8,2% от всички студенти в България са чужденци

Те са и 58,5 на сто от учещите "Медицина" у нас
29 ное 2022 06:29, Елка Василева
3
8,2% от всички студенти в България са чужденци
Снимка: МОН

Увеличават се чужденците, които учат висше образование в България. През учебната 2021/2022 година техният брой е 16 525 души, което 8,2 процента от всички студенти в страната. През 2013 г. делът им е бил двойно по-малък - 4,1 процента. Това става ясно от проект за актуализиране на Националната карта на висшето образование в Република България, който е публикуван за обществено обсъждане, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката.

Според документа България е първенец в целия ЕС по дял на чуждестранните студенти по медицински специалности. 58,5 на сто от учещите "Медицина" в страната са чужденци.

Общият брой на студентите в България е 200 781. Това е по-малко от половината (48 процента) от определения от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) общ капацитет на всички висши училища в страната, които имат места за 415 472 студенти.

Средният осигурителен доход на излизащите от университетите висшисти в България се е увеличил почти двойно за последните десет години. През 2013 г. той е бил 868 лева на месец, а през тази година е 1646 лева. Само 2,5 на сто от завършилите висше училище в страната през последните пет години сега са безработни, а през 2013 г. техният дял е бил 4,15 на сто.

Отчитат се обаче значителни различия по отношение на реализацията по призвание в отделните професионални направления. Например 95 на сто от завършилите "Медицина" работят по специалността си, докато в направлението "Туризъм" само 21 на сто от дипломиралите се заемат позиции, съответстващи на образованието им.

Актуализираната Национална карта отчита и други, различни по своя характер и дълбочина, дисбаланси в структурата на висшето образование. Продължава тенденцията повече жени да учат висше образование. Техният брой е приблизително 114 000 (57%), докато мъжете са около 86 000. В някои професионални направления студентите са почти изцяло жени - особено в "Педагогика" - 96%, и "Теория и управление на образованието" - 89%. Мъжете имат над 80% дял в "Металургия", "Електротехника, електроника и автоматика", "Енергетика" и "Машинно инженерство".

Отчитат се дисбаланси и в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища (28) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия), а други три действат чрез филиали.

Националната карта на висшето образование е приета с Решение на Министерски съвет през 2021 г. Тя се актуализира ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика за висшето образование, включително за приема в определени направления и специалности, и за разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.
 


3
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
2
1
 
1
 
! Отговори
Разграден двор преди 2 месеца
В нормалните държави частните учебни заведения не се спонсорират от държавата. Тук ти, данъкоплатецо, даваш отгладувани пари, за да съществуват десетки излишни и пълни с едва наполовина от предвиденото студенти. За да могат някои да взимат хонорари като преподаватели, а по същито време да се водят по ведомост някъде другаде (най-често в БАН) и там да им вървят с нищо незаслужени, незаработени заплати, взети пак от джоба на данъкоплатците.
1
0
 
1
 
! Отговори
Ей, хора! преди 2 месеца
Обърнете внимание на капацитета, който е предвиден за така наречените бълг.висши учебни заведения. Нали знаете, че те са над 50 на брой и не могат да се напълнят дори наполовина! Няма да описвам как се става член на комисиите към НАОА, тоест как се става член на комисия, вследствие на чиито решения държавата взима пари от джоба ти, данъкоплатецо, за да спонсорира ЧАСТНИ учебни заведения и да може този и онзи служител на БАН или на някой ВУЗ да преподава на 4-5 места.