Под бъдещото трасе на метрото - Град на мъртвите

Два некропола са сред най-значимите до момента открития на терена, обект на археологически разкопки, намиращ се срещу ЦУМ (бъдещата метростанция 8).

На гръцки думата „некропол” буквално означава град на мъртвите. Двата некропола се развиват около разкритите църкви под настилката на източното платно на бул. „Мария Луиза”.  

Множество погребения са извършвани около храмовете, като най-предпочитаното място за намирането на вечен покой е в близост до апсидата на църквите.

Значителен брой гробове се откриват около втората, по-късна църква, същестувала в продължение на няколко столетия, и която е била действаща до последното десетилетие на XIX в.

Стенописите и архитектурата на църквата вече са обект на консервация.

За погребения е била отредена голяма част от двора на храма, като мястото със сигурност е било едно от най-предпочитаните в самото сърце на града.

Многобройните препогребвания в едно и също гробно място, както и откритите следи от наследствени заболявания по костите на погребаните, говорят за наличието на семейни парцели, в които лежат останките на поколения. Нерядко са откривани положени едновременно възрастни и деца, вероятен белег за епидемии и периоди на висока смъртност сред населението.

Според антрополозите „костите помнят”. След внимателното им изследване могат да се установят наличието на множество заболявания, специфики в начина на живот и често извършваните физически дейности от някогашното население (като например: езда, специфични пози на стоеж, извъшвани продължително време и дори трудни раждания).

Погребалният ритуал е близък до този в нашето съвремие. Мъртвите са полагани с глава на запад и ръце най-често скръстени върху гърдите. Често множество накити и дребни монети ги съпътстват в последния им дом. Открити са десетки бронзови пръстени, както при жените, така и при мъжете, има още гривни най-често стъклени, медальони, мъниста от нанизи.

По-голяма рядкост са намираните кръстчета, въпреки безспорната християнска принадлежност. С бижута са погребвани дори и някои от децата.

За „гиздави” дрехи говорят пайетите и шевиците върху частично запазани тъкани. Монетите, някои от които сребърни, обикновено са поставяни при главата на мъртъвците.

Многобройни останки от съдове и други предмети на бита има в насипа на гробовете. Сред най-впечатляващите за епохата преди Освобождението са красиво изработените глинени лули.

Различни на цвят с изящни форми, лулите са били изработвани в калъпи, а тютюнът е бил пушен с дълги дървени чибуци (цигарета). Не са рядкост и т.нар. „филджани” – малки стъклени чашки за ракия. Те обаче не са „гробни дарове”, а предмети от бита, по-скоро случайно попаднали в пръста, с която са засипвани гробовете.

След като към средата на XIX в. извършването на погребения в рамките на града вече е забранено, постепенно около гробищния църковен двор изникват жилищни сгради.

За една от масивните постройки се предполага, че е била един от хановете, намиращ се до разположените недалеч тържища.