вече не е привилегия, а право.

Най-силно удара от вълната туристи усети малката Венеция. 30 милиона души годишно се любуват на каналите. И докато броя на посетителите расте, населението рязко намалява - от 175 000 след Втората световна война на малко над 50 000.

Днес венецианци вече не разполагат с града си. Потокът на туристи е целогодишен, а местните нямат време да се възстановят.  Пекарни, хранителни магазини и услуги изчезват, тъй като хората се оттеглят. "Виждам само, че ситуацията все повече се влошава", казва пред Thomson Reuters Foundation италианецът Чезарато.

Най-големият проблем на малкия град са круизните кораби. Един вече се блъсна в бреговете на Венеция, друг на косъм избегна подобна съдба. Местните протестират и искат забрана на големите лайнери да минават край града. Експерти твърдят, че именно те са причината за свръхтуризма във Венеция - хората стават все повече, но харчат все по-малко пари. Последните събития накараха UNESCO да заплаши да включи "Кралицата на Адриатика" в списъка си със застрашени обекти. Няколко европейски дестинации като Дубровник, Брюж, гръцкият остров Санторини въведоха ограничения за круизните кораби. Кметът на Барселона също обеща да вземе мерки.

За повечето туристи и по-малкото местни спомагат и приложенията за краткотрайно наемане на жилища, като Airbnb. Повечето притежатели на апартаменти решават да печелят повече пари от хора, дошли на почивка за седмица, отколкото да отдадат жилището си под наем на някой местен дългосрочно. Така и постоянните жители са изтласкани.

В Airbnb има регистрирани 60 000 жилища в Париж, 19 600 - в Амстердам, 18 300 - в Барселона и 8 500 във Венеция според Inside Airbnb - уебсайт, който разкрива как компанията се отразява на съответните квартали.
Градове като Палма де Майорка, Париж, Амстердам и Лондон въведоха или обсъждат да въведат мерки за намаляване на последиците от ползването на приложението.

Но не само Европа е засегната - според Световният съвет за туризъм и пътувания някои градове в Азия, Латинска Америка и Африка също са изложени на риск, ако не вземат своевременно мерки. За това Тайланд затвори за неопределено време плажа, станал известен с филма "Плажът", в който участва Леонардо ди Каприо. Целта е природата да се възстанови. Индонезийският остров Бали и италианският Капри забраниха тази година използването на найлонови торбички за еднократна употреба, като Капри обяви и сериозни глоби за нарушителите.

Според ръководителката на научно-изследователската дейност в Световния съвет за туризъм и пътувания Рошел Търнър, е необходимо по-нестандартно мислене, за да бъдат пренасочени туристите от най-натоварените туристически места.

Благодарение на интересни идеи, Белгия измества фокуса от рекламиране на средновековните си градове като Брюж и Гент и се опитва да привлече велосипедисти, ценители на изкуството и любители на бирата, насочвайки ги към извънградски пътища, подходящи за колоездене, към културни перли и манастирски пивоварни, като така ги извежда от утъпканите туристически маршрути.  

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase