На церемонията по тържественото откриване на българското председателство на ЕС председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза нещо, което погали слуха на много българи с изказването си, че България е най-старата държава в Европа и че нейната армия не е загубила в битка нито едно свое бойно знаме.

В свой анализ пред "Труд" историкът Божидар Димитров припомня, че това, което Туск събра в речта си, не е ново, не един път е излизало и в анализите на нашите историци.

"Много приятели ми се обадиха, свързаха се с мен и през интернет, с шеговития въпрос: "кога успя да влезеш под кожата на Доналд Туск", знаейки, че тези две истини аз ги разпространявам особено активно, а и не само аз, в публичното пространство", допълва историкът.

Това не са "дивотии“, Доналд Туск е казал истината. Вярно, някои хора репликират, че все пак преди България е имало Римска империя. Да, това е вярно, но Доналд Туск и историците, с които се е посъветвал (които са западноевропейски или полски), имат предвид, че България е първата национална държава в Европа и по чийто път, много по-късно, чак през ХV век, тръгват всички други европейски държави. За какво става дума: Идеята, че България е най-старата държава в Европа не идва от български, а от западноевропейски историци.

Още през 1975 г. именитият английски медиевист (специалист по средновековна история) Робърт Браунинг написа фундаменталната книга "България и Византия, сравнителни паралели“, в която казва, че в двубоя между тези две държави са се откроили две различни концепции за уредбата на държавата и обществото. Византия, която между другото нарича себе си Римска империя, (името Византия е дадено от историците през последните 200-300 години, по най-старото име на столицата й, Константинопол – Византион), защитава така наречената "универсална идея". Която произтича от християнската религия, а именно "Едно е Божието царство на небето, значи една и трябва да бъде проекцията му на Земята“.

Византия тръгва по този път – официално тя е Римска империя и проекция на Божието царство на Земята. Западът тръгва по същия път. Вождът на германското племе франки Карл Велики, след като покорява и разширява територията на малкото си кралство върху почти цяла Западна Европа, не се обявява за германски император. А драпа и успява, къде с подаръци, къде с малко насилие, да накара Папата да го короняса за император на… Римската империя. Която получава от историците името "Свещена Римска империя“, именно, за да я различават от Византия.

Тази идея се оказва доста устойчива и империята на Карл Велики, макар че след смъртта му се разделя на три кралства, всичките са обединени от фигурата на свещения римски император. Тази империя, според някои, съществува на книга до 1648 г., когато с Вестфалския мир й се слага край. Защото пречи на народите в Западна Европа да изграждат свои национални държави. А европейската политическа мисъл наблюдава много внимателно примера на България, която първа изгражда след 632 година една унитарна държава на един народ. Тази държава загива през 1018 година. Което според някои представители на западната мисъл е потвърждение, че националните държави нямат място на територията на Европа.

Възкресението й обаче, през 1185 г., бързият й разцвет и превръщането й отново в регионална сила, кара западноевропейската политическа мисъл "да се замисли“ по въпроса и започва, особено след Френската революция да изгражда национални държави. Този процес е постоянен, като голяма част от тях се появяват заедно с нашето повторно възкресение във втората половина на ХІХ век.

Германия е обединена от Бисмарк в една държава, на базата на близо 300 немски "държави“, съществуващи дотогава, чак през 1871 г. след Френско-пруската война. Италия също е обединена през този период, пак върху основата на десетки италиански "държави“ като Флоренция, Генуа, Венеция и така нататък. Една от тези държавици, а именно Пиемонт, начело с Виктор-Емануил ІІ от Савойската династия и с помощта Гарибалди взема инициативата и така се създава италианската унитарна държава.

Та, това е имал предвид Доналд Туск, не е "моя измислица“. И той вероятно, като всеки уважаващ себе си европейски политик, заемащ толкова важен пост в Европейския съюз, има добър щат от специалисти по всички въпроси – от атомна енергия, до история.

Що се отнася до втория въпрос, който повдигна Доналд Туск – за знамената – много хора казват, "аре стига бе, за петте войни, които сме водили, от които само две сме спечелили, не е ли падало българско бойно знаме в плен?“. Още повече, че знамената са много. Всички полкове, а те са над 80 през годините, имат знамена. Дружините – също. Как да е възможно, особено след Първата световна война, когато 100 000 войници на запад от Вардар трябва да сложат оръжие като заложници, да не са загубили знамената си! Ние разработваме система за опазване на бойното знаме, което е малко известно, още със Самарското знаме.

Когато при последната атака срещу връх Шипка на 11 август 1877 г., знамето е свалено от пръта и заровено в земята на тайно място, което са знаели само двама души от опълченците. И знамето е извадено отново, чак след като последният щурм на турците е разгромен.

В съвременната българска държава, системата за опазване на знамето е предвиждала при невъзможност да се закопае или изгори, за да не пада в плен, офицерите и сержантите са го разкъсвали на ивици, и го увивали около тялото на един от тях под униформата. След това добре въоръжени със скорострелни пушки и пистолети, се опитвали да пробият път през обкръжението към други български части или назад към Стара България.

След Солунското примирие, например, 100 000 човека е трябвало да се предадат. Те са имали десетки бойни знамена и разиграли малък спектакъл. Тъй като официално те не се водят пленници, а само заложници, българските офицери разговаряли с техните колеги, които са командвали корпуса на Антантата и са ги помолили да си изгорят знамената, по примера на руснаците, които на времето позволили същото на Наполеон. Французите се съгласили.

Нашите войници били строени в каре и тържествено изгорили увитите в калъфи знамена, заедно с прътовете. Представете си каква е била изненадата на войниците, когато година по-късно, най-накрая освободени и пристигнали на гарата в София, видели да се веят техните бойни знамена. А офицерите просто ги били увили около телата си под униформите и така ги опазили и върнали в България. Един от тези, тогава младши офицер, е станалият по-късно известен писател Людмил Стоянов. Който е пребит през 1923 г. и пише тогава, "какво пребиха, тялото, около което бе увито бойното знаме" на неговия полк. Така са се опазвали бойните знамена и честта на българската армия.

В заключение обаче остава видно, че някои хора, страдащи от национална малоценност, не търпят такива факти, когато ги разказва български историк, а трябваше Доналд Туск да се появи тук, за да ни ги каже в очите. Надявам се, че вече никой няма да има съмнение в тези фундаментални истини за нашето минало, както и за много други, за които тепърва ще говорим.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase