Ваксините срещу COVID-19: Как да изберем, как действат, траен ли е имунитетът...

Имунизацията срещу COVID-19 ще е по желание. Всеки ще може да си избере ваксина, обяви здравният министър Костадин Ангелов. Първоначално обаче ще се внесе една ваксина. Очаква се това да е препаратът на Pfizer, за който до края на седмицата ще бъдат осигурени 4 хладилника, тъй като се съхранява при -75 градуса. Следователно, преди Нова година или в първите дни на 2021 г. няма да можем да избираме. Това ще стане възможно, след като бъде регистрирана и внесена в страната ни поне още една ваксина. Вчера здравната комисия в парламента гласува да купим ваксини поне на три фирми - AstraZeneka, Pfizer, Sanofi и евентуално на Janssen. Тъй като данните за ваксините са твърде оскъдни предстои ни избор на сляпо, коментираха експерти.

Ето част от отговорите относно избора и ефективността на ваксините, дадени пред "Труд" от доц. Александър Симидчиев и проф. Андрей Чорбанов от БАН.

Как действат ваксините

Ваксините срещу COVID-19 са изградени върху 4 платформи, което означава, че чрез четири механизма въвеждаме препарата, който ще предизвика имунен отговор.

1. Ваксината на AstraZeneka вкарва парченце генетична информация (РНК) в нашия организъм. Вкарва го в аденовирусен вектор - това е вирус, който не се размножава в нашето тяло, но влиза в клетките така, както вирусите ни заразяват. Аденовирусният вектор вкарва малкото парченце генетична информация в нашето тяло. Руската ваксина Спутник 5, която не е разрешена в ЕС, е направена на същия принцип, но е с други по-различни щамове на аденовирус.

2. При ваксините на Pfizer, Sanofi и Moderna (и двете са пазят при -70 градуса) същото това парченце РНК е обвито в една липидна обвивка. Когато тази частица влезе в клетката, започва да се синтезира белтък, който предизвиква имунния отговор. Т. е. механизмът, по който се образува имунният отговор, практически е както при ваксината на AstraZeneka - РНК-то, което се въвежда в организма, е практически едно и също. Става въпрос за матрично РНК, което предизвиква създаването на белтък на спайк протеина (белтъкът от повърхността на вируса, който разпознава клетъчния рецептор), но начинът на въвеждане е различен - в единия случай е аденовирус, а в другия случай е липидна наночастица. Лошото на тези ваксини е, че съдържат цели големи белтъци - могат да предизвикат положителен, но могат да предизвикат отрицателен отговор.

3. При китайските ваксини вирусът на SARS-CoV-2 се инактивира (така не може да предизвика болест), за да не може да се дели и се въвежда в организма, за да предизвика имунна реакция.

4. Директно се използва белтъкът на спайк протеина, който предизвиква имунен отговор. Другите ваксини разчитат на генетичен материал, който да създаде белтък вътре в нашето тяло, а четвъртата платформа разчита на директен имунен отговор.

Как да изберем ваксина?

За момента има информация за ефикасността на няколко ваксини. Тя се измерва с това колко хора от изследваните са получили имунитет. Казано бе, че едни ваксини предизвикват имунитет на 70%, а други при 90%. При хората и от едната, и от другата извадка ваксините предизвикват 100% неболедуване. Т. е. от гледна точка на индивида може да е много важно дали трябва да чака да му донесат ваксина при много ниска температура, или в хладилника на общопрактикуващия ни лекар да има готова ваксина, която да ни бъде направена. За момента няма сравнителна таблица по показателите, на която да се направи избор.

Защо няма нито една жива ваксина срещу COVID-19?

Живите ваксини за вирусни инфекции за нежелателни. Причината е, че съществува сериозен риск. Живата ваксина се прави със самия вирус, с намалена ефективност. Ако ние въведем жив коронавирус в организма, е все едно дали ще ваксинираме, или ще боледуваме. Когато живият коронавирус влезе в организма, той предизвиква заболяване, а след това имунитет. Намалена вирулентност обикновено се прилага при бактериални ваксини. Такава например е туберкулозната ваксина - БЦЖ. Използва се щам от бактерия, който съдържа нещата, които предизвикват имунитет, но не предизвиква туберкулоза.

Какъв имунитет създават ваксините?

Идеята е имунитетът да е траен. Въпросният имунитет се създава към нещото, което е трайно и непроменливо на вируса и то е спайк протеинът. Той е на мястото, където вирусът се залавя за нашите клетки. На това място вирусът не мутира. Ако ние изработим антитела към него, дори и варианти, които са малко по-различни, пак ще бъдат прихванати от антителата, които са към спайк протеина. Очаква се ваксините да изградят траен имунен отговор. При една от ваксините вече е установено, че на 14 ден има клетъчен имунитет. Самият факт, че се създава клетъчен имунитет означава, че имаме паметови клетки, които в дълъг период напред ще предпазват нашия организъм.

След ваксина изключено ли е да боледуваме от COVID-19?

Все още е рано да се твърди подобно нещо. Когато се изследва ефикасността на ваксината, тя се изследва върху хора, които не боледуват, или боледуват, но много леко. Когато имаме достатъчно антитела, те блокират голяма част от вирусите и всъщност дозата на вирусите, които биха могли да ни заразят, става изключително малка. Колкото повече вируси се прихванат от имунната система, толкова по-малка е дозата, която би могла да зарази нашите клетки. По тази причина, въпреки че се заразяваме, би могло да не боледуваме. Вирусът не се размножава и не боледуваме. Възможно е и инфекциозната доза да се намали до степен, че да боледуваме съвсем леко и безобидно.