Неуважението на депутати от БСП към жертвите на комунизма не е изолиран случай. То се вписва в една тенденция: партията все повече заприличва на своя родител БКП, пише в коментара си Иван Бедров.

Народното събрание гласува да почете с минута мълчание жертвите на комунизма. Първи февруари е обявен за такъв ден, защото на тази дата през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на първи и втори състав на т.нар. Народен съд. И когато депутатите стават на крака, един от тях излиза на трибуната и започва да спори за необходимостта от този жест, а друг напуска демонстративно залата. Нали живеем в демокрация! 

Жаблянов и Симов с удоволствие се възползват от правото си да демонстрират несъгласие, което днешна свободна България им гарантира. В годините, когато са били убивани жертвите, хората не са имали свободата да бъдат несъгласни, пише Дойче Веле.

Българските ученици вече ще изучават тоталитарното минало на страната. Но не само като някакъв исторически период, а ще научават и за престъпленията на комунистическия режим - една революционна промяна, според И. Бедров.

Това поведение обаче не е изолиран инцидент. Ако беше такъв, щеше да е интересен единствено с безвкусицата си. Стореното от депутатите социалисти се вписва в тенденцията на втвърдяване на БСП, която зави устремено назад и постави сред своите приоритети защитата на комунистическия режим. Левицата сгъсти във времето посланията си, които накратко звучат така: Тогава беше хубаво, сега е лошо! С това поведение БСП се самоизолира и дава възможност на ГЕРБ да продължи да получава подкрепа с основния мотив „Ние спираме комунистите“.

Доктрината "Нинова"

Да се върнем около година назад - тогава предстояха избори. Лидерката на БСП Корнелия Нинова беше поканена в една телевизия, заедно с едно от младите лица на партията Крум Зарков. Той обаче закъсня за ефир и обясни това с думите: "Извинявайте, че закъснях, но с друга група ченгета от Държавна сигурност крояхме планове как да мъчим нечий дядо!". Седмица по-рано Нинова беше обяснила на предизборна среща как "демокрацията ни отне много".

На изборите през 2017 ГЕРБ отново победи БСП, а изследвания показаха, че за част от хората изборът е бил мотивиран основно от страха да не се върнат бившите комунисти.

И тези две реплики, и поведението на двамата депутати днес не могат да бъдат приемани като нещо изолирано. БСП реши да поведе битка срещу новата учебна програма по история и включването на престъпленията на комунистическия режим. Популярни лица на партията не пропускат да критикуват обществената БНТ, защото в програмата на телевизията намират място дискусионни предавания и документални филми, които запознават публиката с реалността по време на тоталитарния режим. "История.БГ" е любима мишена за критика на социалистите, но не само. Защитата на комунизма върви заедно със защитата на интереса на Русия – БСП ляга и става с темата за санкциите срещу висшите руски представители, замесени в незаконното анексиране на Крим. Агресивното противопоставяне на Конвенцията  за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие постави последния щрих върху нейния образ. А той поразително много напомня за бившата комунистическата партия БКП.

Цветя пред Паметника на жертвите на комунистическия режим в България

Линията "Нинова" на БСП е добра новина за ГЕРБ. Управляващата партия на практика няма опозиция, която да контролира всяко нейно действие и да предлага реална алтернатива. Носталгията по комунизма може и да гали ушите на малка част от избирателите, но мнозинството българи отдавна са наясно, че това не е алтернатива.

Поведението на БСП отвори още една ниша за ГЕРБ и партията на Бойко Борисов не пропусна да се възползва: антикомунизмът присъства все по-често в репертоара на управляващите. Факт е, че именно при това правителство престъпленията на комунизма най-после влизат в учебната програма. Но факт е също, че само преди година висши представители на ГЕРБ обясняваха от екрана, че към 1989 г. „почти всички бяха в БКП“. Само в последната седмица депутати от управляващата партия прочетоха от парламентарната трибуна две антикомунистически декларации. Дори обвиниха останалите извън Народното събрание малки десни партии, че „по тяхно време“ (1997-2001 г.) не е била извършена лустрация. Малка подробност е, че през 1999 г. Конституционният съд отмени лустрационния закон за администрацията с гласа на Георги Марков, който по-късно бе осветен като сътрудник на Държавна сигурност, а днес е депутат от... ГЕРБ.

Темата за миналото обаче все по-често присъства в политическите спорове и инатът на БСП по този въпрос не е единственото обяснение. Наскоро бе публикувано първото подробно изследване "Концлагерът Белене". Част от медиите показват истории на жертви и не бягат от темата. Годините минават, но темата продължава да е актуална – предизвиква интерес у едни и раздразнение у други. Историята не може да бъде заметена, а БСП отново реши да бяга назад.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase