Напред! Науката е слънце. Но не и за 32-ро СУ, не искат Борис!

Майка на дете със СОП разказва за дискриминацията
8 юни 2018 14:30,
254
Напред! Науката е слънце. Но не и за 32-ро СУ, не искат Борис!
Снимка: Flickr

Представете си следната ситуация - детето ви е прието в първи клас, в уж "елитно" училище. Но оказва се, училището не иска точно вашето дете - не е удачно да бъде записано там.

Именно с това се сблъсква Надежда "Хера" Данабашева, чиито син Борис трябва да е първокласник наесен.

Детето й е със специални образователни потребности (СОП), и оказва се, училищата не го искат. Тя описва перипетиите си във Facebook, където одисеята й предизвиква вълна от гняв и съпричасност.

Надежда подала документи за приема на Борис в няколко училища. В крайна сметка неговото училище се оказва 32-ро СУ.

"Много добро, централно, какви възпитаници има ехее-е-е му се не знае и Оксфорда на Софията", възмущава се Надежда.

Събрала всички нужни документи и отива да го запише - бърза, защото след първо класиране детето трябва да бъде записано до 24 работни часа. Ни повече, ни по-малко.

И се започва:

Влизам, седят цяла стая жени, приемат документи. Попълвам, подавам, всичко както си му е реда. Стигаме до удостоверение, че е завършил предучилищна група. Понеже Борис не е завършил такава, тъй като по закона за приобщаващото образование е на самостоятелен план и е завършил група за деца със СОП, подавам документите от тази група и заповедта от Инспектората, че Борис има нужда от подпомагане.

Вика се заместник директорката, която ме поглежа все едно искам да измия прозорците на колата ѝ на произволно софийско кръстовище. "Не може" , отсича тя, трябва да има удостоверение за завършена предучилищна. Показвам документи, говоря за наредби, закони...

"Не може" пак отсича тая и се фръцва. Почвам пораженчески да си прибирам документите, една жена ме поглежда със съчувствие и казва: Срокът е до утре в 17 часа, върнахме няколко деца с такова бележки, като вашата и никой не се е върнал.

Надежда прекарва цял следобед в разговори по телефона, разхожда се до Столичния инспекторат по образованието, говори с директорка и преподаватели на детска градина, и получава заветната бележка в 17:33 часа. С компромис, за който е благодарна на всички, влезли в положението й.

И така вчера в 9:30 тя отново отива в 32-ро СУ - уверена, че не може да я изгонят под предлог, че няма документи. Попълва документи, разговаря и с училищния психолог на име Люси, от която е останала с добри впечатления. Надежда отива в кабинета на психолога, а самата Люси е заинтересована от детето.

Тогава телефонът на психоложката звъни - насреща е директорът на училището.

"Люси затваря телефона, и аз даже без да я изчакам питам: "Директорката иска да ме види?" Люси свежда поглед и потвърждава. Казва: "Вие знаете как са нещата". О, да, знам", разказва Надежда.

И така стига до директорския кабинет, своеобразната съдебна зала на 32-ро СУ. Надежда се изправя срещу трима души, сякаш на разпит. Отново, това е процес по записване на дете в първи клас, но дали?

След разпит какво може и какво не може детето, дали е агресивно и как така ще бъде на индивидуален план на обучение (защото нали закона какво му предоставя и те какво искат да му предоставят са две различни неща) следва:

- Защо не му намерите друго училище? Защо при нас?
- Защото никъде не го искат. Само вие го приехте.
- Ама аз също не съм сигурна, че ще го приема!
- Хм, сега точно по кой критерий ще ни дискриминирате?
- Ама те са много деца. Ама то няма да е удачно. Дайте го някъде другаде.
- Значи, уважаеми дами, искате да ми кажете вие трите, че без да сте видели детето ми, не сте му видели очите, какво може, какво знае, какво иска, вие сте готови да го дадем в Помощно училище?!
- (и трите ужасени в един глас) НЕ НЕ НЕ, не сме казали подобно нещо, ама ако може в ДРУГО училище, не в нашето.
- Кажете ми кое е това друго училище, кажете ми къде да го запиша и го местя, на момента.

Насреща й - мълчание!

"Защото, уважаеми педагози, общинари, държавни служители... нашите деца са за ДРУГО училище, да бъдат нечий проблем, на някой друг, не на великото елитно училище, да не им разваляме рахатлъка. Защото трябва да промените, себе си, начина по който преподавате, начина по който третирате всички деца като говеда от едно стадо, начина по който НЕ разрешавате проблеми", възмутена е майката.

В крайна сметка Борис вероятно няма да учи в елитното 32-ро СУ.

"Вие не заслужавате Борис", категорична е майка му, но най-вече: Той не заслужава всичко, което ще му причините, ако го дам в повереното ви учебно заведение.

"Продължаваме търсенето. На другото училище. Там, където Борис ще е у дома. И ще бъде обичан и разбиран. А до тогава, успех на първокласниците и напред, науката казват била слънце", завършва разказа си Надежда.

Надежда заяви пред БНР, че вече не иска да се среща с учителите, с които е разговаряла при подаването на документите.

От Регионалния инспекторат по образование и от Министерството на образованието са се свързали с майката: "Заместник-министърът лично се ангажира да помогне с каквото може. Институциите определено проявиха загриженост“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


254
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
222
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Ромчетата какво ще учат? Български и турски?
221
1
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
До СтефанСтефане, обръщам се към тебе като един от "нормалните" (както ти ги наричаш), завършили "нормално" училище. В клас пречат не децата със СОП, те са си деца и си имат кой да им помага в четенето или по-късно по химия. Пречат "нормалните" лапета с прости родители, с ниска обща култура, със съзнанието че са винаги в правото си, с нагласата да се възползват от всяка възможност да скатаят. Тия точно не обичат да ги сравняват, защото не е в тяхна полза. Тия са за повсевместното равенство.
220
0
 
5
 
! Отговори
До228 обосновалия се преди 5 години
Освен това си и неграмотен. Не "капацитетът", драги, а "капацитета", защото това е пряко допълнение, отговаря на въпроса "Какво?". В български език думите от мъжки род се пишат с пълен член само когато са подлог в изречението. Кажи сега "Тенк ю" за урока. И преговори граматиката за трети клас.
219
2
 
5
 
! Отговори
Vkrastev преди 5 години
Всички деца имат право да получат шанс. Да, децата с аутизъм имат нужда от разбиране и повече грижи. Развитите общества ги осигуряват, защото примери има много как вече порастнали и приети в обществото аутисти, сложени на правилното работно място работят в пъти по-добре от "нормалните". Проблемът е в обществото ни. Масата хора, които не приемат различните. Политиците, правещи "реформи" в образованието. Липсата на алтернатива.
218
2
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
До До 225 СтефанАз се обосновах за мнението си. А ти? Или нямаш капацитетът за това?
217
3
 
9
 
! Отговори
pkboev преди 5 години
Жената е в правото си да се оплаче ако закона е на нейна страна, но това не прави позицията й разумна. Съжалявам, но не намирам за нормално да наричаш училището "дом" и да считаш, че това е място където някой трябва да е "обичан".Виждаме стотици мнения, болшинството сходни, както и ясната позиция на учители и администратори - децата със СОП имат нужда от специализирано обучение.
216
2
 
2
 
! Отговори
До 225 Стефан преди 5 години
Ти също си увреден. Просто не го осъзнаваш. ***!
215
10
 
19
 
! Отговори
Стефан преди 5 години
Съжалявам. че ще го кажа, но не мисля,че това "специално" дете има работа в нормално училище. Всички ще бъдат длъжни да се съобразяват със състоянието и нуждите му. Ще пречи! Аз не бих желал детето ми да учи с такова дете. Знам,че ще ме нахейтите, но съм сигурен,че мнението на много родители на нормални деца е такова. Просто то не ви допада.Специалните деца да учат в специални училища. И по-добре тази майка да спре да се оплаква във всяка медия и да търси евтина слава на гърба на детето си.
214
2
 
0
 
! Отговори
Това е! преди 5 години
Гласувайте за ГЕРБ.
213
3
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
До До Читател"3. Хората се страхуват от психично болни деца, не се знае кога могат да станат опасно агресивни. Те са за специализирано обучение."Да, говорим за деца с шизофриния. Но имах съученичка с дислексия. За нея, казваха "че е болна" и "не знаме, кога ще превърти и ще влезе с някакъв калашник и ще ни избие" ...
212
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Честно казао, ако имаш възможност, никога не пращай детето си на училище, а намеи учители, да го учат вкъщи.
211
4
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Вече се стига до крайности в името на политкорекността.Като няма достатъчно интелект ,ще учи в специализирано училище.И аз искам да стана баскетболист,ама няма да мога,щото съм нисък.Всеки трябва да си преценява възможностите.В случаят майката.Затова има специални училища.
210
0
 
14
 
! Отговори
М да преди 5 години
Да кажа и нещо за великият запад.... Причините за опита за вкарване на всички деца със СОП в един кюп в нормалните училища е прозаичен ПАРИ . Абсолютна лъжа е че деца със СОП и то определен тип ще постигнат повече в нормални училища НЕ . Начина да постигнат максималният си потециал е с ИДИВИДУАЛНО ОБУЧЕНИЕ. То обаче е много скъпо.......... Големият проблем е че децата със СОП стават все повече и повече особено аутизма е просто се увеличава непрекъснато и то в огромни размери.
209
0
 
13
 
! Отговори
До Дракон преди 5 години
И те са със СОП. Но там случаят е друг. Безотговорни родители не са си направили труда да се погрижат детето им да научи български.На тези родители не им пука, че присъствието на тяхното дете ще изисква почти цялото внимание на учителите и останалите деца просто няма да получават предвидените знания. Ще са ощетени децата на хора, от чиито данъци се отчисляват соц.помощи за издръжката на семейства, които не си правят труда да научат децата си на български език.И това е вид несправедливост!
208
0
 
9
 
! Отговори
М да преди 5 години
СОП е много разтегливо понятие. Има деца със СОП ,които нямат абсолютно никакви проблеми да учат итн. За съжаление има друга категория деца които е много трудно да бъдат интегрирани. Такива деца са опасност за съучиниците си . Има деца които се травмират от бойстванията на деца със СОП.
207
0
 
13
 
! Отговори
До Читател преди 5 години
Не си прав. Тук се очерта ясно мнение:1. Никой не е против децата с двигателни проблеми, диабетици1 със слухови апарати и др. подобни. Нормално е те да учат заедно с останалите деца, защото възприемат също като тях и реагират като тях.2. За по-тежките случаи на физически недъг (слепи, глухонеми) са нужни специализирани училища. Така те ще се обучават по-ефективно.3. Хората се страхуват от психично болни деца, не се знае кога могат да станат опасно агресивни. Те са за специализирано обучение.
206
3
 
3
 
! Отговори
Дракон преди 5 години
Навремето в един скеч на Шкумбата, описващ как се опитва да отслабне, съседката предлагаше " Убийте го да не се мъчи!!", та и тук работата е такава. Докато не станем по-човечни и не се научим да приемаме и социализираме различните нищо добро не ни очаква, като общество. И в тая връзка да питам - децата, чиито език не е български и са ходили само по една година на предучилищна не са ли деца със СОП? Щото не всичко опира до здравето.
205
3
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
До Анализатор208-Ти виж майката на какво прилича,после не питай защо се раждат такива недоразумения.
204
1
 
5
 
! Отговори
оо преди 5 години
Да продължим - айде сега да се направи квота навсякъде за ***, лесбийки, содомисти, човекоядци, щото и те имат права! Да не забравим транссексуалните! Отиваме в крайност. Накрая да не стане като в Норвегия - скараш се на детето и те арустават, а то отива да го гледат две лесбо кукувици.
203
4
 
19
 
! Отговори
айде стига вече преди 5 години
Вече се прекалява с интеррирането на различните, стига вече с тия клишета. Не работи. Едно дете със СОП пречи на обучението на още 25-28 деца. Понякога са две-три. Учителят полудява, децата - също. Нека бъдем откровени - да, човешко е тези деца да де обучават. Но те са процент. Не може за сметка на другите. Те pа това са СОП - а в едно обикновено училище няма специални грижи. Някой щял да седи в коридора, да го пази. Сериозно? WTF! Тази майка е станала агресивна, вместо да се смири.