Защо Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не прилага пазарни механизми за понижаване на цените на лекарствата, а налага рестриктивни правила, които в крайна сметка са в ущърб на пациента. Това попитаха от Българската генерична фармацевтична асоциация (БГ ФармА), която потвърди изтеглянето на над 30 медикамента от пазара само заради административния натиск от страна на Здравната каса за задължителни отстъпки в цените на медикаментите.

Припомняме, че през януари тази година с решение на кабинета беше приет пакет от мерки за оптимизиране на разходите в здравеопазването, като се ограничават средствата за медикаменти, плащани от Здравната каса. Мотивът на управляващите беше, че фондът прави прекалено големи разходи за лекарствени препарати, а ресурсът, който се отделя за дейности за болничната и за извънболничната помощ, намалява.

Беше решено занапред производителите да дават задължително отстъпки на здравната каса от цените на лекарствата, като предлагането на отстъпки ще бъде задължително условие и за включването на нови препарати в списъка с медикаменти, които НЗОК плаща.

Един от естествените пазарни механизми за намаляване на разходите за лекарства е да се изписват и да се купуват повече генерични медикаменти* за сметка на скъпоструващите. В момента в България тенденцията на пазара на лекарствата е точно противоположна, обясни за Investor.bg Росен Казаков, председател на Българската генерична фармацевтична асоциация.

От асоциацията предлагат мерки за насърчаване на употребата на генерични лекарства, което ще спести милиони на здравноосигурителната система.

Повече генерици в списъка на Здравната каса

На първо място производителите посочват необходимостта генеричните медикаменти да бъдат застъпени по-широко в списъка с продуктите, плащани от Здравната каса. Според компаниите това незабавно ще намали публичните разходи за лекарства, ще намали драстично дефицитите в бюджета на здравния ни фонд и ще подобри достъпа до терапия, която ще стане по-евтина.

Ако повече генерични медикаменти влязат в списъка на плащаните от касата лекарства и бъдат реимбурсирани в по-висока степен, това ще сведе доплащането от страна на пациента до минимум. В момента заради ниски нива на реимбурсация доплащането от джоба стига 66 процента, изчисляват от БГ ФармА. В момента едва 25 на сто от бюджета на здравния ни фонд отива за генерични продукти. А Касата плаща напълно скъпи иновативни медикаменти, което блокира достъпа на пациентите до по-евтина терапия.

Стимули за лекарите

Затова от генеричната асоциация предлагат лекарите да бъдат стимулирани да предписват генерични медикаменти. И дават примери с европейски практики в областта на генеричната лекарствена политика. Според производителите лекарите трябва да бъдат насърчавани да предписват минимум 70% генерични медикаменти. Във Франция например 65% от изписаните лекарства за социално значими заболявания трябва да са генерични. Генерично предписание следва да има от 90% за антибиотици, 80% за антидепресанти. В други страни като Унгария и Хърватия има внедрен специализиран софтуер за контрол на предписването, който изисква мотивация от страна на лекаря, ако е изписал оригинален продукт, а не негов аналог. В Белгия също има правило определен процент от рецептите, които предписват общопрактикуващите лекари, да бъде насочен към генерични лекарства с по-достъпни за пациентите цени.

В Унгария е въведена т.нар. практика "dear doctor letter" за стимулиране на лекарите да предписват генерични лекарства. Практиката е въведена с цел да се ограничат разходите за лекарства от публичните здравни фондове и да се използват по-ефективно. Ако през дадена година здравните власти констатират, че съществува опасност от преразход на средства за определени заболявания, те изпращат препоръки към лекарите да изписват лекарства с по-приемливи цени за тези заболявания, за да бъде избегната опасността от преразход. Тези препоръки се наричат "dear doctor letter".

Другата възможност (отново в Унгария) е използването на специализиран софтуер, който класира медикаментите по тяхната стойност. Той дава възможност на лекаря във всеки един момент да провери какви медикаменти и на какви цени могат да бъдат предписани за съответното заболяване. Така той може да информира пациента в момента на прегледа какви са вариантите за предписване на лекарство за неговото заболяване. Така лекар и пациент могат заедно да преценят кой е оптималният вариант за лечение, вземайки предвид едновременно терапевтичните характеристики и цената на медикаментите.

Двойно ценово рефериране

Външното референтно ценово образуване (на ниво ЕС, бел. ред.) да не се прилага за генеричните лекарства. Това е препоръка на Световната здравна организация (СЗО) към всички страни членки. Според експертите вътрешната конкуренция между фирмите на местно ниво е достатъчна, за да държи ниски цените на препаратите и същевременно да поддържа конкурентоспособност. Според изводите на СЗО външното рефериране е неефективно при генериците, тъй като цените им могат да се понижат под равнището на рентабилност. На практика лекарствата се подлагат на двойно ценово рефериране, което води до изкуствено създаване на низходяща ценова спирала при поръчки и тръжни процедури и до изтеглянето им от някои пазари.

По данни на БГ ФармА за последните пет години средната цена за ден лечение в България се е понижила с 23% за седем основни терапевтични групи, сред които срещу депресия, епилепсия, диабет и други. За тези терапевтични групи достъпът до лечение се е повишил с 80%.

Липсата на пълна прозрачност при разходването на публичните средства е сред основните причини за високите цени на определени групи лекарства, заплащани със средства от бюджета на НЗОК или републиканския бюджет, смятат още от генеричната фармацевтична асоциация и призовават за повече прозрачност.
Изтъква се и нуждата от повишаването на реимбурсните нива на медикаментите за лечение на социално значими заболявания (напр. на сърдечно-съдова система, нервна система и др.).

Генериците в европейски мащаб

Според доклад на Световната банка, публикуван в началото на тази година, фармацевтичната индустрия у нас има структуроопределяща роля за икономиката. Генеричните производители у нас осигуряват заетост на 15 хиляди души, или 10% от заетостта в генеричния сектор в ЕС.

От 36 милиона европейски граждани, страдащи от диабет, 20 милиона души се лекуват с генерични медикаменти; От 82 милиона души, страдащи от хипертония в Европа, 48 милиона са на лечение с генерични лекарства; 54% от използваните лекарства в ЕС са генерични, а разходите за тях възлизат едва на 21% от общите разходи за лекарства в Съюза;

Статистиката сочи, че генеричните лекарства осигуряват спестявания в размер на 35 милиарда евро на европейските здравни системи всяка година. А в резултат на тяхната употреба средната цена на лекарствената терапия се е понижила с 60% в страните членки на ЕС в периода 2001-2013 г. За посочения период достъпът до лечение в Евросъюза се е увеличил с 200%.

По последни данни на Европейската генерична асоциация при увеличаване на употребата на генерични лекарства с 20% в областта на онкологията ще бъдат спестявани още 4 млрд. евро годишно в европейски мащаб. При общо увеличаване на генеричните лекарства с 20% спестяванията ще възлизат на 16 млрд. Евро.

Очакванията към биоподобните лекарства са те да осигурят спестявания между 11,4 млрд. евро и 33,4 млрд. евро за периода 2007-2020 г. за 8 страни от ЕС.

Генерично лекарство – лекарствен продукт, който съдържа същата активна съставка като оригиналния продукт, на който се базира. Като такова то е взаимозаменяемо с оригинала. Генериците предлагат същото качество и ефикасност, както и достъпност. Тази комбинация ги прави все по-атрактивни за здравните системи за здравните системи и за пациентите. Генеричните медикаменти могат да се предлагат след изтичане на патента на оригиналния продукт, на който се базират.

Още новини за България четете в Investor.bg
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase