Стаматов: Изпитите трябва да са в последната учебна седмица

Изпитите от националните външни оценявания трябва да се състоят през последната учебна седмица за съответния етап - в края на четвърти, седми и десети клас. Защото като преминат изпитите, учениците не учат задълбочено и се губи ефективно, реално учебно време.

Товаказа за БТА Диян Стаматов, председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ), попитан какви промени са необходими в националното външно оценяване и в държавните зрелостни изпити. Диян Стаматов е и директор на 119-о Средно училище "Акад. Михаил Арнаудов" в София.

Според Стаматов изпитите трябва да бъдат организирани по такъв начин, че да са съпроводени с радост, а не със стрес за всички - за ученици, родители и учители.

"Форматът на изпитите е изключително ретрограден и този формат е от края на миналия век, като почти нищо не е променено в него. Наличието на национално външно оценяване, което да е оценяване и вход за следващо училище, създава изключително голямо притеснение за всички седмокласници и превръща този изпит в единствен, уникален, неповторим, за разлика от всичко останали изпити, които все пак биха могли да се повторят. Например държавните зрелостни изпити и входът за висшите училища създават възможност за явяването на зрелостниците или на кандидат-студентите по няколко пъти на тях. Това може да са пробни или предварителни изпити, докато в седми клас, каквото покаже на изпита седмокласникът, това е като резултат. През тази година, по изключение, при изключително крайни случаи, които са описани в разпоредба, ще може само някои седмокласници да се явят на друга дата на изпита. Тук обаче става въпрос за възможност, която да е втора, трета, да е гъвкава и съвременна, и използваща дигиталните възможности", обясни Диян Стаматов.  

Според него "форматът на изпитите трябва да е адекватен на днешното поколение ученици и да е дигитален, прозрачен и обективен". "Вариантът, който се предлага от много години, е създаден в края на 90-те години на миналия век. Той е на 35 години, а оттогава дигитализацията е масово използвана в различни сектори, включително и в образованието. Дали това ще бъде приложено за отделен етап или за национално външно оценяване е въпрос на решение. Неприлагането на дигитализацията показва и сериозно изоставане на всички варианти, които се прилагат изобщо. Това е една възможност, която би могла да бъде приложена и по този начин оценяването би могло да се извършва в реално време, да не се чака толкова време и да се създаде максимална прозрачност", коментира председателят на СРСНПБ.

Диян Стаматов обаче обясни, че това е негова позиция, която е в резултат на негови наблюдения върху организираните външни оценявания. "Това е позиция, която цели да насочи вниманието на работещите в ръководството на образованието да вземат експертно и добро решение за бъдещите национални външни оценявания", обясни Диян Стаматов.

Текстът по български език и литература, по който седмокласниците пишат преразказ на националното външно оценяване, трябва да бъде съвременен и да е от автор, който да е "близък до сегашните ученици". Този текст трябва да е смислен, без архаични думи. Да е изцяло практичен и да е адекватен за годините на учениците. Текст, който да показва времето ни. Най-лесно е да бъде поставена задача на съвременни писатели и те да подготвят текст, е мнението на Диян Стаматов.

През тази година на изпита по български език и литература седмокласниците писаха преразказ върху разказа "Изборът" от Кристин Димитрова. "Този текст беше точно такъв, но с единствената малка корекция, която е необходима, и тя е свързана с това, че текстът трябва да бъде позитивен, а в него имаше много тъга. Нашите текстове, които се предлагат през последните пет години, са на принципа на много тъга и на много сълзи. Няма нужда от тези емоции за седмокласниците в този ден. Но тазгодишният разказ "Изборът" като сюжет беше близък до учениците и беше съвременен. Моето виждане е, че текстът в седми клас трябва да бъде съвременен, без излишни затрудняващи думи за учениците и да е подготвен за целта на самия изпит. Би могло да се възложи на съвременни български автори да напишат текст, който да е точно за националното външно оценяване по български език и литература в седми клас", каза Стаматов.  

Каква да бъде организацията на изпитите?

За всички изпити основната промяна трябва да бъде насочена към по-адекватна организация, а не в превръщането на изпитите в сложен, казармен формат, в който се запечатват някакви сложни системи, като това е по-сложно и от провеждането на изборите в страната. То е свързано със запечатване на класни стаи, с видеонаблюдение и с една повишена степен на чувствителност, свързана с организацията на изпитите. Би могло тя да се осъвремени, без да има такива крайности, това се отнася и за държавните зрелостни изпити, и за националните външни оценявания, заяви Стаматов, попитан каква промяна е необходима в организацията на изпитите в училищното образование.

На въпрос възможно ли е тези промени, свързани с изпитите, да се въведат, приложат, от новата учебна година, Диян Стаматов каза, че "подобни промени трябва да бъдат много детайлно разписани и да има сериозна политическа воля, каквато в конкретната ситуация няма". "Административният ход на всяка една промяна се въвежда два месеца преди началото на учебната година, защото изисква представяне, обществено обсъждане, приемане на различни нива, включително и от Министерския съвет при някои от промените", поясни Стаматов.

Той отбеляза, че наличието на повече практически въпроси, включително и по български език, през тази година беше смислено и това трябва да продължи занапред.