"Въпреки изминалите 30 години от принудителното изселване на турците от България темата е трудна, парлива, има политическа натовареност и много често политиците я използват за своите конкретни политически борби. А не трябва да бъде така". Това заяви доц. д-р Михаил Иванов, експерт по проблемите на етническите малцинства, който бе сред 30-те учени от Турция, България, Гърция и Япония, които взеха участие в международен научен симпозиум в град Чорлу, цитиран от "24 часа".

Симпозиумът бе посветен на 30 г. от принудителната изселническа кампания на българските турци, започнала по призива на бившия комунистически лидер Тодор Живков (29 май 1989 г.) Тогава той казва: "Всички, които не се чувстват българи и не приемат България за своя родина, да се махат от страната".

Форумът се организира от университета "Намък Кемал" в Текирдаа и Анкарския университет със съдействието на община Чорлу.

Какво наложи провеждането на този форум, бе въпросът ми към проф. д-р Айше Каяпънар от университета в Текирдаа. Тя заедно с проф. Зейнеп Зафер от Анкарския университет, която е родом от България, участничка в Независимото дружество за защита на правата на човека и в организирането на майските събития и е прогонена насила от България, са главните организатори на симпозиума.

"През 1984-1989 г. международната общественост се запозна с присъщото само на България понятие "възродителен процес", което бе последвано от "голямата екскурзия". И двете понятия нямат аналог в историята като лингвистика и като изпълнение, те са различни по време процеси, но имат общи дълбоки причини и последствия, които се простират в един дълъг отрязък от време, надхвърлящ 100 години", посочи проф. Каяпънар.
Изследователите от Турция и България се обединиха в мненията си, че е необходимо да се откажем от все още битуващата в България тоталитарна терминология като "възродителен процес" и "голямата екскурзия".

"Във всички доклади бе подчертано, че става дума за цинични изрази на комунистическия режим в България, тъй като това е безмилостно етническо претопяване и прочистване, съпроводени с кървави разправи с всяка съпротива. Всички бяхме единодушни, че това трябва категорично да се осъди. Разбира се, не е лесно. Събрахме се на симпозиума такива мохикани, които държим това да се промени, и трябва непрекъснато да се повтаря, че не е редно тази процеси да се определят така. Аз съм изчел стотици материали на Държавна сигурност, именно те помежду си наричат така процеса, трябва ли ние да говорим като тях", заяви доц. Михаил Иванов.

От чуждестранните участници най-активно бе представянето на българските учени. "Това е логично, защото става дума за български събития. Сигурно ще се връщаме пак и пак към тези теми независимо от времето и мястото. Те са изключително важни и много травматични", коментира проф. д-р Евгения Иванова от Нов български университет.

По думите ѝ асимилацията на мюсюлманите в България е продължителен процес, а не внезапно хрумване през 80-те години на ХХ век и е част от политиките на различните управления през различни периоди: "Неуспехите на етническите прочиствания през 50-те и 70-те г. са "компенсирани" със смяната на имената на помаците, циганите и татарите. Турците също не са преименувани едновременно, а постепеннно и по региони, процесът продължава 10 г. (1975-1985).

Деян Кюранов, д-р по философия, от Центъра за либерални стратегии, акцентира върху неспособността на институциите в България да се нормализират междуетническите отношения: "През 1991-2010 г. проевропейската пропаганда успяваше да балансира традиционния български антимюсюлмански национализъм. След 2010 г. обаче националистическата тенденция започна да побеждава проевропейската с подкрепата на засилващата се обща реакция в Европа", посочи той.

По официални данни 310 хиляди са изселилите се от България само през горещото лято на 1989 г. А броят на българските турци, имената на които са насила сменени през 1984-1985 г. в периода на асимилационната кампания, е 1,390 млн. Без да е точна цифрата, се твърди, че броят на преселниците с двойно - българско и турско, гражданство е около 300 хиляди души.

Според проф. д-р Мустафа Тюркеш от университета "Близък изток" в Анкара един от големите въпроси е преборването с езика на омразата.

А проф. Евгения Иванова подчерта: "Аз имам едно-единствено опасение: ако травмата прекалено се разисква, прекалено много се акцентира, разбира се, че трябва да се помнят, но ако тази памет се преобърне в някаква задължителна мантра, това започва да става опасно. Затова мисля, че тези дебати трябва да се водят на академично ниво. Както се получи сега".
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase